РЕШЕНИЕ
49

град Плевен, 9 Февруари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1004/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от РИОСВ-Плевен, чрез юрк Х. Ш.,  срещу решение № 832/29.10.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 1451/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи,  че същото е неправилно. Посочва се, че административно-наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 156, ал. І от ЗУО, предвиждаща санкция за субектите, нарушили разпоредбата на чл. 113, ал. ІІ или чл. 120 от ЗУО. Навеждат се доводи, че приложената от наказващия орган санкционна разпоредба не предвижда санкция за посоченото в АУАН и в НП нарушение, а именно по чл. 119, ал. VІІ от ЗУО. Посочва се, че в конкретния случай, предписанието е дадено на основание чл. 119, ал. 7 от ЗУО, което е аналогично на съдържащото се в нормата на чл. 120 от ЗУО. Счита се, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че в конкретния случай, предписанието е дадено по повод констатирано нарушение свързано с непредставяне на доказателства, че едноличният търговец е прекратил производствената дейност от 01.08.2011 г.  и че за предходния тригодишен период не е пускал на вътрешен пазар опакована стока, копия. Счита се за неправилен и последващия извод на съда, че „преди да пристъпи към привличане на отговорността на конкретното лице, наказващият орган е бил длъжен и е могъл да постави на преценка тежестта на нарушението, като съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща така наречения „маловажен случай“. Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че формално е осъществен състава на твърдяното наказателно постановление, административно нарушение може да се приеме, че е налице типичен „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и легалното дефиниране на понятието, описано в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК. Посочва се, че при индивидуализацията на административното наказание е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като са посочени основанията, за да се наложи административно наказание „имуществена санкция“ в минимален размер, предвиден от закона, като е отчетен факта, че нарушението не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай. Твърди се, че в настоящия случай се касае за нарушение по Закона за управление на отпадъците, който определя висока степен на обществена опасност на деянията, нарушаващи неговите норми, както и че предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. Сочи се, че в съответствие с тази, отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията „глоба“ и „имуществена санкция“, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Счита се, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдът да приеме, че наказателното постановление е издадено в съответствие с императивните изисквания на ЗАНН и в хода на административно-наказателното производство по издаване на същото, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до незаконосъобразността му и да отмени решението на първоинстанционния съд.  

В съдебно заседание касаторът –  РИОСВ-Плевен, не изпраща представител.

В съдебно заседание за ответника– ЕТ „О.П.“*** се явява представляващия търговеца О. М. П. и адв. С.Б.. Пълномощникът на ответника навежда доводи, че жалбата е неоснователна и в двата аспекта, като са налице съществени процесуални нарушения, допуснати и при съставяне на акта и при определяне на срока и призоваване на представляващия дружеството. Твърд, че не са налице материалните изисквания за съставяне на акт, както и че не е допуснато това нарушение. Посочва, че тези документи, които са изисквани, не се подават в НАП. Счита, че решението на Районен съд-Плевен е обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 42/26.09.2014 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на ЕТ „О.П.“***, за това, че на 03.06.2014 г. в РИОСВ - Плевен с протокол от проверка по изпълнение на предписание на РИОСВ-Плевен е констатирано, че ЕТ „О.П.“*** е в неизпълнение на предписание, дадено на основание  чл. 119, ал. 7 от Закона за управление на отпадъците във връзка с констативен протокол № УО-ИБ-27/23.04.2014 г. на РИОСВ - Плевен-нарушение на чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците-неизпълнение на предписание по чл. 119, ал. 7 от същия закон и на основание чл. 156, ал. 1  от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 5000(пет хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но не на посочените основания, тъй като не се споделя изложеното от съда за прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В случая отговорността на едноличния търговец е ангажирана на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, съгласно който за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 и чл.120 от закона се налага имуществена санкция в определен размер, като и в АУАН и в НП се посочва, че не е изпълнено предписание по чл.119, ал. 7 от ЗУО. Приложената санкционна норма обаче не предвижда наказание за неизпълнение на задължително предписание по чл. 119, ал. 7 от закона, а за такова по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от с.з., като прилагането по аналогия на чл.120 от ЗУО е недопустимо, тъй като при ангажиране на административно-наказателната отговорност следва да бъде посочена конкретната санкционна норма за установено нарушение, която в случая не е чл.156, ал. 1 от ЗУО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 832/29.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1451/2015 г. на Районен съд гр. Плевен

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.               2.