РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Плевен, 29 Януари 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар М.К.
и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя
касационно административно дело № 977 по
описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.С.К. ***, срещу
решение № 50/20.10.2014 г. на Районен съд на гр. Никопол, постановено по
н.а.х.д. № 172/2014 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0305-000150/22.04.2014
г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОД на МВР/ - Плевен, Районно управление „Полиция” /РУП/ - гр. Никопол, с което
на В.С.К. ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното
решение. Касаторът моли оспорваното решение да бъде разгледано като явно
несправедливо, поради „оставени без последствие обективни факти”, посочени от
него на първа инстанция на обжалването, а именно: не е доказано чрез снимка или
по друг неопровержим начин, че измерената скорост е скоростта на управлявания
от него автомобил, не са взети предвид техническите характеристики на средството
за измерване на скоростта – трафик радар от вида „ТR-4D”, като например „селективност по скорост” от
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат Л.Н. *** с пълномощно на л. 8 от делото. Счита жалбата
за основателна и моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено решението
на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед вмененото на
съда по закон задължение да събере доказателства относно всички факти и
обстоятелства. Счита, че не е изяснено обстоятелството относно материалната
компетентност на актосъставителя и няма заповед, от която да е видно, че
актосъставителят М. Н. има право да извършва контрол по ЗДвП и да съставя АУАН.
Посочва, че на лист 62 от делото, същият е разпитан в качеството на актосъставител
и твърди, че е работил към датата на издаване на НП, като командир на отделение в гр. Никопол, а сега, към момента на разпита,
е мл. автоконтрольор като доказателства, че към момента на проверката и
съставяне на акта, М. Н. е бил на такава длъжност има на лист 20 от
първоинстанционното дело. Счита, че решението е постановено при липсата на
доказателства относно компетентност, което на практика е съществено процесуално
нарушение при извършване на контрола и проверката по ЗДвП. На второ място
счита, че няма доказателства за материалната компетентност на наказващия орган,
същият е на длъжност Началник група към ОД на МВР, но няма представена заповед,
че има право да издава такива НП. На трето място счита, че няма представени
доказателства, досежно извършен метрологичен контрол на трафик радара ТR-4D, от
който да е видно, че същия е преминал проверка и е годно техническо средство,
тъй като този радар следва да търпи и да бъде подлаган на метрологичен контрол
като по делото има представени само памет на трафик радара и дневник, което е
несъотносимо и не доказва годността му. На основание изложените причини, счита,
че Районен съд - Никопол е постановил неправилно и незаконосъобразно решение и моли
същото да бъде отменено.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
В касационната жалба се
сочи, че съдът не е събрал и обсъдил всички необходими доказателства за
установяване на обективната истина във връзка с възраженията на санкционираното
лице, че посочената скорост не е на неговия автомобил, не е изчистил съмненията
относно техническата годност на използваното техническо средство за
установяване на скоростта. Процесуалният представил на касатора сочи, че не е
установена по безспорен начин компетентността на актосъставителя да установява
административни нарушения по ЗДвП и да съставя актове за установяване на
административно нарушение, както и компетентността на санкциониращия орган да
издава НП по посочения закона.
При проверка на събраните по делото доказателства се
установява липса на доказателства относно компетентността на актосъставителя и
санкциониращия орган, както и липса на доказателства относно техническата
годност на техническото средство, с което е установявана скоростта, с която се
е движил касатора, макар съдът да е изискал последните /с писмо на л. 10 от н.а.х.
делото/, те не са били представени. Административнонаказващият орган носи
доказателства тежест да установи всички правно значими обстоятелства за
установеното и описаното в НП административно нарушение. При липсата на горепосочените доказателства
не може да бъде направен категоричен и еднозначен извод, доказано ли е по
безспорен начин нарушението, поради което НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Решаващият съд не е изпълнили задължението си да изследват обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно, така както ги задължава чл. 13 и чл. 14 от НПК
Съдът, който събира доказателства, е длъжен да направи това както "за" установеното с АУАН и НП административно нарушение, така и "против" него, още повече при наличието на съответни възражения от наказаното лице. Като не е изпълнил тези си задължения, решаващият съд е постановил едно порочно решение, което следва да бъде отменено.