Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. Плевен, 6 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 991/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К.Д.Г. *** срещу Решение № 1242/21.10.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2300/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 0028651/30.06.2014г. на Директора на Комисия за защита на потребителите гр. Плевен, с което на „Ес Ди Арт” ЕООД – Плевен, представлявано от упълномощено лице К.Д.Г. на осн. чл. 214 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 132, ал.1 от Закона за туризма, затова че при проверка на 08.01.2014г. е установено, че „Ес Ди Арт” ЕООД – Плевен извършва туристическа дейност „ресторантьорство” в заведение за хранене и развлечения в гр. Плевен, бул. „Русе” № 38 като удостоверението за категоризация не е поставено на видно място в обекта, Удостоверение за категоризация № 0537/24.04.2012г., издадено от Кмета на Община Плевен за обект „Веселата къща” е извадено от папка с документи от шкаф, който се намира в коридор вдясно от бара.

Съобразно указания на съда касационната жалба е потвърдена и подписана от И.Й.Н. в качеството на управител на наказаното дружество „ЕсДиАрт” ЕООД - Плевен. В уточняващата си жалба касаторът „Ес Ди Арт” ЕООД – Плевен излага подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и иска отмяната му. Съдът не е съобразил, че АУАН е съставен на 17.01.2014г. , на която дата е съставен и протокол за проверка на документи, но акта се позовава на проверка с друг констативен протокол от 08.01.2014г. Становището на административно-наказващия орган по възражението срещу акта е формално и бланкетно, но в него не се отрича факта, че в деня на проверката е имало удостоверение за категоризация на обекта. Не е възприето от съда изтъкнатото обстоятелство във възражението, че съгласно вътрешна заповед от 07.01.2014г. е бил плануван санитарен полуден и при почистването на пространството зад бара от витрината са били свалени всички бутилки и други артикули, включително и удостоверението за категоризация и тъй като проверката на следващия ден е била извършена рано сутринта, управителката не е имала възможност да проконтролира действията на персонала. Позовава се на предложението на актосъставителя до административно-наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажен случай на нарушение, който неправилно не е бил приложен от административно-наказващия орган, не е съобразен и от съда при проверката за законосъобразност на НП.

Ответникът по касация – КЗП РД – Русе, чрез юрисконсулт Д. Л. депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства и доводи на страните и се произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Безспорно е доказано извършеното нарушение на чл. 132 ал.1 от ЗТ – търговецът е извършвал туристическа дейност „ресторантьорство”, без да е поставено на 08.01.2014г. на видно място в обекта удостоверението за категоризация. По този начин е нарушено правото на информация на потребителя да разбере какъв е видът и категорията на посетеното място и относно търговеца, който стопанисва обекта. Излага доводи, че законът изисква не само да е издадено удостоверение за категоризация на обекта, но и то да се намира на видно място в него. При тези обстоятелства нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗТ, съдържат всички задължителни реквизити, спазени са сроковете и са надлежно връчени на нарушителя. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен административно-наказващ орган.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, но недопустимо.

Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба, подадена от К.Д.Г. в качеството й на упълномощен представител на наказаното лице „ЕсДиАрт” ЕООД – Плевен по силата на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа Рег. № 1621 на Нотариус Ц. Д., район на действие РС – София, приложено на л. 21 от делото. Видно от текста на пълномощното, жалбоподателката е била упълномощена от управителя на наказаното дружество да го представлява пред всички съдебни органи. В лично качество е упълномощила адв. Ц. от АК – Плевен да я представлява по делото, видно от приложеното на л.33 адвокатско пълномощно. По делото е участвала и призовавана като жалбоподател – К.Д.Г., чрез упълномощен адвокат Д. Ц., но не е било призовано и надлежно представлявано чрез управителя си И.Й.Н. или упълномощен от него адвокат, дружеството „Ес Ди Арт” ЕООД – Плевен, което е било санкционирано с наказателното постановление, предмет на разглеждане по делото.

За производството по обжалване на НП пред Районния съд на осн. чл. 84 от ЗАНН приложение намира чл. 91 ал.1 от НПК – защитник на обвиняемия, в случая привлеченото към административно-наказателна отговорност юридическо лице, може да бъде само лице, упражняващо адвокатска професия. Представител на дружеството пред съд може да бъде лицето, което го представлява по закон или според устава, в случая това е управителят на наказаното дружество „ЕсДиАрт” ЕООД – Плевен И.Й. П.. Представител може да бъде и упълномощен от него адвокат. В случая управителят не е представлявал дружеството по делото, не е упълномощил надлежно процесуален представител – адвокат. Действията, извършени от К.Д.Г. пред съда са извършени без представителна власт и е следвало да бъдат потвърдени от управителя на дружеството.

Представеното писмено пълномощно дава право на К.Г. да представлява дружеството пред административни органи, но не може да го представлява пред съд, нито да упълномощи адвокат от името на дружеството.

Районният съд е приел за разглеждане подадената жалба от К.Г., като я е призовал като страна, представлявана от адвокат, вместо санкционираното дружество.

Така е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото като надлежна страна – жалбоподател следва да се призове наказаното дружество „ЕсДиАрт” ЕООД – Плевен, представлявано от управителя И.Й.Н., като съдът следва да му укаже в 7-дневен срок да потвърди и подпише подадената от К.Д.Г. жалба срещу НП. В противен случай ще следва да прекрати образуваното съдебно производство, поради недопустимост на жалбата. Пред съда дружеството може да се представлява от управителя, а по пълномощие - от упълномощен от управителя адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.3 и чл. 224 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1242/21.10.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2300/2014г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.