РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Плевен, 29 Декември 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Д.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 998 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Паула комерс” ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Д.К.К.,
против решение № 851/03.11.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д № 2133/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 15-1503023/06.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Плевен, с което на „Паула комерс” ЕООД – гр. Плевен, представлявано от
управителя Д.К.К., на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, за нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от
КТ.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение, като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Касаторът счита,
че първоинстанционният съд не е изложил пълни и същински мотиви относно
приетите от него фактически установявания, не е извършено обсъждане на всички
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи, че съдът е
направил изводи, които не съответстват на фактите и доказателствата по делото. Посочва,
че от събраните по делото доказателства е видно, че лицето С. С. Х. по време на
проверката е извършвала услуга на търговското дружество съгласно сключен между
страните граждански договор от 01.06.2015 г. Сочи, че този договор по никакъв
начин не е обсъден от съда като доказателство по делото, независимо че този
аргумент е направен, както във възражението срещу акта, така и в жалбата срещу
НП. Счита, че не е изяснена напълно и всестранно фактическата обстановка по
делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Касаторът - редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, редовно
призован за откритото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Р. И.. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, като моли същото да бъде
потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решенето
на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че на 03.06.2015
год. в 15:40 часа била извършена проверка от инспектори от Д”ИТ”-Плевен в
обект: склад за алкохолни напитки, намиращ се в Индустриална зона – гр. Плевен,
стопанисван от „Паула комерс” ЕООД-Плевен и на 29.06.2015г. по документи. При
извършената проверка било установено, че работодателят “Паула комерс” ЕООД,
представляван от управителя Д.К. е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като
е допуснал до работа като чистачка лицето С. С. Х., без отношенията между нея и
работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – няма сключен трудов
договор, двустранно подписан в писмена форма. Съставен бил АУАН №
15-1503023/29.06.2015г. с който било повдигнато административно обвинение за
нарушение на чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. По съставеният акт
било издадено наказателно постановление № 15-1503023/06.07.2015г., с което за
нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ на “Паула комерс”
ЕООД-Плевен на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ била
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
За да потвърди последното РС Плевен е приел,
че от събраните по делото доказателства се установявало, че С. Х. е престирала
работна сила, като „чистач“ в обект –– склад за алкохолни напитки, намиращ се в
„Индустриална зона“-Плевен, стопанисван от санкционираното дружество. Според
съда правоотношението е било трудово, със същностните му характеристики
(установено работно време, работно място, уговорено трудово възнаграждение), без обаче
да е бил сключен трудов договор в писмена форма между дружеството и работника.
Последното представлявало нарушение на чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ,
изискващи отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат като
трудови посредством сключен трудов договор в писмена форма, за което
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на §1 от ЗР
на КТ. Направен е извод, че правилно е санкционирано “Паула комерс” ЕООД на
основание санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. По отношение на
възраженията на оспорващия, съдът е посочил, че съществуването на граждански
договор при условие, че са проявени елементите на трудово правоотношение, е
недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която не предвижда
друга алтернатива, освен трудов договор, дори и при временно осъществяване на
трудова дейност, това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя,
съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ. По отношение на индивидуализацията на наложеното
наказание съдът приел, че са спазени правилата на чл. 27 от ЗАНН, размера на имуществена
санкция, е в близък до минимално предвидения в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 от КТ, и като такава съответства напълно на тежестта на нарушението и
степента на неговата обществена опасност, поради което се явява справедлива и
способстваща за постигане на целите, установени в чл. 12 от ЗАНН. не били
налице условията за прилагане на нормите на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН.
Решението
на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационният
състав. Районният съд е изгради становището си въз основа на събраните по
делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че е извършено соченото
в НП нарушение на трудовото законодателство.
От доказателствата по делото
се установява, че С. Х. е престирала работна сила,
като „чистач“ в обект –– склад за алкохолни напитки, намиращ се в „Индустриална
зона“-Плевен, стопанисван от санкционираното дружество.
При определяне на едно правоотношение дали е
гражданскоправно или трудовоправно съществен е характерът на извършваната
работа. Предоставяне на работна сила съществува винаги, когато за изпълнението
на даден вид работа, нейният извършител се подчинява на определен работен
режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е
постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при
пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. От друга страна трудовият договор има за предмет
престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен, в
повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за
изработка) се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. Престацията на работна сила срещу възнаграждение е типично
трудово правоотношение и следва да бъде оформено като такова.
При анализа на събраните доказателства, съдът намира, че
по своя характер и белези отношенията между Х. и “Паула комерс” ЕООД съставляват трудово отношение, налице са елементите,
характеризиращи процесното отношение като такова по предоставяне на работна
сила за неопределен срок, при наличие на работно място и точно определена
трудова функция (чистачка), която тя е изпълнявала. Правилен е изводът
на РС, че се касае до
трудови отношения, а не до гражданскоправни
(облигационни) такива. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско,
договорно правоотношение. Действително, страните
имат автономия при договарянето помежду си, но тя е
ограничена от повелителните
норми на закона.
В хода на
административнонаказателното производство е представен "граждански договор
за извършване на услуга от 01.06.2015г." Касационният състав намира, че макар
и именован “граждански”, той съдържа реквизити на трудов договор по чл. 66, ал.
1 от КТ, поради което не може да се приеме, че има характер на договор по чл.
280 и сл. от ЗЗД, където целта е постигането на определен резултат.
Решаващият съд като е достигнал до подобни
правни изводи е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 851/03.11.2015 г.,
постановено по н.а.х.д. № 2133 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.