ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……..
гр. Плевен , 24.09.2015 г.
Административен
съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и петнадесета година, в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №978
по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по „жалба молба” от Д.С.П., изтърпяващ наказание в затвора Белене,
ЗПС. В исковата молба се твърди, че излежава присъдата си при особено тежки условия, от които е получил особено
тежки увреждания и моли да се образува дело срещу ГДИН, като претендира сума в
размер на 100 хиляди лева. Твърди, че лежи в особено тясна клетка изолатор, при
особено тежки условия при специален режим с особено тежки увреждания- 60% ,
установени от ТЕЛК и има особено тежка XXXXX
диагноза, която е получил в затвора. Твърди, че XXXXX
заболяване е получил в затвора. Прилага прокурорско постановление и моли съда
да се запознае с неговото съдържание.
Съдът е
счел жалбата за нередовна и е оставил
същата без движение за уточняване на следното: да внесе държавна такса в размер
на 10 лева по сметка на Административен съд Плевен и да представи платежния
документ по делото; да уточни дали
претенцията за заплащане на обезщетение
в размер на 100 хиляди лева съставлява искане за присъждане на
обезщетение, на какво основание и дали
същото произтича от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност; да посочи кой е
конкретния акт, действие или бездействие, от който претендира настъпването на
вреди, от кой орган е издаден актът, респ. е осъществено действието или
бездействието, в какво се изразяват конкретните вреди, за кой период са
причинени; каква е връзката с цитираното прокурорско постановление, видно от
което е, че със същото е отказано образуване на досъдебно производство по
преписка №2660/2014 год.
В допълнително определения от съда срок П. е
внесъл дължимата държавна такса за образуване на делото и е уточнил следното:
Претендираната сума в размер на 100 хиляди лева съставлява искане за присъждане
на обезщетение, произтичащо от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административен орган или
длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Посочил е, че
насочва иска си срещу ГДИН, а вредите се изразяват в причинено тежко XXXX
заболяване, довело намаляване на работоспособността в размер на 60%. Твърди, че
вредите са причинени за периода
2005-2014 год. В отделна молба твърди, че изтърпява наказанието си вече 13
години и още не му е сменен режима, с
цел да бъде изтезаван в малка, наказателна, изолаторна клетка тип карцер. Сочи,
че е подал многобройни молби за промяна на режима, но същият не е променен.
Съдът е намерил,
че нередовностите на исковата молба не са отстранени и повторно е оставил
исковата молба без движение, за отстраняване на следните нередовности: да уточни дали претендира, че вредите са
настъпили от причиненото му тежко XXXX заболяване, довело до намаляване на
работоспособността в размер на 60% или от
факта, че вече 13 години изтърпява наказанието си и още не му е сменен
режима, с цел да бъде изтезаван в малка, наказателна, изолаторна клетка тип
карцер, или и от двете . Ако твърди, че
вредите са настъпили от причиненото му тежко XXXX заболяване, довело до намаляване
на работоспособността в размер на 60% , следва да уточни кой административен
орган и/или длъжностно лице му е причинил тези вреди и в какво се изразяват
конкретно вредите, да представи доказателства за заболяването. Ако твърди, че
вредите са настъпили от факта, че
вече 13 години изтърпява
наказанието си и още не му е сменен режима, с цел да бъде изтезаван в малка,
наказателна, изолаторна клетка тип карцер, следва да уточни какво наказание
изтърпява и при какъв режим, правил ли е искане за промяна на режима пред
Комисията по изпълнение на наказанията или пред друг орган и кой (да представи
доказателства) и получил ли е отговор на своето искане, в случай, че е направил
такова. Да уточни какви конкретни вреди е претърпял от режима, при който
изтърпява наложеното му наказание.
