Р E Ш Е Н И Е

№ 34

гр.Плевен, 27 Януари 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                         

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1006 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 868 от 04.11.2015г., постановено по НАХД № 1724 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2015-035250/16.06.2015г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 221 от Закона за защита на потребителите, на „Специалпаркет” ООД гр.Плевен, представлявано от управителя И.Б.Б., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че са допуснати нарушения на процесуалните правила в производството пред наказващия орган.  Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се още, че заявлението за предоставяне на търговска гаранция изразява готовността на търговеца да даде за продадената от него стока или услуга търговска гаранция, която може да има по-тесен обхват от права на потребителя, отколкото в ЗЗП. Твърди се още, че в представените приемо-предавателни протоколи и инструкция за експлоатация, които до подписването им имат и характера на заявления за предоставяне на търговска гаранция, не се съдържа изискуемата съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП информация в писмен вид. Счита се, че с нарушението на тази норма е засегнато правото на информация на потребителя за възможностите му за защита по реда на ЗЗП. Според касатора, неправилен е и извода на районния съд, че разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП не въвежда правило за дължимо поведение. В тази връзка се сочи, че разпоредбата постановява какво следва да е съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранционната карта. В заключение се моли за отмяна на решението.

От ответника е подадено възражение по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „Специалпаркет” ООД гр.Плевен се представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно, който счита касационната жалба за неоснователна. Представя писмени бележки и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН, в който е отразено, че при извършена проверка от органи на КЗП на 09.12.2014г. в обект находящ се в гр.Плевен, стопанисван от „Специалпаркет” ООД, е установено с констативен протокол № К-0183277 от 09.12.2014г., че търговецът предоставя собствена търговска гаранция в писмен вид заедно с инструкция за експлоатация, за паркет, врати и дограми, като в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите произтичащи от гаранцията съгласно чл. 112-чл. 115 от ЗЗП и за отговорността на продавача за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно чл. 112-чл. 115 от ЗЗП, с което е нарушен чл. 119, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от към факти, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като липсва индивидуализация на заявлението за предоставяне на търговска гаранция, както и липсват данни как е установено нарушението. Съдът е счел още, че разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП не съдържа правило за дължимо поведение, а предвижда нормативно правило, което се прилага при всички случаи по силата на закона. В тази връзка съдът е посочил, че наказващият орган не е подвел счетеното за осъществено административно нарушение към състава на приложимата правна норма, която е следвало да бъда санкционната норма на чл.221 от ЗЗП. На следващо място, по отношение съставомерността на деянието съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установява заявлението за търговска гаранция да е предоставяно на потребител по смисъла на ЗЗП, поради което е извел краен извод, че търговецът не е нарушил свое задължение по ЗЗП. С тези мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция счита, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Съгласно  чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП, "търговската гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - чл. 115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Това е също и правото на потребителят, когато не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от ЗЗП, да избира между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на цената." В този смисъл е Решение № 8532 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14900/2014 г.

Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката. Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него - чл. 118 от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117 от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното изискване на чл. 119, ал.1, т.1 от закона.

В контекста на горното и предвид установеното от към факти следва извода, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на нарушението в АУАН може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не съдържа установения в закона минимум информация. Ето защо се споделят мотивите на районния съд за липса на индивидуализация на процесното заявление за предоставяне на търговска гаранция. Видно от описанието на административното нарушение в НП, твърди се, че: "заявлението за предоставяне на търговска гаранция не съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112- чл. 115 от ЗЗП, и не посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112- чл. 115 от ЗЗП". В този смисъл нито в АУАН, нито в НП се твърди, че търговска гаранция без задължителната по закон информация е била предоставена от наказаното с процесното НП дружество на конкретен потребител.

Държането в търговския обект на заявления, които не отговарят на изискванията на  чл. 119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, без никакви данни при проверката, както и от доказателствата по делото търговска гаранция с това конкретно съдържание да е била реално предоставена на потребители /каквото е изискването на санкционната норма/, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е административно нарушение. Не напразно законът отправя изискване към съдържането на търговската гаранция, но съставът на нарушението в санкционната норма на чл. 221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не отговаря на изискванията на  чл. 119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено - на потребител по конкретна продажба. Като е достигнал до аналогичен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

За пълнота следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, че нормата на  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП не съдържа задължение, не въвежда насочено към правен субект конкретно дължимо поведение, нито съдържа правна забрана. Напротив – разпоредбата на  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП съдържа конкретно и ясно формулирано правило за поведение, като неизпълнението на същото е скрепено със санкцията на чл. 221 от ЗЗП. Нещо повече - нормата на чл. 221 от ЗЗП гласи: За нарушение на разпоредбите на чл. 118 и 119 за предоставяне на гаранция на потребителски стоки в писмена форма и за изискванията към информацията, която заявлението за гаранция трябва да съдържа, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. При положение, че административнонаказателната разпоредба съдържа изрично препращане към чл. 119 от ЗЗП няма как да се приеме извода на районния съд, че нормата на  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП не съдържа задължение, нито адресат на същото. Обстоятелството, че санкционната норма на чл. 221 от ЗЗП конкретизира елементи на фактическия състав на административно нарушение, не отменя правилната правна квалификация на състава на административното нарушение по чл. 119 от ЗЗП, който е индивидуализиран в НП –  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Изложеното, обаче, не влияе на правилността на другите основания, поради които съдът е отменил обжалваното наказателно постановление.

Независимо от изхода на делото, съобразно ТР №2 от 03.06.2009г. по т.д.№:/2008г. на ОСК на ВАС не се присъждат разноски в производства по касационни жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела. Ето защо искането на пълномощника на ответника за разноски не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 868 от 04.11.2015г., постановено по НАХД № 1724 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.