РЕШЕНИЕ № 60

гр. Плевен, 11 Февруари 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1005 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.В.М. ***, чрез адвокат И.А. ***, срещу решение № 816/22.10.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 677/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 104/18.02.2015 г. на Заместник кмета на Община Плевен, с което на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет на М.В.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено административно нарушение по същата законова разпоредба.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и необосновано. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените от касатора доводи за допуснати в административнонаказателното производство нарушения като наличието на разлика в посоченото време за извършване на твърдяното нарушение, с посочване в АУАН на час – 1:00, а в НП – 1:40 часа, както и приложената неправилно норма, свързана с дата на нарушението – 01.11.2014 г. Посочва, че същата дата е почивен ден /събота/, вместо което нарушението е квалифицирано в хипотеза на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен, за нарушаване на нощната тишина в работен ден от 22:00 до 7:00 часа. Счита, че незаконосъобразно съдът е приел за доказано нарушението като е дал вяра единствено на свидетелстващия актосъставител – Я. С. М., доколкото свидетелят по АУАН Ц. И. К. не дава никаква яснота за производството по съставянето му, тъй като няма конкретен спомен за случая, видно от разпита му в съдебното заседание. Сочи, че обратно на това, посочените от жалбоподателя свидетели са дали непротиворечиви и подробни показания, а това че имат връзка с жалбоподателя не ги прави автоматично лъжесвидетели. Счита, че в съвкупността им събраните по делото доказателства не могат да обосноват безспорна доказаност на твърдяното нарушение, което е в тежест на АНО. Моли решението на РС – Плевен да бъде отменено, както и обжалваното НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Община Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П. с пълномощно на л. 10 от делото. Счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл при пълно, цялостно и всестранно изследване на представените доказателствата, с оглед на което счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Плевен е установил, че по повод депозирана жалба от съседи на М.В.М., че същият нарушава нощната тишина, на 01.11.2014г., около 01:40 часа, служители на ІI-ро РУП – Плевен посетили дома му, находящ се в Плевен, ул. ***, от където се чувала силна музика и разговори на висок глас. Полицейските служители позвънили на входната врата на жилището, обитавано от оспорващия. Тъй като никой не откликнал, решили да изчакат в партера между двата етажа. След около 15 минути, М. излязъл от жилището си. Тогава полицейските служители го уведомили, че били изпратени по сигнал за нарушаване на нощната тишина. Оспорващият възразил срещу констатациите на полицейските служители. Твърдял, че не от неговото жилище а от друго, в съседен вход се чува силната музика и викове и отказал да му бъде съставен акт за административно нарушение. М.М. бил отведен във ІI-ро РУП – Плевен, където му бил съставен акт по Наредба № 1 на Общински съвет Плевен, в негово присъствие, връчен му по надлежния ред. Жалбоподателят подписал акта без възражения. По съставения акт било издадено оспореното наказателно постановление.

За да потвърди последното, РС Плевен е приел, че НП № 104/18.02.2015г. е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, съобразно приложената към делото в заверено копие Заповед № РД 10-1619/25.11.2011г. на Кмета на Община Плевен, съгласно която Заместник кмета на Община Плевен – С. П. е овластен да издава наказателни постановления за извършени административни нарушения по Наредба № 1 на Общински съвет Плевен. Според съда от доказателствата по делото се установявало, че М.М. е нарушил чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен и правилно и законосъобразно на същия било наложено следващото се административно наказание.

Административният съд Плевен намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като липсват касационни основания за неговата отмяна. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, видно от справки на л. 26-27 от н.а.х. дело, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието е правилно установено в административнонаказателното производство както пред наказващия орган, така и пред първата съдебна инстанция. Нарушението е коректно и пълно описано в акта и НП и се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, за което е наложено наказание, определено съгласно приложимата санкционна норма. Районният съд, при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН аргументирано е потвърдил наложеното административно наказание, което ще изпълни целите и задачите си по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилна правна квалификация на извършеното нарушение. Действително, нарушението е извършено и установено на 01.11.2014г., около 01,40 часа, което е ден събота и е неработен ден. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен на територията на гр. Плевен и населените места от Община Плевен се забранява вдигането на шум и извършване на производствена дейност и ремонтни работи, които нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради, както и упражняването на занаят, предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради, в часовете в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от 22:00 до 07:00 часа. Доколкото 31.10.2014г. е ден петък, работен ден, то забраната за вдигане на шум започва от 22.00 часа. Последното ще рече, че правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Наредба 1. Обратното тълкуване на нормата би означавало да бъде невъзможно да бъде санкциониран нарушител, ако вдига шум след полунощ в почивен ден.

Неоснователно е възражението, свързано с необсъждане на представените по делото доказателства от “ЧЕЗ България” ЕАД. Касационният състав намира, че тези доказателства са неосносими към предмета на делото, а именно извършено ли е нарушение на чл. 3, т. 1 от наредба № 1 от М.М.. Независимо от последното РС Плевен е приобщил и обсъдил получената преписка от елекрторазпределителното дружество за абонат с номер 300200725955 и адрес гр. Плевен, ул. ***, от която се установява, че не са регистрирани входящи обаждания за липса на електрозахранване на посочения адрес.

Неоснователно е и възражението, в смисъл, че трети лица от съседен имот са вдигали шум. Такова възражение е въведено едва с касационната жалба, като в жалбата пред РС Плевен е застъпено, че оспорващият е имал рожден ден и е бил поканил няколко семейства да празнуват, но не са вдигали шум. Още повече, М.М. е подписал АУАН № 741А/01.11.2014г. без възражения, поради което настоящият състав намира възражението за неубедителна защитна теза на касатора пред настоящата инстанция.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 816/22.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 677 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.