Р E Ш Е Н И Е

№ 44

гр.Плевен, 30 Януари 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 973 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1262 от 28.10.2014 г., постановено по нахд № 2090/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 2013-0027733 от 18.10.2013 г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” АД – София, ЕИК 831642181, на основание чл.233 ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл.200 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.15 ал.1 от ЗЗП, за това, че при направена проверка на 02.04.2013 г. в магазин „Vivacom 5231” в гр.Плевен на ул. „Васил Левски” № 96 е установено, че предлага за продажба мобилни телефони без обявена продажна цена, а имат обявена продажна цена само при сключване на договор за мобилна услуга със срок 1 или 2 години.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Л. Б., който счита същото за незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд прилага чл.15 ал.1 от ЗЗП формално и не в съответствие с целта на същия, като навежда доводи в тази насока. Според касатора целта на закона е да не се допуска търговците да определят произволно цената на стоките, различно за отделните потребители, но съдът не е изложил мотиви, от които да се заключи, че предоставяната информация за цените на стоките може да създаде съмнение или объркване у потребителите. Посочва, че цената при основните и най-масови видове продажби на съответните видове стоки, е обявена на информационни табели до тях, като допълнително е осигурена възможност за всеки потребител да получи пълна информация за всички предлагани варианти на продажба, включително за ценовите им условия. Твърди, че спецификата на пазара на телекомуникационни услуги налага на всички търговци да предлагат множество комбинирани оферти при различни условия на лизинг, продажба на изплащане, покупка, свързана с договор услуга и други и подобен обем информация е обективно невъзможно да се изпише на индивидуални етикети до всяка една стока в един магазин на оператора. Счита, че формалното прилагане на подобно изискване, както това се прави от страна на КЗП, би довело до въвеждането на абсурдни и нелогични, трудно разбираеми информационни източници, което по никакъв начин няма да допринесе за по-добрата информираност на потребителите, а напротив – ще доведе до объркване и неразбиране на големия обем данни, поместен по непрактичен начин. На следващо място касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане и съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Според касатора от процесното наказателно постановление не може да се изведе извод относно наличието на противоправно поведение, даващо основание за налагане на определената от КЗП санкция. В заключение моли съда да отмени изцяло решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е по делото писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението – да бъде оставено в сила. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано, като навежда подробни доводи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 02.04.2014 година, представители на общинско звено за защита на потребителите при Община Плевен, извършили проверка на магазин “ VIVAKOM 5231”, находящ се в град Плевен, ул. “ Васил Левски № 96” № 2, стопанисван от ”БТК” АД град София. В момента на проверката било установено, че се предлагат за продажба стоки – мобилни телефони от различни марки, на които липсват и не са поставени етикети с информация за продажна цена. Било констатирано, че такава фигурира единствено само при сключването  на договор за мобилна услуга за  срок от една или две години като цената била различна. Горните обстоятелства, представителите на комисията за защита на потребителите отразили в констативен протокол от извършена проверка, екземпляр от който бил връчен на управителя на магазина, присъствал към момента на същата. На 19.04.2013 година, в присъствието на нарочно уполномощено лице – М. Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 15 ал. 1 от ЗЗП. Х. подписал акта без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира  дружеството с  имуществена санкция в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка съдът установил от представените по делото писмени доказателства, в чиято подкрепа били и събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Н. и Б., снети непосредствено в съдебно заседание и кореспондиращи с приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства.   Въз основа на установените фактически констатации, съдът счел жалбата за неоснователна, като съобразил следното: Разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от Закона за защита на потребителите задължава всеки търговец предварително  да поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства съдът установил, че ”БТК” АД град София е нарушило това задължение, произтичащо от разпоредбата на закона, като към датата на проверката  в магазин “VIVAKOM 5231”, находящ се в град Плевен, ул. “ Васил Левски № 96” № 2 е устатовено предлагането на мобилни телефони за продажба, без за същите да е поставена на видно място цена, а такава само в случай, че устройството бъде закупено при съответния тарифен план и договор, предлаган от търговеца. В този смисъл съдът приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Констатирал, че същото е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, като съобразил Заповед № 755/29.08.2013 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите Изложил мотиви, че в хода на административно наказателното производство е спазена изцяло процедурата по установяване на административното нарушение и  неговото документиране, като  в пълен обем е гарантирано правото на защита на жалбоподателя, в качеството на субект на административно наказателната отговорност. Съдът намерил, че е спазен изцяло и материалния закон, като констатираното деяние изпълва всички признаци от състава именно на посоченото и в акта и в наказателното постановление нарушение по чл. 15 ал. 1 от ЗЗП. Наложеното наказание е съобразено със санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП като вид и размер/ към минимума на предвиденото наказание/ с оглед тежестта на конкретното нарушение и неговият автор. Реализираната отговорност е израз на предвидената такава “безвиновна отговорност” за юридическите лица по смисъла на чл. 83 ал. 1 ЗАНН. На всички тези основания съдът потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Решаващият състав на ПРС е достигнал до правилния извод за законосъобразност на НП, като противно на оплакванията в касационната жалба съдебното решение съдържа всички реквизити, съдът е обсъдил възраженията на страните и след цялостен анализ на приобщените по делото доказателства е направил правилни правни изводи. На касатора, притежаващ качеството на "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, е вменено неизпълнение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Посочената норма задължава търговците предварително да поставят на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. Безспорно е установено по делото, а и не се спори от страна на жалбоподателя, че в посочения обект, стопанисван от санкционираното дружество са се предлагали стоки с обявена продажна цена, валидна при сключване на едногодишен или двугодишен договор, но не била обявена цената на стоката при свободна продажба, без сключване на договор. При това положение съдът намира, че дружеството действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, какъвто извод е направил и РС. Обичайната и най-разпространена продажба е т. нар. "свободна" продажба, без други условия, освен заплащането на дължимата цена. Без значение относно правото на информация е обстоятелството, че тази цена е била най-висока измежду предвидените. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗП изисква поставянето на видно място до стоката на нейната цена при обичайната, директната продажба, необусловена от сключване на договор или други условия. В този смисъл съдът намира, че обявяването само на цените, валидни при сключването на едногодишен или двугодишен договор или при закупуване на изплащане, не удовлетворява изискванията на посочената разпоредба, а напротив - не предоставя достатъчно яснота на потребителя и е от естество да стимулира същия към сключване на договор с дружеството, считайки, че няма възможност само да закупи телефонния апарат. Обстоятелството, че служителите на търговеца са разполагали с пълен ценоразпис за предлаганите стоки и варианти на лизинг или продажба, не дерогира задължението на жалбоподателя да постави ясна и недвусмислена информация относно продажната цена на стоката в близост до предлаганите артикули. Дали крайната цена при свободна продажба е най-неблагоприятна, респ. цената ведно със сключване на договор е най-ниска е въпрос, който следва и може да бъде решен единствено от самия потребител, а не от търговеца, поради което етикетът с продажната цена задължително следва да съдържа информация за стойността на продукта, без допълнителни обвързващи клаузи или едновременно с тях. Доколкото от данните по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил произтичащото се от чл. 15, ал. 1 от ЗЗП задължение, то законосъобразно е ангажирана отговорността му на осн. чл. 200 от цитирания нормативен акт, като му е наложена имуществена санкция в законовия й минимум.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1262 от 28.10.2014 г., постановено по нахд № 2090/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.