Р E Ш Е Н И Е

№ 22

гр.Плевен, 27 Януари 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:                           

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 974 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 82 от 27.10.2014г., постановено по НАХД № 224 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Левски е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 14-0241-000134/10.04.2014г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Плевен, с което на основание на Г.И.Д. *** с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.И.Д., който счита същото за незаконосъобразно. Изложени са съображения за съществени процесуални нарушение и нарушение на материалния закон. По същество претенциите се свеждат до неизследване и неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за конкретния случай, характеризиращ се с ниска степен на обществена опасност и допуснато разминаване в обстоятелствената част в АУАН и същата, изложена в наказателното постановление, от което е направен извод за неяснота на задължителния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление. Сочи се още, че районният съд неправилно е оценил събраните по делото доказателства, от което е достигнал до погрешни изводи. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Т. *** с редовно пълномощно, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Левски е установил следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство започнало със съставяне на АУАН № 134/25.03.2014г. срещу Г.И.Д., за това, че на 25.03.2014г. около 20,10 часа в гр. Белене, ул. ‘България” № 50, като собственик на л.а. Мерцедес 190 Е, с рег. № ЕН XXXX АН не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите за 2014г. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. По така съставения акт е издадено оспореното НП, с което за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 249, т. 1 от КЗ, на Г.Д. е наложена глоба в размер на 400 лева. За да потвърди последното, РС Левски е приел, че Д. е извършил вмененото му нарушение и при ангажиране на отговорността му не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението на РС Левски е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда изцяло се споделят от касационния състав. Районният съдия е изгради становището си въз основа на събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че Д. е извършил вмененото му нарушение. Районният съдия подробно е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, като противно на изложеното в касационната жалба, е отговорил изчерпателно на поставените въпроси.

По делото е установено с допустими доказателствени средства, че жалбоподателят, настоящ касатор, е бил призован в РУ-Белене в качеството на собственик на л.а. Мерцедес 190 Е, с рег. № ЕН XXXX АН, именно защото не била сключена задължителна застраховка “ГО” за последния. Съставен бил АУАН № 134/25.03.2014г., в който са отразени обективно обстоятелствата от значение за ангажиране на отговорността по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно сочения текст, задължение за сключване на “ГО” има лицето, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. По делото е установено, а и не се е спорило, че Г.Д. е собственик на л.а. Мерцедес 190 Е, с рег. № ЕН XXXX АН и за последния няма сключена задължителна застраховка “ГО” за 2014г., видно от справка на л. 15. Направените в тази насока възражения са подробно обсъдени от РС Левски и мотивирано отхвърлени. Правилно съдът е преценил, че “формалното спиране от движение” на автомобила не е основание за отпадане на задължението по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Действително спирането от движение е формална дейност, подчинена на процедурите, описани в чл. 40 и сл. на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. (обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000г.). Последните обаче не са били извършени, поради което не може да се приеме, че л.а. Мерцедес 190 Е, с рег. № ЕН XXXX АН е бил спрян от движение.

Неоснователно е възражението за неяснота на обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещи начина на извършване на нарушението. Изцяло се споделя извода на РС Левски, че е налице техническа грешка в НП № 14-0241-000134/10.04.2014г., доколкото в същото има текст, останал от друго наказателно постановление. Извън тази техническа непрецизност е налице единство в обстоятелствената част на АУАН № 134/25.03.2014г. и НП№ 14-0241-000134/10.04.2014г., поради което не може да се възприеме тезата за съществено процесуално нарушение.

По направеното възражение за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за конкретния случай, касационният състав съобрази следното:

Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, за приложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, приложим във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според посочената дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай обаче нарушението по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ е формално, на просто извършване, при което не е предвидена вредоносен резултат при осъществяването му, поради което не попада в приложното поле на понятието по чл. 93, т. 9 от НК. Отделно от това, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Доколкото не са налице обстоятелствата за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, то не може да се коментира несъответствието на Решение № 82/27.10.2014г. по НАХД № 224/2014г. на Районен съд гр. Левски с ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, от което да се направи извод за неправилност на касираният съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 27.10.2014г., постановено по НАХД № 224 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Левски

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.