Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Плевен, 25 Януари 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар:М.К.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 1001/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Българска телекомуникационна
компания ЕАД - София, чрез юрк. П. срещу
Решение №819 от 27.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. №
2136/2015г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 2015 – 035277 /27.07.2015г.
на Директора на Комисията за защита на потребителите - Регионална дирекция - Русе,
с което на БТК ЕАД - София на основание чл.230 във вр. с чл.231 от Закона за защита
на потребителите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева, затова че до 06.02.2015 г. не е изпълнил задължително
предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол №К-0180378/22.12.2014г., протокол за проверка
на документи №К-0065000/19.01.2015г. и протокол за проверка на документи
№К-0071068/27.01.2015г. за отстраняване на несъответствието с договора за
продажба съгласно чл.112 от ЗЗП, чрез замяна на стоката с нова или по чл.114
ал.1 т.1 от ЗЗП, чрез възстановяване на платената сума по предявена за четвърти
път на 19.11.2014г. рекламация за мобилен телефонен апарат „НТС One” от
потребителя К. Н. Н. от с. Горна Митрополия, приет със сервизна поръчка №
370621/19.11.2014г. – „без видими следи от удар или натиск” и върнат от сервиз
с видими следи от удар в горен и долен ляв ъгъл по дисплея.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на
наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от
НПК. Твърди, че в посочените в НП констативни протоколи не се съдържат задължителни
предписания по смисъла на чл.193, т.2 от ЗЗП. Твърди, че задължителните
предписания по чл.193, т.2 от ЗЗП са индивидуални административни актове /ИАА/,
докато в случая в текста на протоколите липсват реквизити на ИАА, правни
основания за издаването им, нарушени са процесуалните правила по издаване на
ИАА и е налице несъобразяване с материалния закон, като липсва и срок за
оспорване. Същите предписания са извън материалната компетентност на
административния орган, поради което са нищожни. Предписанията са и обективно
неизпълними, доколкото субективни права има потребителят, а не КЗП. Сочи, че
неправилно е ангажирана отговорността за нарушение на чл.230 от ЗЗП, тъй като
тази разпоредба е санкционна. Не са посочени и дата и място на извършване на
нарушението. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени и НП,
алтернативно – да се намали санкцията до минимума.
Ответникът по касация – КЗП – РД - Русе, чрез
юрисконсулт Л. в писмено становище излага доводи за
неоснователност на касационната жалба. Счита за безспорно доказано нарушение на
чл. 230 от ЗЗП, извършено в условията на повторност. Нормата е самостоятелна и съдържа
едновременно и диспозиция и санкция. Предписанията са дадени на осн. чл. 193
т.2 от ЗЗП от контролните органи, които имат такива правомощия за отстраняване
на несъответствия и нарушения на закона, в случая са конкретизирани
задълженията на търговеца, произтичащи от закона – да замени стоката с нова по
реда на чл. 112 от ЗЗП или да се възстанови заплатената сума по реда на чл. 114 ал.1 т.1 от ЗЗП, определен е
срок за изпълнението им. Безспорно е, че щетите върху стоката са настъпили след
предявяване на рекламацията и затова търговецът носи отговорност да възстанови
стоката. Потребителят в жалбата си до КЗП изрично е заявил желанието си да бъде
заменен телефона с нов или да бъде възстановена платената сума. Нарушението е
продължавано, изразява се в бездействие и затова е посочено началото и края на
периода на бездействие от 22.12.2014г. -
датата на първото предписание, до 06.02.2014г., когато е изтекъл срокът за
изпълнение на третото поред задължително предписание. Посочено е мястото на
нарушението, то е мястото на извършване на проверката, предявяване на
рекламацията, където е следвало да бъде удовлетворена в изпълнение на
задължителните предписания. Нарушението е извършено в условията на
повторност - за седми път, затова
наказанието е определено в максималния двоен размер. Моли да се остави в сила
решението.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните доказателства, решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно.
Районен съд – Плевен е достигнал до верен извод за
законосъобразност на НП.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че на 22.12.2014г. била извършена проверка от контролните органи на КЗП в
магазин „Виваком 5204” – Плевен, стопанисван от БТК ЕАД – София във връзка с
подадена жалба от потребителя К. Н. Н. от с. Горна Митрополия относно
предявена за четвърти път на 19.11.2014г. рекламация за мобилен телефонен
апарат „НТС One”. При приемане на апарата със сервизна поръчка №
370621/19.11.2014г. е вписано, че е „без видими следи от удар или натиск”. На
12.12.2014г. потребителят отказал да получи апарата след сервиз, тъй като
установил, че е силно увреден на две места с вдлъбнатини от удар, а не го е
оставил в това състояние. При проверката е установено, че апаратът се намира в
търговския обект и при оглед се виждат следи от удар в горен и долен ляв ъгъл
до дисплея, каквито не са съществували при приемане на апарата. Това се
потвърждава категорично и от подробните показания на св. Н. и св.