В изпълнение на
съдебното определение е постъпила Молба
с вх.№232/23.01.2015 год., в което е уточнено следното: 1. вредите са настъпили
от причиненото му тежко XXXX заболяване, довело
до намаляване на работоспособността в размер на 60% и са му причинени от
административен орган и длъжностни лица от ГДИН ; 2. Вредите са настъпили от факта, че вече 13 години изтърпява
наказанието си и още не му е сменен режима с цел да бъде изтезаван в малка
наказателна изолаторна клетка тип карцер. Твърди, че е правил искане за промяна
на режима пред Комисията, но не може да представи
доказателства. Моли съда да изиска служебно такива. Уточнява още конкретните
вреди, които е претърпял според него-че не е„свален в отряда”, където да се
адаптира в по-широка килия и по-широко пространство, от които изтезания е
получил 60% увреждания, изразяващи се в *****.
Настоящият
състав на съда е счел, че с направените уточнения ищецът е отстранил
нередовностите на исковата молба и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като е призовал страните. По делото са проведени няколко съдебни
заседания, в които са събирани писмени доказателства, разпитани са свидетели,
изслушана е съдебно-XXXXX експертиза.
Ищецът е подал молба-уточнение с вх.№ 2711/17.08.2015 г., в която се съдържа искане за изменение на предявената
искова претенция, а именно-увеличение на иска от 20 хиляди лева на двеста и петдесет хиляди евро, като
твърди, че увреждането е тежко и е за цял живот и е умишлено , защото е осъден,
а е невинен, бил е набеден, че е убил
жена си. В съдебното заседание, проведено на 03.09.2015 год. ищецът е заявил,
че не поддържа така заявеното искане за увеличение цената на иска, поради което
съдът с протоколно определение е оставил същото без уважение.
Ищецът е подал и
следваща молба с вх.№ 2791 от 25 август 2015 г., с която е направил отново искане за изменение на иска, както следва:
„Вдигам иска на един милион евро за
всеки ответник поотделно” затова, че умишлено е увреден 60 процента от Русенската XXXXX
болница Русе още при задържането му и след задържането му незаконно са го
увредили без съдебно определение за настаняване или лечение и са му инжектирали
мощни депа и наркотици. В съдебното заседание, проведено на 03.09.2015 год.
ищецът е заявил, че не поддържа и това заявено искане за увеличение цената на
иска, поради което съдът с протоколно определение е оставил същото без
уважение.
Ищецът е подал
следваща молба с вх.№2897/01.09.2015 год. на л.488, в която моли „делото да се превърне в установително дело, да се
свали паричния иск и само да се установи увредата”, нанесена му от незаконни
действия и бездействия на ГДИН София. Искането за преминаване от осъдителен към
установителен иск е докладвано в съдебното заседание, проведено на 03.09.2015
год., на което е присъствал и ищецът,
неколкократно и изрично е запитан дали разбира същността на направеното от него
искане, като му е разяснено, че в този случай няма право да претендира парично
обезщетение, защото искането му по
същността си представлява десезиране на съда от разглеждане на спора в частта на предявения иск за
обезщетение за вреди. След направените разяснения ищецът е заявил изрично, че
оттегля иска си за претендираното парично обезщетение и иска единствено да се установят незаконните
действия и бездействия на ГДИН така, както ги е заявил в исковата молба и в
уточнителните молби. Съдът е обявил, че по така заявеното искане ще се
произнесе в закрито съдебно заседание с нарочен съдебен акт. Молбата за
изменение на иска е изпратена и на ответника, който в указания от съда срок не
е взел становище по същата.
Настоящият
състав на съда намира направеното от Д.С.П.
искане с вх.№2897/01.09.2015 год. на л.488, в която моли „делото
да се превърне в установително дело, да се свали паричния иск и само да
се установи увредата”, нанесена му от незаконни действия и бездействия на ГДИН
София, за недопустимо, по следните
съображения:
Предметът на
делото, така, както е заявен от ищеца в първоначалната и в уточнителните молби
е следният: Искане за присъждане на парично обезщетение в размер на
100 000(сто хиляди) лева, поради причинени на ищеца от ответника – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София - 1. Вреди, настъпили от
причиненото на ищеца тежко XXXX заболяване, довело до намаляване на работоспособността му в
размер на 60%; 2. Вреди, настъпили от
факта, че ищецът 13 години изтърпява наказанието си и още не му е сменен режима
с цел да бъде изтезаван в малка наказателна изолаторна клетка тип карцер.
