РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Плевен, 12 Февруари 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар М.К.
и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 999 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Ц.Г. *** чрез адвокат Л.Г., срещу
решение № 1539/17.10.2014 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по гр.
дело № 1999/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на Н.Ц.Г. ***, против Заповед
№ РД-230/10.10.2013 г. на Директора на Областна дирекция /ОД/ „Земеделие” -
Плевен, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ са разпределени масивите за ползване в
землището на с. Ясен, общ. Плевен, съгласно подписано между собствениците /ползвателите
споразумение за създаване на масиви за ползване за стопанската 2013-
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение. Касаторът счита,
че липсата на анализ на всички събрани по делото доказателства в пълна степен
се е отразило и върху правилността и законосъобразността на съдебното решение.
Сочи, че в мотивите на обжалваното решение се вижда, че съдът не е обсъдил
задълбочено доказателствата, представени от жалбоподателя, касаещи
незаконосъобразността на издадената заповед, което се е отразило върху
правилността на обжалваното решение. Счита, че фактическите и правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства, в резултат на което се е
стигнало до постановяване на необосновано и неправилно решение. Моли решението
на РС – Плевен да бъде отменено. Моли за присъждане на направените по делото
разноски, включително и тези в първата инстанция.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Областна дирекция „Земеделие” - Плевен,
редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт
Н. К.. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като
същата е бланкетна и не става ясно какви доказателства първоинстанционният съд
не е обсъдил и какви са изводите, ако ги е обсъдил. Счита, че
първоинстанционният съд е постановил едно мотивирано и законосъобразно решение
и моли същото да бъде потвърдено. Моли в полза на ОД „Земеделие” – Плевен да
бъдат присъдени 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Министерство на земеделието и храните,
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не
ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Заинтересованите страни Б.Х.М. и Ц.В.И., редовно
призовани за откритото съдебно заседание, се явяват лично и молят решението на
Районен съд – Плевен да бъде потвърдено.
Заинтересованите страни „Агро Маркс” ЕООД, ЕТ „Деси - С. С.”, „Пилот ЧВ” ЕООД, ЕТ „И. И. - В. В.”, М.П.М., М.Т.И., Н.Т.Т.,
П.Д.Д., са редовно призовани за открито съдебно заседание, не се явяват, не се
представляват и не ангажират становище по касационната жалба.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Предмет на оспорване пред РС
Плевен е била Заповед № РД-230/10.10.2013г. на Директора на ОД Земеделие – Плевен, с която на осн. чл. 37в, ал.4,ЗСПЗЗ , чл. 75а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ , вр. с чл. 3, ал.4 от Устройствения правилник на областните дирекции
“Земеделие”, доклад на комисия и споразумение по чл. 37в, ал.1,ЗСПЗЗ е
определено разпределение на
масивите за ползване в землището на с. Ясен, обл. Плевен, съгласно подписано
между собствениците и/или ползвателите споразумение за
създаване на масиви за ползване на стопанската 2013-2014г., окончателните
регистри по чл. 74, ал.1, ППЗСПЗЗ и картата на ползването. За да
отхвърли оспорването РС Плевен е приел, че подадената жалба от Н. Г. *** е
процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна. За да достигне до този
извод, съдът е съобразил, че Заповед № РД-230/10.10.2013г. е издадена
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на правилата
установени за нея в ЗСПЗЗ и предвидената форма. Заповедта съдържа всички
необходими реквизити за правилното й издаване, мотивирана е, като част от мотивите
са отразени в доклада и протокола на комисията по чл.
74, ал.1 от ППЗСПЗЗ за определяне на масивите за ползване за землището на с.
Ясен, обл. Плевен, което е неразделна част от заповедта. РС Плевен е установил,
че Заповед № РД-230/10.10.2013г. е издадена следствие постигнато споразумение по чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ между 33 ползватели, настанени в
83 масива с обща площ от 7760,567 дка. Съдът е констатирал още, че жалбоподателят
не е подал декларация по чл. 69 и 70, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ и не е подписвал споразумението в определения за това срок и не е
декларирал намерение да обработва земите си в реални граници. От последното РС
Плевен е направил извод, че не са
нарушени правата на Г., при което е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението
на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил
фактическата обстановка, съобразно представените по делото доказателства и при
съобразяване правилата за разпределение на доказателствената тежест е извел
верен краен извод. Подробно е обсъдена приложимата правна уредба и извършените
действия на административния орган, като е установено, че не са допуснати
съществени процесулани нарушения. Мотивите на първоинстанционния съд се
споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.