К., извършили проверката.
Затова с констативния протокол от проверката № К-0180378/22.12.2014г. е дадено задължително
предписание в срок до 08.01.2015г. да се замени стоката с нова по реда на чл.
112 от ЗЗП или да се възстанови заплатената сума по реда на чл. 114 ал.1 т.1 от
ЗЗП, каквото е заявеното желание от потребителя в жалбата, с която е сезирал
контролните органи на КЗП, както и да се представи акт за удовлетворяване на
рекламацията по някой от указаните два начина. Търговецът не е изпълнил
предписанието, а е възразил, че няма основание за замяна на стоката с нова. С
Протокол № К-0065000/19.01.2015г. е пояснено на търговеца, че апаратът е бил
увреден след оставянето му за ремонт и е дадено второ задължително предписание
със срок до 27.01.2015г. Търговецът отново не е изпълнил предписанието, а е
възразил, че описаните дефекти не представляват несъответствие на стоката с
договора за продажба. С Протокол № К-0071068/27.01.2015г. е пояснено, че
описаните дефекти – следи от удар, представляват дефект, за който търговецът
многократно е правил отказ от гаранционно обслужване и че телефонът се връща
силно увреден след оставянето му при търговеца и отново е дадено трето поред
задължително предписание със срок до 05.02.2015г. Търговецът не е изпълнил и
това предписание, представил е същите възражения.
При тези факти обосновано е прието, че до 06.02.2015г.
БТК ЕАД – София не е изпълнило дадените три поредни задължителни предписания от
контролните органи на КЗП за отстраняване на несъответствието на стоката с
договора за продажба съгласно чл. 112 от ЗЗП чрез замяна на стоката с нова или
по чл. 114 ал.1 т.1 от ЗЗП чрез възстановяване на заплатената сума, съобразно
заявеното желание на потребителя и не е представило акт за удовлетворяване на
рекламацията. Задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора
за продажба и удовлетворяване на рекламацията, произтича от факта, че
потребителят е предоставил стоката за ремонт без видими следи от удар или
натиск, а след връщането й от сервиз тя е била външно видимо увредена и не
съответства на договора за продажба.
За отстраняване на несъответствия и нарушения на
закона длъжностните лица на контролните органи на КЗП имат право да дават
задължителни предписания по чл. 193 т.2 от ЗЗП, които представляват индивидуален
административен акт и подлежат на самостоятелно обжалване. В случая
жалбоподателят не е обжалвал дадените три поредни задължителни предписания и те
съответно са влезли в сила и представляват стабилен административен акт.
Предписанията не са предмет на контрол за законосъобразност в настоящото
производството. Че те създават задължение за търговеца до когото са адресирани
е несъмнено и следва от императивния им характер и наименование „задължителни
предписания”. Правото на избор на страните по кой от двата начина да бъде
удовлетворена рекламацията не е било накърнено, защото е предписано
алтернативно и зависи от волята на страните, която те ще упражнят чрез
подписване на акт за удовлетворяване на рекламацията. Контролният орган не
замества тази воля чрез предписанието, а насочва към законосъобразните начини
за уреждане на взаимоотношенията.
Неизпълнението на задължително предписание на
контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и
нарушения на закона представлява нарушение на чл. 230 от ЗЗП. Нормата съдържа
както задължението, така и санкцията при неизпълнение, поради което правилна е
правната квалификация на соченото нарушение.
Законосъобразно и справедливо е наложено максималното
предвидено наказание „имуществена санкция” от 2000 лв. вр. чл. 231 от КЗП при
повторност на нарушението, тъй като същото е извършено за седми пореден път и
разкрива явно незачитане на законовите разпоредби, гарантиращи правата на
потребителя. В конкретния случай, дори и след намесата на контролните органи,
телефонът на потребителя не е бил заменен.
Посочено е мястото на извършване на нарушението –
магазин „Виваком 5204” в гр. Плевен, ул. „Д.Попов” № 13, стопанисван от
търговеца – БТК ЕАД – София. Нарушението е извършено чрез бездействие, затова е
посочена датата 06.02.2015г., фиксираща крайния срок, до който последното трето
предписание е следвало, но не е било изпълнено.
Поради това Решението на Районен съд – Плевен е
правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №819 от
27.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2136/2015г. по
описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.