Р E Ш Е Н И Е
№ 31
гр.Плевен, 27 Януари 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 1002 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №776 от 12.10.2015г., постановено по НАХД №1918 по описа за 2015г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №2015-035254/29.06.2015г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, на основание чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за извършено нарушение на чл.230 от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Б. И. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с целите на закона и необоснованост. Твърди се, че в Констативен протокол 2014 К-0180377/19.12.2014г. не се съдържат задължителни предписания по смисъла на чл.193 т.2 от ЗЗП. На следващо място се сочи, че съобразно практиката на ВАС задължителните предписания по чл.193 т.2 от ЗЗП представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК, поради което следва да съответстват на изискванията за форма по чл.59 ал.2 от АПК. В тази връзка се твърди, че в констативния протокол не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуален административен акт, нито е обозначено, че подлежи на обжалване и в какъв срок. Според касатора, предвид последното не може да се твърди, че е налице правно валиден индивидуален административен акт-задължително предписание по чл.193 т.2 от ЗЗП. Счита се още, че компетентният орган е действал извън рамките на предоставените му правомощия, тъй като не може да предписва начин за решаване на рекламация, което право принадлежи на самия купувач. Сочи се също, че издадените предписания са изначално обективно неизпълними, тъй като в чл.114 от ЗЗП не са регламентирани задължения за търговеца. На следващо място се счита, че при издаване на наказателното постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, което представлява съществено нарушение водещо до отмяна на постановлението. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гладни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на „БТК” ЕАД гр.София е съставен АУАН за това, че до 29.12.2014г. дружеството не е изпълнило задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол 2014 №К-0180377/19.12.2014г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП чрез разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума след като потребителят не е останал доволен от решаване на рекламацията му по чл.113 от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.230 от ЗЗП, като изрично е посочено, че е извършено при условията на повторност. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са изброени влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които административно-наказващият орган е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност..
При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че безспорно търговецът е извършил нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите. Посочил е, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като последните съдържат всички законови реквизити. Съдът е счел, че дадените задължителни предписания не са изпълнени в указания срок. За неоснователно е прието възражението, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е посочена дата на извършване на нарушението. В тази връзка е посочил, че нарушението се изразява в бездействие, тъй като при даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. По отношение размера на наложената санкция, съдът е преценил че същата е съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е налице и твърдяното нарушение при издаване на обжалваното наказателно постановление, като по отношение на тези възражения съдът е отговорил подробно и мотивирано, като неговите изводи се споделят напълно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. Последните изцяло касаят законосъобразността на дадените предписания. На първо място неоснователно е възражението, че с констативен протокол 2014 №К-0180377/19.12.2014г. не са дадени задължителни предписания по смисъла на ЗЗП. Напротив, вменените на касатора задължения са ясно и конкретно описани в протокола като „задължителни предписания” с посочени действия, които следва да бъдат извършени от задълженото лице, както и краен срок за представяне на доказателства за удовлетворяване на рекламацията, и тяхното оформяне като част от протокола не се приема за нарушение във формата им, респ. несъответствие с изискванията на АПК. В тази връзка е необходимо да се посочи, че задължителните предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, което е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради тяхното неизпълнение. След тяхното влизане в сила те пораждат предвидените последици и инцидентното им обжалване при оспорване на НП е недопустимо.
По делото по категоричен начин е установено, че търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, като не са налице данни за оспорване на последните по реда на АПК. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализирането на административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е. законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание. При безспорно установеното неизпълнение на даденото от контролен орган при КЗП задължително предписание и липса на процесуални нарушения, изводите на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №776 от 12.10.2015г., постановено по НАХД №1918 по описа за 2015г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.