Уточнява и по двата пункта на исковата молба, че конкретните вреди, които е
претърпял се изразяват в това, че не
е„свален в отряда”, където да се адаптира в по-широка килия и по-широко
пространство, от които изтезания е получил 60% увреждания, изразяващи се в *****.
В случая, след оттегляне на иска за паричното обезщетение, предмет на
разглеждане пред съда следва да остане установяване на факта на причиняване от
длъжностни лица и/или административни органи от системата на ГДИН на ищеца на тежко
XXXX заболяване, довело до намаляване на
работоспособността му в размер на 60% и установяване на неправомерен
отказ/бездействие на длъжностни лица и/или административни органи от системата
на ГДИН да променят режима на изтърпяване на наложеното на ищеца наказание.
Тези претенции с оглед на подадената от ищеца молба с вх.№2897/01.09.2015 год.
и с оглед изричното му изявление в проведеното съдебно заседание на 03.09.2015
год., са заявени под формата на установителен иск.
АПК определя в отделни хипотези
компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения
за вреди - чл.
128, т. 5, чл.
203 и чл.
204 от АПК, но административните съдилища по аргументи от чл.
14, ал. 1 от ГПК и чл. 128, ал. 2 от АПК не притежават обща
компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове,
различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези.
Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само
при липса на друг ред за защита ( чл. 128, ал. 2 от АПК). Следователно всички
спорове, извън изброените в чл. 128
от АПК подлежат на разглеждане от гражданските съдилища. В конкретния
случай законодателят е предвидил изрична
възможност за оспорване на индивидуалните административни актове по чл.21, ал.1
и ал.4 от АПК, изразени чрез действие/бездействие, с които непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. В случаите,
когато едновременно е оспорено действие/бездействие на административен орган и
е предявен иск за обезщетение, законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК
незаконосъобразността на действието или
бездействието да установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение,
по който ред се е движило настоящото производство до момента на изменение на
иска на П., заявено с молба вх.№2897/01.09.2015 год. След оттегляне на искането за парично
обезщетение, предмет на разглеждане остава единствено установяване на
действието/бездействието на органите и служителите от ГДИН по двата пункта на
исковата молба, така, както са заявени от ищеца. При положение, че ищецът е
разполагал с процесуална възможност да оспори тези действия/бездействия по реда на оспорване на административни
актове по смисъла на чл.145 и сл. от АПК, както и с възможността, от която се е
отказал за едновременно разглеждане на искова претенция с установяване в това
производство на незаконосъобразността на действията/бездействията на дл.лица и
административни органи, за ищеца не съществува процесуална възможност да
предяви единствено установителен иск за самостоятелно, несъединено с претенция
за обезвреда установяване незаконосъобразност на действие/бездействие на
административен орган. Защото втората предпоставка, която нормата на чл.128,
ал.2 от АПК изисква, е търсещият тази защита да не разполага с друга
процесуална възможност за това, т.е. да не разполага с друг ред за защита.
Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване
съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение
е по своя характер установителен и поради това, законодателят изрично е акцентирал на наличието на интерес
за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. Като в
случая и с оглед субсидиарността на този
иск, е достатъчно указания в нормата
друг ред за защита да съществува, а обстоятелството дали ищецът е търсил защита
по него и дали тази защита е била успешна или безуспешна, е ирелевантно. В този
смисъл текста на чл. 128, ал. 2 от АПК има предвид обективно
да има такъв друг правен ред, а не този друг ред да е използван с някакъв за
ищеца резултат. Ето защо настоящият състав на съда намира, че оттеглянето на
исковата молба в частта за
претендираното обезщетение и искането за преминаване от осъдително към
установително исково производство, което
, както беше изложено е недопустимо да бъде проведено на самостоятелно
основание пред Административния съд и при съществуващ друг ред за защита , се
явява недопустимо. На това основание и поради оттегляне на паричната претенция
за присъждане на обезщетение за вреди в тази част производството по делото следва
да бъде прекратено. След прекратяване в частта за претендираното парично
обезщетение и след допускане от страна на съда на изменението на исковата
претенция в смисъл преминаване към установителен иск и предвид недопустимостта
за самостоятелно разглеждане на установителен иск в административния процес, делото
следва да бъде прекратено.
