Р E Ш Е Н И Е

№ 580

гр.Плевен, 21 Декември 2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:                                            

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 979 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №824 от 28.10.2015г., постановено по НАХД №2023 по описа за 2015г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №652/27.07.2015г. на Директора на РД по горите-Ловеч, с което на Д.Н.Г. ***, на основание чл.266 ал.1 предл.7 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 75лв., за извършено нарушение на чл.213 ал.1 предл.7 т.1 от ЗГ, и на основание чл.275 ал.2 от ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на вещите-предмет на нарушението-2 простр. куб.метра дърва за огрев от топола, в размер на 32,66лв. в приход на ИА по горите-София.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез юрисконсулт Г., в която се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че неправилно е прието, че не е извършено нарушение по чл. 213, ал. 1 от ЗГ, позовавайки се на представената служебна бележка № 917/11.03.2015г. от Кмета на Община Пордим, от която се установявало, че на Г. е възложено да почисти храсти и дървета на мостово съоръжение за осигуряване на достъп до помпена станция, захранваща с питейна вода гр. Пордим. Сочи, че в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ се регламентират случаите, в които дървесината следва да бъде маркирана с контролна горска марка /КГМ/. Твърди, че в конкретният случай отговорността на Г. е ангажирана за това, че съхранява в дома си дървесина, която не е маркирана с КГМ. В заключение се моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.03.2015г. в дома на Д.Н.Г.  е извършена проверка от служители на РД по горите – Ловеч, при която е констатирано, че лицето съхранява 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола, без дървесината да е маркирана с КГМ. За установеното е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1 от ЗГ. Актът е подписан с възражение, че дървесината е била добита при почистване на пътя за помпената станция със знанието на кмета. Последствие е депозирано в РД по горите ТП-ДГС-Плевен и писмено възражение с приложена служебна бележка изх. № 917/11.03.2015г. от Кмета на Община Пордим. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от към факти, съдът е приел от правна страна, че деянието на Г. съдържа признаците на нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, доколкото безспорно е установено, че съхранява в дома си 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола без контролна горска марка. Съдът е приел обаче, че деянието не е извършено виновно, поради което не представлява административно нарушение. За да достигне до този извод подробно е обсъдил фактическата обстановка, анализирал представените доказателства и конкретно служебна бележка изх. № 917/11.03.2015г. от Кмета на Община Пордим, съгласно която Кмета на Община Пордим възложил на Д.Г. да почисти от храсти и дървета мостово съоръжение– подход към помпена станция в местността “Друма” за осигуряване на безпрепятствен достъп до помпена станция, захранваща с питейна вода населението на гр. Пордим, като в същата изрично  е било посочено, че „…Добитата дървесина, попадаща в разпоредбите на чл. 32, ал. ІІ и ал. ІІІ от ЗОСИ, годна за огрев, да бъде складирана в двора на имота му по адресна регистрация като компенсация за направената услуга, която е извършена за негова сметка и със собствената му техника“. Воден от горните мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Административен съд Плевен в настоящият състав намира, че решението на Районен съд-Плевен е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон в частта, с която е отменена наложената глоба в размер на 75лв. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като спора е по правото. По делото е установено, че Д.Н.Г. е съхранявал 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола в дома си в гр. Пордим на ул. ***. Не се спори, че дървесината е добита при почистване на пътя за помпената станция на гр. Пордим, като за дейността по почистване е издадена нарочна служебна бележка от Кмета на Община Пордим. В същата с изх. № 917/11.03.2015г. е указано, че добитата дървесина следва да бъде складирана в двора на Г. като компенсация за направена услуга – почистване за негова сметка и с негова техника. Така установеното, обаче, не отменя изискването добитата дървесина да бъде маркирана със съответната марка. Последното изхожда от разпоредбите на чл. 204 от ЗГ по отношение дървесина придобита от горски територии по смисъла на чл.2 от ЗГ и по чл. 207 от ЗГ за дървесина придобита от извън горските територии. Цитираните разпоредби, допълнени и със забраната по чл.213 от ЗГ вменяват задължение за маркиране на дървесината с КГМ преди транспортирането й от компетентните лица. Следователно, след като в имота на Г. е намерена описаната в НП дървесина, без същата да е маркирана с КГМ по чл. 207 от ЗГ  във вр. с чл. 131б, ал. 1 от ППЗГ, се налага извода, че от обективна страна Д.Г. е осъществил състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 1 от ЗГ. По отношение на субективната страна, обаче, районният съд след като е направил анализ на приложимата уредба, лаконично е посочил, че нарушението не е извършено виновно. Последното е мотивирано единствено с презумпцията за невиновност и задължението на административнонаказващия орган да докаже твърдените от него елементи на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН. Този извод на съда не се споделя. Съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като според ал.2, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Сравнено с приложимата уредба  на чл.11, ал.4 от НК вр с чл.11 от ЗАНН се налага извода, че в административнонаказателното производство непредпазливите деяния по правило се наказват, обратното на производствата по НК. Самата вина се изразява в субективното отношение на извършителя (дееца) към деянието, като деянието е умишлено извършено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици и деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Конкретно в случая Деян Г. е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от това, че със складирането в двора си на 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от топола, без същите да са маркирани, нарушава обществените отношения, свързани с контрола по опазване, стопанисване, добиване и ползване на дървесина.