Производството пред Районен съд Плевен е било по реда на чл. 145 и сл. от
АПК във вр. с чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, образувано е по жалба от Н.Ц.Г. ***,
настоящ касатор, срещу Заповед № РД-230/10.10.2013г. по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ на Директора на ОД
„Земеделие” – Плевен, с която е одобрено постигнато споразумение за създаване
на масиви за ползване за стопанската 2013-2014г. Основното възражение е било за
неспазване на срока за издаването на заповедта и допуснати нарушения на
административната процедура. Съдът с определение от 18.06.2014г. е указал на
страните доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, при което оспорващият и
настоящ касатор е ангажирал съответните доказателства за считаните от него
релевантни обстоятелства. Последните обаче установяват единствено, че
оспорената заповед не била оповестена по съответният ред, което обстоятелството единствено санира срока за
оспорване на Заповед № РД-230/10.10.2013 г. Последното е отчетено от РС Плевен
и е приел, че жалбата е допустима.
Не са били представени доказателства, а и не
се твърди, че Н.Ц.Г. *** е заявил в ОС Земеделие гр. Плевен намерението да
обработва претендираната от него земя в реални граници по см. на чл. 69, ал. 1
от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37в, ал. 2 изр предпоследно от ЗСПЗЗ, не са
представени такива и пред настоящия съд. Нещо повече, от представените по
делото доказателства - договор за наем на земеделска земя л. 55-56 се
установява, че същата не е била декларирана в общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите. Следователно, Г. не би могъл да участва в
споразумението, каквато е била претенцията му пред първоинстанционния съд или
да се ползва от съставеният проект на комисията в хипотезата на чл. 37в, ал. 3,
предл. 2 от ЗСПЗЗ.
Следва да бъде посочено още,
че с първоначалната жалба са претендирани права върху имоти с №№ 19019 и 19018 (л. 5 и 6 от делото на АССГ).
Доказателства за наличието на такива права не са представени. От представеният
на л. 59-60 Анекс към договор за наем на
земеделска земя от 07.07.2008г. не може да се индивидуализира земеделската
земя, за която се отнася анекса, още повече липсва първоначалният договор. От
друга страна, от договор за наем на земеделска земя л. 55-56 се установява, че
се касае за имот, представляващ нива в м. Вичовото с № 018047 с площ от 4,147дка. Този имот обаче не е включен
в споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ с рег. № 23/03.10.2013г. (л. 26 – 53) или в разпределението на
земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ (т. II на Заповед № 230/10.10.2014г.)
При горните съображения и доколкото в касационната жалба е инвокирано единствено
необоснованост на съдебния акт, то същата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Не е основателно и възражението, че спорната заповед е
незаконосъобразна, защо е издадена след определения за това срок от закона.
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждат много детайлна процедура по издаването на заповед по
чл. 37в от закона. Предвидените срокове са много важни и пряко свързани с целта
на закона. Целта на производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ, респ. чл. 70
и сл. от ППЗСПЗЗ е да регулира обществените отношения в областта на ползването
на обработваемите земеделски земи в страната, като създаде облекчения и
подходящи условия за тяхното окрупняване. Тази цел се преследва за всяка
стопанска година, тъй като съгласно чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ споразумението между
собствениците и/или ползвателите се сключва и актуализира всяка година до 30
август за следващата стопанска година. Съгласно § 2, т. 3 ДР на Закона за арендата "стопанска
година" започва на 1 октомври на съответната година и приключва на 1
октомври на следващата година. Затова и сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ са
съобразени с продължителността на стопанската година. Така сключването на
споразумението става до 30 август, съставянето на проект за разпределение на
ползването на земите по масиви /когато не е постигнато споразумение/ е до 15 септември
съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, издаването на заповед за разпределение на
масивите в землището в срок е до 1 октомври (ал. 4), нейното обявяване е до 10 октомври
(ал. 5) и обжалването на заповедта не спира изпълнението й (ал. 6). Целта на
всички тези срокове е до започването на съответната стопанска година да
приключи административното производство по разпределение ползването на
обработваемите земеделските земи между собствениците и/или ползвателите. В
случаите когато не е издадена съответната заповед от директора на ОД
”Земеделие” в предвидените срокове - до 1 октомври, всяко
заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и
храните (ал. 12), където срока за произнасяне е едномесечен (ал. 13). Изхождайки
от целта на тази процедура, спазването издаването на заповедта по чл. 37в, ал.
13 от ЗСПЗЗ следва да стане преди или най-късно в началото на стопанската
година, но преди да е започнало обработването и засяването на земеделските
земи. Посочените срокове са инструктивни, някакво движение в тях е възможно,
доколкото в процедурата участват много правни субекти и съгласуването на волите
им е трудно, то последния момент, до който заповедта по чл. 37в ЗСПЗЗ може да
бъде издадена без да се изпадне в противоречие с целта на закона е 10 октомври.
Спорната заповед е издадена именно на тази дата, поради което не е налице
съществено процесуално нарушение относно срока за издаване на заповедта и е
съобразена целта на закона.
При този изход на делото претенцията на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото в
размер на 300 лева като юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да
бъде уважена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1539/17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 1999 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
ОСЪЖДА Н.Ц.Г. *** с ЕГН ********** да плати на Областна дирекция „Земеделие” –
Плевен сумата 300 /триста/ лева като разноски по административно дело № 999 по
описа на Административен съд – Плевен за 2014година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.