Р E Ш Е Н И Е
№ 579
гр.Плевен, 21 Декември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 980 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 825 от 28.10.2015г., постановено по НАХД № 2022 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 653 от 27.07.2015 г. на Директора на РД по горите - Ловеч, с което на Д.Н.Г. на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 75 лева, за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от ЗГ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от РД по горите – Ловеч, чрез юрисконсулт Г., в която са изложени доводи, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че не е извършено нарушение по чл. 213, ал. 1 от ЗГ, позовавайки се на представената по делото служебна бележка № 917/11.03.2015г. от Кмета на Община Пордим, от която се установявало, че кметът на общината е възложил на Г. да почисти храсти и дървета на мостово съоръжение за осигуряване на достъп до помпена станция, захранваща с питейна вода гр. Пордим. Сочи се още, че в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ се регламентират случаите, в които лицата следва да притежава превозен билет, с който да докажат законния произход на дървесината. Твърди се, че в конкретният случай отговорността на Г. е ангажирана за това, че съхранява в дома си дървесина, без да притежава превозен билет за същата. Счита се, че нарушението е установено и ясно посочено в АУАН и НП. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.03.2015г. в дома на Д.Н.Г. е извършена проверка от служители на РД по горите – Ловеч, при която е констатирано, че същият съхранява 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола, без да притежава превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. За установеното е съставен АУАН № 653/13.03.2015г. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Актът е подписан с възражение, че дървесината е била добита при почистване на пътя за помпената станция със знанието на кмета. Последствие е депозирано в РД по горите ТП-ДГС-Плевен писмено възражение с приложена служебна бележка изх. № 917/11.03.2015г. от Кмета на Община Пордим. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При
така установеното от към факти, за да отмени наказателното постановление
районният съд е приел, че деянието на Г. съдържа признаците на нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, доколкото безспорно е установено, че съхранява в дома
си 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола, но не е извършено виновно,
поради което е счел, че не представлява административно нарушение. За да
достигне до този извод съдът подробно е обсъдил фактическата обстановка,
анализирал представените доказателства и конкретно служебна бележка изх. № 917/11.03.2015г. от
Кмета на Община Пордим, съгласно която Кмета на
Община Пордим възложил на Д.Г. да почисти от храсти и дървета мостово
съоръжение– подход към помпена станция в местността “Друма” за осигуряване на
безпрепятствен достъп до помпена станция, захранваща с питейна вода населението
на гр.Пордим, като в същата изрично е посочено, че „…Добитата дървесина,
попадаща в разпоредбите на чл. 32, ал. ІІ и ал. ІІІ от ЗОСИ, годна за огрев, да
бъде складирана в двора на имота му по адресна регистрация като компенсация за
направената услуга, която е извършена за негова сметка и със собствената му
техника“.
Административен съд Плевен в настоящият състав намира, че
решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат,
но по мотиви, различни от изложените.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като спора е по правото. По делото е установено, а и не се спори, че Д.Н.Г. е съхранявал 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола в дома си в гр. Пордим на ул. ***. Не се спори също, че дървесината е добита при почистване на пътя за помпената станция на гр.Пордим, като за дейността по почистване е издадена нарочна служебна бележка от Кмета на Община Пордим. В същата с изх. № 917/11.03.2015г. е указано, че добитата дървесина следва да бъде складирана в двора на Г. като компенсация за направена услуга – почистване за негова сметка и с негова техника. От данните по делото се установява още, че служители на РД по горите – Ловеч извършили проверка в дома на Г., при която констатирали, че същият съхранява 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола, без превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. При така установените факти изводът на настоящият касационен състав е, че Д.Г. не е извършил вмененото му нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от Закона за горите.
При анализ на разпоредбите на Глава 13, Раздел II от Закона за горите и Глава 5, раздел I на ППЗГ се налага извода, че “превозен билет” е задължителен при извършване на дейности по транспортиране на добита дървесина. Разпоредбата на чл. 211 от ЗГ определя изискванията за транспортиране на дървесината, като според ал.1 се изисква превозен билет за транспортиране от временен склад, а според ал.4 дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Аналогична е и разпоредбата на чл. 131а, ал. 2 и чл. 131б, ал. 2 от ППЗГ във вр. с чл. 94 от ППЗГ. От приетите по делото доказателства, обаче, не се установява Д.Г. да е превозвал процесната дървесина 2 пространствени куб. м. дърва от топола, като твърдението на АНО е, че същата дървесина е съхранявана в дома на соченото за нарушител лице. Следователно, не е било необходимо да се търси превозен билет от същия, а доказателства за законен произход на дървесината биха могли да бъдат фактури и стокови разписки, установяващи закупуването на дървесината или съответен акт на компетентен орган. Такъв е именно служебна бележка изх. № 917/11.03.2015г. от кмета на Община Пордим, с която се възлага да почисти храсти и дървета при мостово съоръжение – проход към помпена станция и да складира в двора на имота му по адресна регистрация дървесината, като компенсация за услугата. В случая Г. не е осъществил състава на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, доколкото е установено, че “съхранява” дървесина, но не и че превозва такава. Също така следва да се посочи, че в АУАН е отразено като нарушение, че дървесината не е придружена с документ доказващ законния й произход, а в НП е посочено като нарушение, че съхранява дървесината без да притежава превозен билет, доказващ законния произход на дървата. Т.е. вмененото нарушение е неясно, доколкото от една страна се търси “превозен билет” от Г., а от друга страна “документи, доказващи законен произход на дървесината”. В тази връзка следва да се посочи, че релевантно за случая обстоятелство е дали дървесината - 2 пространствени куб. м. дърва от топола е имала контролна горска марка или такава от общината по см. на чл. 207 от ЗГ. По отношение на марката обаче, по данни от делото се установява, че на Д.Г. е ангажирана отговорността с наказателно постановление № 632/27.07.2015г.
При горните съображения, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно като краен резултат районният съд е отменил същото. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 825 от 28.10.2015г., постановено по НАХД № 2022 по описа за 2015 г.на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.