Р E Ш Е Н И Е

29

гр.Плевен, 27 Януари  2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                        Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове: Елка Братоева

                                                                                         Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1003 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 878 от 06.11.2015 г., постановено по нахд № 2363/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 161811-F170074 от 01.09.2015 г. на Директор офис на НАП гр.Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на Р.Д.А. ***, ЕГН **********, председател на ЗК „Искър Кооп” – с.Долни Луковит, общ. Искър, ул. „Ал.Стамболийски” № 3, на основание чл.264 ал.2 от ЗКПО е наложена административнонаказателна санкция глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО затова, че в качеството си на представляващ юридическо лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО не е подал Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2014 г. в законоустановения срок до 31.03.2015 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.Д.А., който моли същото да бъде отменено, като твърди, че кооперацията е фирма фантом, за което той е подал сигнал.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема ставощи епо жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за недопустимост на оспореното решение като постановено по подадена извън срока жалба против НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че жалбоподателят   като лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за финансовата 2014г. в ТД на НАП-Плевен до 31.03.2015г. Декларацията била подадена  от Р.А. на 07.07.2015 г., приета и обработена с вх. № 154351500484291 в офис Плевен при ТД на НАП – гр. Велико Търново, като в нея е декларирано, че не е извършвана дейност и не са отчитани приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство. На жалбоподателя била изпратена покана за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и съставяне на АУАН с изх. № 12876/23.06.2015 г. Лицето се е явило в указания срок, поради което АУАН е съставен  от св. П. К. по реда на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, а въз основа на него и издадено оспореното НП. Съдът приел, че тази  фактическа обстановка се установява от АУАН №F170074/07.07.2015 г., както и от показанията на свидетелите К., К. и Л. – всичките кредитирани от съда поради тяхната обективност, логичност и взаимна кореспондентност. Съдът приел, че тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като още в жалбата се признава, че жалбоподателят не е подал годишна данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за отчетния период във връзка с дейността на кооперацията до 31.03.2015г. Възприетите от съда гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност обосновали извода, че жалбоподателят не е съобразил вмененото му задължение по чл.92 ал.2 от ЗКПО, като не е подал в законоустановения срок изискуемата годишна данъчна декларация. Съдът изложил мотиви, че въздържането от осъществяване на съответна дейност не води до отпадане на нормативно установеното задължение на данъчния субект, а периодът на закъснение – в конкретния случай с три месеца и седем дни, има ирелевантно значение.  Според РС последното би могло да се вземе предвид при определяне на размера на санкцията,  която е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на  чл. 264. ал. 1 от ЗКПО при съобразяване на обстоятелството, че нарушението предвид влязлото в сила НП №119630-F121532/08.10.2014г. се явява повторно извършено. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира постановеното решение за недопустимо. Видно е от копие на обратна разписка на л.13 от делото на РС и на л.13 от настоящото дело, че оспореното НП е връчено  лично на жалбоподателя срещу саморъчно положен подпис на 10 септември 2015 год. Жалбата против това наказателно постановление е подадена на 18 септември, тъй като именно тази дата е изписана саморъчно от самия касатор в долния ляв ъгъл на същата на л.1 от делото на РС.

Съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да се обжалва в седемдневен срок от връчването му, като съобразно чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.183, ал.2 от НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Следователно, срокът за обжалване на връченото на 10 септември НП започва да тече на 11 септември и е изтекъл на 17 септември 2015 год.-четвъртък, присъствен ден, който не е бил почивен поради разместване на празнични дни. Депозираната  на 18 септември жалба против НП се явява подадена след законоустановения в ЗАНН срок и като просрочена е била недопустима за разглеждане по същество. Като е разгледал по същество подадената жалба и се е произнесъл с решение, РС Плевен е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и вместо него да се постанови друго, с което производството пред РС да се прекрати, предвид правомощията на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на оспореното решение, по аргумент от чл.218, ал.2 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 878 от 06.11.2015 г., постановено по нахд № 2363/2015 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по нахд №2363 по описа на Районен съд Плевен за 2015 год.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.