Ето защо решението на районния съд в тази част следва да бъде отменено. Следва да бъде посочено обаче, че с наказателно постановление № 652/27.07.2015г. е ангажирана отговорността на Г. за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 7 от ЗГ, като е наложена административна глоба в размер на 75 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Същата разпоредба предвижда наказания за определени дейности, вкл. съхраняване на дървесина, в границите от 50 лева до 3000 лева. Настоящият състав намира, че определената глоба в размер на 75 лева е немотивирана с оглед задължителната преценка на извършеното нарушение по чл. 27 от ЗАНН, като липсва какъвто и да е анализ на фактическата обстановка, която да предпоставя налагане на глоба в размер по-висок от минимално предвидения. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Настоящият състав намира, че при определяне на наказанието следва да бъдат взето предвид, че съхранението на дървесината в дома на Г. е по повод волеизявление на кмета на общината, обективирано в служебна бележка изх. № 917/11.03.2015г., предметът на нарушение е в малък размер – 2 пр. куб. м. и единствено недобрата грижа на нарушителя за собствените си работи (да изиска служител от общината да постави КГМ) е довела до ангажиране на отговорността му. При тези съображения касационният състав намира, че необходимо и достатъчно за постигане на целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН е глобата на Д.Н.Г. да бъде определена в размер на 50 лева.

Все във връзка с целите на административното наказване, настоящият състав на съда намира, че т.II от НП № 652/27.07.2015г., с която е определено Г. да заплати предмета на нарушението -  2 пространствени куб. м.  дърва от топола, в полза на ИА по горите София е незаконосъобразна. От една страна, съгласно чл. 273 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Така отнетите вещи подлежат на продажба по арг. от ал. 4, могат да се предоставят безвъзмездно по агр. от ал. 5 или да се унищожават по арг. от ал. 6 на чл. 273 от ЗГ.  А нормата на чл.275 ал.2 от ЗГ регламентира, че глобите, имуществените санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи - предмет и/или средство на нарушението, с изключение на сумите, за които се прилага чл. 273, ал. 9, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. От друга страна, процесната дървесина се съхранява в двора на Г. въз основа на акт, в който същата е определена като компенсация за извършена услуга, както и по делото е налична разписка за отговорно пазене, с която Г. е удостоверил, че е получил от горския надзирател Решовски за отговорно пазене дървесината, предмет на нарушението. Следователно, по делото не е доказано, че вещите предмет на нарушението са липсващи, в каквато хипотеза е определено Г. да заплати паричната им равностойност. Ето защо в тази част решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение№824 от 28.10.2015г., постановено по НАХД №2023 по описа за 2015г. на Районен съд Плевен в частта, с която е отменено Наказателно постановление №652/27.07.2015г. на Директора на РД по горите-Ловеч в частта, с което на Д.Н.Г. ***, на основание чл.266 ал.1 предл.7 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 75лв., за извършено нарушение на чл.213 ал.1 предл.7 т.1 от ЗГ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №652/27.07.2015г. на Директора на РД по горите-Ловеч, с което на Д.Н.Г. ***, на основание чл.266 ал.1 предл.7 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 75лв., за извършено нарушение на чл.213 ал.1 предл.7 т.1 от ЗГ, като определя глоба в размер на 50лв. (петдесет лева).

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.