С Молба вх.№3189/18.09.2015
год. ищецът е направил искане да му бъде назначен служебен защитник по ЗПП, за
осъществяване на процесуално представителство по делото. Съдът не е събирал
доказателства за обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП, а именно- доходите на
лицето или на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;
други обстоятелства, тъй като разпоредбата
на чл.24, т.2, пр.последно от ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2
и 3 не се предоставя, когато претенцията е
очевидно недопустима. Ето защо и на това основание и искането за предоставяне
на правна помощ следва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта , с която Д.С.П. е предявил иск за присъждане на парично обезщетение в размер на
100 000 (сто хиляди) лева, поради причинени на ищеца от ответника – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София - 1. Вреди, настъпили от
причиненото на ищеца тежко XXXX заболяване, довело до намаляване на работоспособността му в размер
на 60%; 2. Вреди, настъпили от факта, че
ищецът 13 години изтърпява наказанието си и още не му е сменен режима с цел да
бъде изтезаван в малка наказателна изолаторна клетка тип карцер, като
конкретните вреди се изразяват в това, че не е„свален в отряда”, където да се
адаптира в по-широка килия и по-широко пространство, от които изтезания е
получил 60% увреждания, изразяващи се в *****.
ДОПУСКА изменение на исковата претенция, заявена от Д.С.П.,
както следва: Вместо първоначално
предявения иск за присъждане на парично обезщетение в размер на 100 000
(сто хиляди) лева, поради причинени на ищеца от ответника – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София - 1. Вреди, настъпили от причиненото на
ищеца тежко XXXX заболяване, довело до
намаляване на работоспособността му в размер на 60%; 2. Вреди, настъпили от факта, че ищецът 13 години изтърпява
наказанието си и още не му е сменен режима с цел да бъде изтезаван в малка
наказателна изолаторна клетка тип карцер, като конкретните вреди се изразяват в
това, че не е„свален в отряда”, където да се адаптира в по-широка килия и
по-широко пространство, от които изтезания е получил 60% увреждания, изразяващи
се в *****, искът да се счита предявен , както
следва: искова претенция против ГДИН София за установяване на факта на
причиняване от длъжностни лица и/или административни органи от системата на
ГДИН на ищеца на тежко XXXX заболяване, довело
до намаляване на работоспособността му в размер на 60% и установяване на
неправомерен отказ/бездействие на длъжностни лица и/или административни органи
от системата на ГДИН да променят режима на изтърпяване на наложеното на ищеца
наказание.
ПРЕКРАТЯВА производството
административно дело №978 по описа на Административен съд гр.Плевен, по изменената
от Д.С.П. и допусната от съда искова претенция против ГДИН София за установяване на
факта на причиняване от длъжностни лица и/или административни органи от
системата на ГДИН на ищеца на тежко XXXX заболяване, довело до намаляване на работоспособността му в
размер на 60% и установяване на неправомерен отказ/бездействие на длъжностни
лица и/или административни органи от системата на ГДИН да променят режима на
изтърпяване на наложеното на ищеца наказание.
ЗАЛИЧАВА датата
на съдебното заседание- 1 октомври 2015 год., за когато да се уведомят страните
и свидетелите да не се явяват.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.С.П., заявено с молба вх.№3189/18.09.2015 год. за
назначаване на служебен защитник по ЗПП, за осъществяване на процесуално
представителство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори пред Върховен
административен съд гр.София в 7 (седем) дневен срок от съобщението до страните
, че е изготвено.
Преписи от определението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: