Решение по Административно дело 975/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. Плевен, 6 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 975/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А.А.Д. ***, чрез адв. Б. *** срещу Решение № 74/23.10.2014г. на Районен съд – Левски по а.н.д. № 249/2014г. по описа на съда.

Обжалва се решението в частта, с която съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 14-0241-000235/25.08.2014г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, РУ – Белене, с което на А.А.Д. *** са наложени административни наказания, затова че на 27.07.2014г. около 10:10ч. в гр. Белене на околовръстен път от База Майкромет към ХТК като водач на собствения си лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ЕН0845АМ е извършил следните нарушения:

1. На основание чл. 175 ал.1 т.1 пр.3от ЗДвП кумулативно „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, затова че управлява МПС като предната регистрационна табела не е поставена на определеното място;

2. На основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв., за нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Із-2539 на МВР са отнети шест контролни точки - като водач на МПС по време на движение не е поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано;

3. На основание чл. 183 ал.3 т.7 от ЗДвП – „глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП – движи се с технически неизправно МПС (без светлини);

4. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон към СУМПС.

Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и несправедливост на наказанието, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Счита, че съдът необосновано е приел, че не са налице процесуални нарушения при издаването на НП. Предвид множеството констатирани нарушения в НП административно-наказващият орган е следвало да посочи коя от санкциите в диспозитива на постановлението, за кое от конкретно описаните и квалифицирани в обстоятелствената му част нарушения е наложена. Това уточнение е необходимо, за да се прецени правилно ли е бил приложен закона, т.е. наложена ли е за всяко конкретно вменено нарушение точно предвидената по закон санкция. Наличието на номерация на описаните нарушения и съответната номерация на наложените наказания счита за недостатъчна, а изтъкнатия порок на НП за особено съществено процесуално нарушение на императивните изисквания в чл. 57 ал.1 т.7 от ЗАНН, защото препятства(ограничава , затруднява) възможността на наказаното лице да разбере за кое нарушение се отнася съответната санкция и правилно ли е наказан. Изтъкнатото мотивира искане за отмяна на решението, респективно на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Развива доводи за липса на вина при извършване на нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, тъй като предната регистрационна табела е паднала по време на движение и поставена зад предното обзорно стъкло и не е било обективно възможно с подръчни средства да бъде поставена на определеното место. Счита неправилен извода на съда за неприложимостта на чл. 101 ал.2 от ЗДвП, защото се касае за внезапно възникнала по време на движение техническа неизправност, която дава възможност на водача да продължи и придвижи МПС до място за нейното отстраняване. Деянието е несъставомерно. Ако се приеме, че е налице такова, то предвид обстоятелствата, същото е маловажно и е основание да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който довод съдът с бланкетни мотиви неправилно е отхвърлил. Предназначението на регистрационната табела е да обозначи и индивидуализира автомобила, а видно от обстоятелствата по делото, табелата е паднала по време на движение, липсвала е техническа възможност да бъде закрепена на определеното място и затова е поставена зад предното обзорно стъкло, където все пак е била видима и в този смисъл извършеното нарушение е формално, не са настъпили никакви вредни обществени последици. Сочените обстоятелства съставляват от своя страна и основание за намаляване на наложените кумулативно наказания до предвидения в закона минимум. Относно нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП - наказан е за непредставяне на контролен талон. А съдът недопустимо е подменил волята на административно-наказващия орган като е изложил мотиви, че нарушението е било осъществено, защото водачът „не е носел съставения му по рано АУАН, с който му е иззет контролния талон”, с което също е осъществил състава на нарушението. Това на практика е установяване на нова фактическа обстановка, различна от приетата с АУАН и НП. В заключение иска отмяна на решението и отмяна на НП в обжалваната част , алтернативно по отношение на първото нарушение иска намаляване на размера на наложените кумулативно наказания до законовия минимум.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната жалба е изцяло основателна на посочените в нея съображения и предлага да се уважи.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски в обжалваната част е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото.

Съдът е извел правилно фактическата обстановка, въз основа на показанията на разпитаните свидетели – актосъставител, свидетел-очевидец при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, свидетеля-очевидец Войков – тъст на жалбоподателя, обясненията на самия жалбоподател, които при съвкупната преценка потвърждават описаните в АУАН нарушения и обстоятелства.

Съдът е отговорил подробно, конкретно и аргументирано на всички доводи, наведени от жалбоподателя, които напълно се споделят от настоящия съд.

Споделя се извода, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Касае се за множество констатирани нарушения, като всяко едно от тях е подробно описано, посочена е съответната нарушена правна норма – както цифрово, така и с възпроизвеждане на законовия текст, визиращ състава на извършеното нарушение. Всяко от петте констатирани в акта нарушения е посочено с пореден номер (от 1 до 5) и в същата поредност с номерация е посочена съответната санкционна разпоредба, послужила за основание за налагане на съответното наказание, също конкретно изписано. НП съдържа всички необходими реквизити по чл. 57 ал.1 от ЗАНН и от него става ясно кога, къде и при какви обстоятелства е извършено всяко отделно нарушение, коя е съответната нарушена разпоредба, какво предписва тя, посочено е правното основание за соченото нарушение и предвиденото в цитираната относима норма наказание. В този смисъл не съществува неяснота относно тези съществени елементи от обхвата на административно-наказателното обвинение и не е засегнато правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол за законосъобразност.

Правилни са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно доказаността на първото вменено нарушение – по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. От доказателствата по безспорен начин се установява, че предната регистрационна табела на автомобила не е била поставена на определеното за това место – в предната част на автомобила. Всеки автомобил има определено от производителя място за поставяне на регистрационните табели – в предната и задната част на автомобила, обичайно върху бронята, където се закрепва здраво, при регистрацията на автомобила в Пътна полиция. В случая от обясненията на самия жалбоподател и св. Войков се установява, че автомобилът е бил без предна броня и поради тази причина жалбоподателят преди да потегли с автомобила си е закрепил регистрационния номер с подръчни средства – с тел върху радиаторната решетка. Впоследствие, по време на движението табелата е паднала и жалбоподателят я е поставил върху таблото зад предното обзорно стъкло. Полицейските служители са категорични, че при спиране на автомобила табелата, е била поставена върху таблото зад предното стъкло, но така че не се вижда. Според разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Безспорно водачът е управлявал автомобила, без табелата да е била поставена на определеното за това место още при привеждане на автомобила в движение. Прикрепването й с тел върху радиаторната решетка не изпълнява изискванията на закона относно мястото й на поставяне. Падането на завързаната с тел за радиаторната решетка табела правилно е счетено от първоинстанционния съд, че не е сред техническите неизправности, водещи до създаване на опасност за движението по смисъла на чл. 101 ал.2 от ЗДвП, които могат да послужат като основание за водача, при определени условия, да придвижи МПС на собствен ход до мястото за отстраняване на неизправността. Падането на регистрационната табела не е техническа неизправност, застрашаваща безопасността на движението и затова чл. 101 ал.2 от ЗДвП, на който се позовава защитата е неотносим към конкретния случай. От изложената фактическа обстановка по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят с поведението си виновно е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, за което обосновано е наказан с предвидените кумулативно наказания глоба от 100 лв., която е към средния размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца – под средния размер. Предвид поведението на водача, множеството констатирани при проверката нарушения на ЗДвП, факта, че е привел в движение автомобила, след като е била отстранена бронята, респективно предната регистрационна табела като сам я е прикрепил с подръчни средства и впоследствие след падането й е продължил движението си без предна регистрационна табела и следователно е съзнавал, че извършва нарушение, обосновават справедлив размер на наложеното наказание и не дават основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението. При тези факти и обстоятелства не може да се приеме, че впоследствие падането на табелата по време на движение е било случайно събитие и не е могло да бъде предвидено и предотвратено от водача преди да предприеме движение.

Правилно и обосновано е решението и по отношение на второто констатирано нарушение на чл. 137А ал.1 от ЗДвП – управление без поставен обезопасителен колан по време на движение, наказано с предвидената в чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 ЗДвП санкция глоба от 50 лв., съответна по вид и фиксирана по размер.

Споделят се изцяло изводите и по отношение на четвъртото нарушение – по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП – управление на лек автомобил с прикачено ремарке без светлини, което го характеризира като технически неизправно и обосновава наказание по чл. 183 ал.3 т.7 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лв.,фиксиран в закона.

По отношение на петото нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – безспорно е установено, че жалбоподателят не е носил контролен талон и при проверката не е представил заместващ го акт – АУАН или НП. Затова е без значение за съставомерността на нарушението, че на контролните органи е било служебно известно, че контролния талон е бил отнет. Когато контролния талон е бил отнет за нарушение, водачът следва да носи и представи при поискване вместо него заместващите го документи и ако не ги представи се счита, че не е изпълнил задължението си по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – да носи контролен талон, за което е наложена предвидената в чл. 183 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП фиксирана глоба в размер на 10 лв.

Решението на Районен съд – Левски в обжалваната част е правилно, обосновано на всички доказателства по делото, при правилно тълкуване и приложение на закона, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/23.10.2014г. на Районен съд – Левски по а.н.д. № 249/2014г. по описа на съда в обжалваната част, с която съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 14-0241-000235/25.08.2014г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, РУ – Белене относно наложените на А.А.Д. *** административни наказания както следва:

2. На основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Із-2539 на МВР са отнети шест контролни точки - като водач на МПС по време на движение не е поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано;

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.