Р Е Ш Е Н И Е

№ 69 / 18 Февруари 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети февруари 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 2/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на С.Л.Д. ***, чрез пълномощник съпругата му – Р.Д. срещу Решение № 2153-14-46/01.12.2015г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № **********/01.07.2015г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015г., считано от 01.07.2015г. е определен нов размер от 115.15 лв. на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане и иска отмяната му като незаконосъобразно.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са спазени законовите разпоредби за индексиране на пенсията.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението е съобщено на 14.12.2015г. Жалбата е подадена на 28.12.2015г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО за 86 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, отпусната от 10.04.2006г. до 01.09.2013г. по обжалвано експертно решение на ТЕЛК. С ЕР № 3302/05.11.2013г. ТЕЛК е определила 66% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане до 01.11.2015г., което също е обжалвано. Затова по силата на Разпореждане № 72/27.11.2013г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер 110 лв., считано от 02.09.2013г. до 01.11.2015г. съгласно чл. 98 ал.7 КСО и чл. 30 ал.3 от НПОС. Пенсията за инвалидност на жалбоподателя е определена в размер на социалната пенсия за старост, поради факта, че ЕР на ТЕЛК, определящо първоначално процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е било обжалвано. Съгласно ПМС № 153/11.06.2014г. от 01.07.2014г. размерът на социалната пенсия за старост е 113лв. и жалбоподателят е получавал в този размер пенсията си.

С процесното Разпореждане № **********/01.07.2015г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен е осъвременена отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 113 лв. като е определен нов размер от 115,15 лв., считано от 01.07.2015г. на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015г.

В законния 3-месечен срок жалбоподателят е оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен, който се произнесъл с Решение № 2153-14-46/01.12.2015г. като изяснил подробно на жалбоподателя правните и фактически основания за издаване на разпореждането, потвърдил разпореждането като законосъобразно и отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са правилни и кореспондират с приложимите към конкретния случай законови разпоредби.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за осъвременяване на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за изменение на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно размера на отпуснатата и изплащана пенсия като е изложил подробни аргументи, които са поднесени разбираемо и обосновани с факти, доказателства и правно. Изяснено е на жалбоподателя какво разпорежда закона, като конкретните факти са подведени под съответната приложима правна норма. Изяснено е, че до момента на постановяване на решението в ТП на НОИ - Плевен няма получено окончателно, влязло в сила съдебно решение или съответно акт на медицинската експертиза във връзка с производството по освидетелстване на лицето с ЕР на ТЕЛК – Плевен № 3302/05.11.2013г., за да се приложи разпоредбата на чл. 98 ал.8 от КСО и да му се изплати разликата до действителния размер на пенсията за целия период от време. Посочено е, че след окончателното определяне на % трайно намалена работоспособност на осн. чл. 98 ал.8 от КСО пенсионният орган ще се произнесе с изрично разпореждане за правото и размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д.. Ясно е казано, че поради липсата на влязло в сила ЕР на ТЕЛК към момента личната пенсия на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване е определена в размер на социалната пенсия за старост на осн. чл. 98 ал.7 КСО, който е осъвременен с Постановление № 130 на МС от 28.05.2015г. в сила от 01.07.2015г. като е определен нов размер на социалната пенсия за старост – 115,15 лв. С обжалваното разпореждане е осъвременена отпуснатата на Д. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно размера на социалната пенсия за старост – 115,15 лв.

Оспореното Разпореждане от 01.07.2015г. съдържа правните и фактически основания за осъвременяване размера на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, която е била в размер на 113 лв. като е определен нов размер от 115,15 лв., считано от 01.07.2015г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130 /28.05.2015г.

Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт. Подписано е от компетентния орган – ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Плевен, който го е издал и подпечатано. Доводът на жалбоподателя, че визуално то се различава от получения от него екземпляр е несъстоятелен, защото по съдържанието си е напълно идентично и също е подписано.

Правилно е приложен материалния закон като е съобразена и целта на закона.

Съгласно чл. 98 ал.7 КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. А според чл. 98 ал.9 и ал.10 от КСО към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове и пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия.

В случая към момента на постановяване на процесното разпореждане на пенсионния орган и решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен не е съществувало влязло в сила решение на НЕЛК или съда по обжалваното ЕР № 3302/05.11.2013г. на ТЕЛК – Плевен. Затова и на осн. чл. 98 ал.7 КСО на жалбоподателя е била отпусната пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

Размерът на социалната пенсия за старост се определя от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт на осн. чл. 89а ал.2 от КСО. С Постановление № 130 от 28.05.2015г. Министерският съвет е определил от 1 юли 2015г. нов размер на социалната пенсия за старост – 115,15 лв. месечно. Според същото постановление в така определения размер на социалната пенсия за старост е включено и осъвременяването й за 2015г. съгласно чл. 100 от КСО. С определяне на нов осъвременен размер на социалната пенсия за старост служебно и автоматично е осъвременен и размера на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, която до влизане в сила на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК е в минималния размер съгласно чл. 98 ал.7 от КСО и е равна на социалната пенсия за старост. С осъвременяване размера на социалната пенсия за старост съответно автоматично се осъвременява и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на жалбоподателя, което кореспондира с посоченото в разпореждането правно и фактическо основание и е подробно разяснено в решението на директора на ТП на НОИ по повод обжалването.

Към така определения размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по чл. 98 ал.7 КСО не се изплащат добавки по КСО или други нормативни актове, нито може да се получава заедно с друга пенсия, в какъвто смисъл са исканията на жалбоподателя.

Последното ЕР на НЕЛК № 1101 от 09.12.2015г., с което на жалбоподателя е определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години от 02.09.2014г. до 01.09.2017г. е издадено след постановяване на процесното разпореждане и решението за потвърждаването му по административен ред. Страните в съдебно заседание потвърдиха, че същото не е обжалвано и е влязло в сила, като предстои издаване на разпореждане въз основа на него. Предстоящите действия на пенсионния орган за определяне на личната пенсия за инвалидност за общо заболяване на жалбоподателя в действителния размер от датата на придобиване на правото съгласно чл. 98 ал.8 от КСО са предмет на ново последващо и съвсем отделно административно производство. Тези новонастъпили юридически факти не са елемент от фактическия състав за осъвременяване на отпуснатата пенсия на осн. чл. 100 от КСО и затова не се отразяват върху законосъобразността на процесното разпореждане.

В заключение съдът счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на административното производство са били изследвани и изяснени относимите факти, като е отговорено подробно и разбираемо на възраженията на жалбоподателя. Изводите са обосновани на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, при правилно приложение на относимите правни норми и в съответствие с целта на закона.

Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.Д. ***, чрез пълномощник съпругата му – Р.Д. срещу Решение № 2153-14-46/01.12.2015г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № **********/01.07.2015г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015г., считано от 01.07.2015г. е определен нов размер от 115.15 лв. на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :