Решение по Административно дело 969/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 49

гр.Плевен, 5 Февруари 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 969 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1252 от 24.10.2014 г., постановено по нахд № 2185/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 2014-0031532 от 31.01.2014 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр.София, 1000, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, на основание чл.50 ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.32 ал.2 от същия нормативен акт и на основание чл.52 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.39 ал.2 от същия нормативен акт, за това, че в качеството си на кредитор отказва да приеме предсрочното изпълнение, извършено в гр.Плевен, по договор за потребителски кредит PLUS-01612227 от 07.10.2011 г., сключен с М. П. И. от гр.Плевен, за времето от 13.11.2012 г. до 02.08.2013 г., както и че не се е произнесъл и не е уведомил писмено потребителя М. П. И. за решението си по жалба вх.№ 01612227 от 06.06.2013 г. във връзка с посочения договор за потребителски кредит в срок от 30 дни от получаването й.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, чрез главен юрисконсулт В. В., който счита същото за немотивирано. Сочи, че по делото не са събрани доказателства за отказ от страна на дружеството спрямо М. П. да извърши предсрочно погасяване на потребителския си кредит. Навежда доводи, че съгласно Закона за потребителския кредит правото на предсрочно погасяване е със сложен фактически състав и се изисква волеизявление на кредитополучателя и фактическо плащане, като цитираният нормативен акт оставя на страните да регламентират реда за осъществяването му. Твърди, че за да имат правопогасителен ефект, плащанията трябва да са точни, а видно от събраните по делото доказателства плащането не е извършено точно, т.е. не е изпълнен фактическия състав на предсрочно погасяване. Счита, че и двете страни са упражнили правата си по закон, което е прието за безспорно от съда, Намира, че неправилно е прието, че кредитополучателката е изпълнила задължението си за плащане, но всъщност тези факти, определени от съда като ирелевантни, обуславят наличието или липсата на извършено нарушение. Според касатора отношенията между страните са облигационни и неизпълнението на едната страна не може да обуслови административно наказателната отговорност на изправната страна. Счита, че кредиторът не е лишен от правото си на точно изпълнение и на свързаните с него възражения чрез нормата на чл.32 ал.2 от ЗПК. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по спора.

Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирал е по делото писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението – да бъде оставено в сила. Счита извършените нарушения за безспорно доказани, като навежда подробни доводи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 20.06.2013г. била извършена проверка в офис DS_PLN-01 в гр.Плевен, в който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност. Проверката била по повод постъпила в КЗП в гр.Плевен жалба вх.№ Р-03-1067/12.06.2013г. от потребител във връзка със сключен с търговеца договор за потребителски кредит PLUS-01612227/07.10.2011г. В жалбата се твърди, че търговецът предявява претенция към кредитополучателя за заплащане на лихви върху платена главница при предсрочно погасяване на кредит. На 12.11.2012г. със заявление от М. И. и сключено между нея и търговеца споразумение била открита процедура по пълно предсрочно погасяване на кредита. На 13.11.2012г. била платена оставащата главница по кредита в пълен размер - 4885 лв. На 20.12.2012г. с преводно нареждане е заплатена сумата 24,39 лв. - обезщетение за предсрочно погасяване на кредита, изчислено законосъобразно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Впоследствие потребителят установил, че има задължение по кредита - 270,05 лв. с падежна дата 04.10.2013г. Отправил жалба към търговеца на 06.06.2013г., с идентично съдържание с жалбата до КЗП, която е заведена от търговеца с вх.№ 01612227/06.06.2013г. При проверката бил съставен констативен протокол 2013 № К-0129006/20.06.2013г., с който търговецът отново бил запознат с потребителската жалба и било изискано да представи становище по нея. На 03.07.2013г. в КЗП в гр.Плевен по пощата от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било получено становище по жалбата, договор за потребителски кредит и погасителен план по кредита след извършване на плащането. Становището на търговеца било, че не приема плащането на главницата, извършено на следващия ден след уведомяването от страна на потребителя, както и извършеното впоследствие плащане на обезщетение, за пълно или частично предсрочно погасяване на кредита, а за авансово плащане. Представеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД погасителен план не бил променен след извършване на плащанията, като по този начин оставали дължими елементите от общите разходи по кредита - лихви и др., независимо от пълното изплащане на главницата. Изпратена била покана на търговеца за съставяне на АУАН и изискано да представи отговор по жалба негов вх.№ 01612227/06.06.2013г. от потребителя М. И. На 02.08.2013г. при проверката по документи, за което бил съставен протокол № К-36948, бил приет отговор от търговеца до потребителя с изх.№ 27666/01.08.2013г. По повод констатираното по-горе свидетелката Е. Т. съставила АУАН № 2013-К-0031532/02.08.2013 г., с който вменила нарушение на чл.32, ал.2 от Закона за потребителския кредит и нарушение на чл.39, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изложил мотиви, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит, е предоставил потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност, като потребителят И. се е възползвал от правото си по чл.32, ал.1 от Закона за потребителския кредит да погаси изцяло задължението си по договора за кредит като е погасил главницата и обезщетението на кредитора за предсрочно погасяване и писмено е уведомил кредитора, че желае да се възползва от правото си на предсрочно погасяване на кредита. От своя страна ж-лят - „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на кредитор, отказала да приеме предсрочното изпълнение, извършено в гр.Плевен, по договор за потребителски кредит PLUS-01612227/07.10.2011г., сключен с И., за времето от 13.11.2012г. до 02.08.2013г., с което е осъществен състава на горецитираната разпоредба.

Съдът изложил още мотиви, че БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на кредитор, не се е произнесъл и не е уведомил писмено потребителя И. за решението си по жалба вх.№ 01612227/06.06.2013г. във връзка с договор за потребителски кредит PLUS-01612227/07.10.2011г. в срок 30 дни от получаването й, с което осъществил състава на разпоредбата на чл.39, ал.2 от Закона за потребителския кредит, съгласно която: „Кредиторът е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му.” Съдът приел, че не се спори относно факта на извършване на нарушенията от жалбоподателя, единствено в жалбата се сочат различни причини, които съдът приел за ирелевантни, доколкото отговорността на ж-ля като ЮЛ е обективна и безвиновна. На това основание ПРС потвърдил изцяло оспореното НП, по отношение и на двете вменени на дружеството нарушения.

Касационната инстанция намира, че изводите на съда за липса на спор относно факта на извършване на нарушенията от жалбоподателя са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото. Напротив-твърдението в жалбата е за неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателя по договора за потребителски кредит между дружеството и И., което изключва отговорността на дружеството. Верен е извода на съда, че отговорността на дружеството е безвиновна и обективна, но това обстоятелство има отношение към обсъждане на възражения, свързани с наведени оплаквания за липса на виновно поведение. В случая оплакванията на дружеството не са свързани с липсата на виновно поведение, а се навеждат доводи за липса на елементи от обективния състав на вмененото нарушение. Както в жалбата против НП, така и в подаденото против АУАН възражение, находящо се в кориците на делото, неколкократно са правени възражения, свързани с наличието не на цялостно , а на частично предсрочно погасяване на кредита, свързани с коректно изчисляване при предсрочното погасяване на всички суми по договора, в т.ч. главница, лихви, такси и др., което е свързано с отговор на въпроса погасено ли е съществуващото между страните договорно правоотношение поради изпълнението му или същото е продължило да съществува в променен вид. Последното е свързано с твърдението на дружеството за дължимост на обезщетение в случаите на чл.32 от ЗПК с оглед разписаното съдържание на договора в чл.11 от ЗПК, както и за неточно изпълнение на задълженията на кредитополучателя, вследствие на което не е настъпил погасяващия ефект на плащането . Дружеството се е позовало на действащата според него редакция на текста на чл.32, ал.1 и ал.4 от ЗПК и чл.12 от сключения договор за паричен кредит, според които текстове най-общо при предсрочно прекратяване на договора, кредиторът има право на обезщетение, които оплаквания съдът изобщо не е обсъдил. Не са обсъдени възраженията, че ЗПК урежда единствено правото на предсрочно погасяване, но единствено договорът за кредит и споразумението за предсрочно погасяване на закъснялото плащане според дружеството регламентират реда, по който това се осъществява. По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗПК, е направено възражение за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, което също не е обсъдено от решаващия състав.

В мотивите на постановеното и оспорено в настоящото производство решение, съдът е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта нарушение и в НП, посочил е, че цени събраните по делото писмени и гласни доказателства и е направил изводи за извършени нарушения по начина, по който същите са описани в НП. Както беше посочено, изобщо не е обсъдил нито едно наведено в жалбата оплакване на дружеството, като се задоволил да отбележи, че оплакванията сочат на различни причини за неизпълнение, който въпрос не е относим, защото отговорността на наказаното дружество е обективна.

В този смисъл е основателно оплакването в касационната жалба, че решението е немотивирано и не са обсъдени възраженията, направени в жалбата, с която съдът е сезиран. Липсват изложени мотиви от съда досежно цитираните по-горе възражения в първоначалната жалба. Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема оплакванията на дружеството за основателни. Мотивната част на решението се изчерпва с възприетите изцяло констатации на административния орган, издал оспорения акт, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани с жалбата. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Освен възпроизведеното съдържание на констатациите в АУАН и бланкетното позоваване на взаимната кореспондетност между последните и свидетелските показания и писмените доказателства, в решението на съда не са изложени други конкретни фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Изложеното налага извод, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Действително, не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. Като обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. Разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК изисква, когато въззивната инстанция потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста, което не е сторено в мотивите на оспореното решение. Липсата на такова произнасяне от първата съдебна инстанция води до процесуална недопустимост, настоящия касационен състав да се произнесе по същите тези доводи, тъй като разпоредбата на чл.339 е приложима за въззивното производство от една страна, и от друга, произнасянето едва за пръв път в касационната инстанция по тези направени възражения, би лишило страните от една съдебна инстанция. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения-липса на решаващи мотиви по наведените оплаквания, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба против НП оплаквания и да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1252 от 24.10.2014 г., постановено по нахд № 2185/2014 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.