Решение по Административно дело 968/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47 / 3 Февруари 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на девети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 968 описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1294/06.11.2014 г., постановено по НАХД № 2554 по описа за 2014 г. Плевенският районен съд /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2014 - 0031539 от 12.03.2014 г. на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, гр.София /БТК/, на осн. чл.222а и чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от БТК, чрез юрк. И.. Твърди, че решението на РС е постановено при нарушение на материалния закон – ЗЗП и ЗАНН и е необосновано. Излага следните съображения:

НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Същото не отговоря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа каквото и да е описание на нарушението – за коя рекламация става въпрос, кога е предявена, кога е изтекъл едномесечния срок, какъв регистър се води в обекта на търговеца – хартиен или електронен, как е установено нарушението – какви доказателства са проверени и събрани. Разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗПП урежда само срока за извършване на ремонт, а не и самото привеждане на стоката в съответствие с договора, което е уредено в предходната ал.1. Разпоредбата на чл.222а от ЗЗП предвижда размер на санкцията от 500 до 3000 лева. С НП е наложена такава в размер на 600 лева, като липсват мотиви за по-високия размер, което е съществено процесуално нарушение. Не става ясно на какви факти и обстоятелства наказващият орган е основал своята преценка, че е налице процесното административно нарушение.Твърди, че НП е издадено при нарушения на материалния закон. Не са събрани никакви доказателства дали наистина стоката е проявила дефект и дали е налице несъответствие с договора за покупката и. НП се основава на твърдението на потребителя и презумпция от страна на КЗП, което е недопустимо. Но дори да се докаже наличието на дефект на стоката, това не означава, че не са спазени изискванията на чл.113 от ЗЗП. В чл.114, ал.3 от ЗЗП изрично е ограничена възможността за претенции на потребителя в случай на незначително несъответствие на стоката.Моли да се отмени съдебното решение и НП.

Ответникът,с постъпило писмено становище чрез юрк. Д. /л.л.18,19/, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че не са основателни възраженията, за неспазен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. В НП е описана подробно потребителската жалба и съставения сервизен протокол, съставени са констативен протокол и протоколи за проверка на документи, събрани са вписванията в регистъра за рекламации. Рекламацията е подадена на 28.06.2014 г., като след отказа да се удовлетвори е сезирана КЗП, като рекламацията е удовлетворена едва на 28.08.2014 г. По отношение на техническото състояние на стоката, при приемането и от търговеца за същата е отразено в графа допълнителни отбелязвания и забележки: “Няма. В отлично състояние. Апарат на три седмици”. След рекламацията е отказано удовлетворяването и поради: ”механични повреди на уреда, следи от удар и/или падане довели до нарушаване на конструктивната цялост на техническо изделие”. Явно щетите по стоката са настъпили след предаването и на сервиз, за което потребителят не може да носи отговорност. Санкцията за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП е в размер от 500 до 3000 лева, като чл.231 от ЗЗП предвижда същата да в двоен размер при повторно извършване. В НП е надлежно вписано предходното НП, с което търговецът е наказан за същото нарушение. Моли да се остави в сила решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед на събраните по делото доказателства.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

РС е приел, че на 30.07.2013 година в комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция Русе сектор град Плевен била депозирана жалба от лицето М. К. М. от град Плевен относно рекламация на мобилен телефон “Alkatel – OT 6030Х”, закупен от “БТК“ АД град София на 10.06.2013 година. Жалбата била входирана в подразделението на комисията за защита на потребителите под № Р – 03- 1310/30.07.2013 година. По повод на горната жалба, на 01.08.2013 година инспектори в комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция Русе, извършили проверка на търговски обект – магазин 5204, собственост на “БТК” АД град София, находящ се в град Плевен, ул. “Данаил Попов” № 13. Изискани са всички писмени документи относно предявена рекламация на 28.06.2013 година от М. за закупеният на 10.06.2013 година мобилен телефон “Alkatel – OT 6030Х .На 20.08.2013 година при детайлна документална проверка било установено, че закупеният от М. мобилен телефон е приет от търговеца със сервизна поръчка. В хода на същата било установено, че в изготвената сервизна поръчка от 28.06.2013 година било отразено, че апаратът е в “отлично състояние, нов на три седмици”.На 25.07.2013 година оторизираният сервиз “Омнител” отказал гаранционен сервиз на мобилния апарат, собственост на М.. В изготвения за това констативен протокол като причина за това били посочени “механични повреди и следи от удар по корпуса, довели до нарушаване на конструктивната цялост на техническото изделие”.На 29.07.2013 година потребителят М. бил уведомен, че се отказва ремонт на апарата, тъй като по корпуса и дисплея му има видими следи от удар. Искането на М. било телефонът му да бъде заменен с нов.

В хода на проверката било установено и обстоятелството, че от момента на предаване на апарата във владението на търговеца – 28.06.2013 година до датата на проверката, процесният мобилен телефон не е получаван от потребителя, а през цялото време е бил в търговската мрежа на дружеството и в оторизирания сервиз. Представителите на комисията съставили констативен протокол за установените обстоятелства, в който на търговеца било дадено задължително предписание апаратът да са замени с нов, както е поискал потребителят.

На 16.09.2013 година търговецът представил акт за удовлетворяване на рекламацията в изпълнение на даденото му задължително предписание с протокол за извършената проверка по документи № К – 470954 от 20.08.2013 година. Рекламацията било удовлетворена като мобилният апарат, собственост на М. бил заменен с нов. Потребителят получил новия апарат на 30.08.2013 година.

На 16.09.013 година, в присъствието на нарочно упълномощено от БТК АД София лице бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП за това, че предявената на 28.06.2014 година рекламация била удовлетворена след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок едва на 30.08.2013 година.

Впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е приел за установено по безспорен начин, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение, за което е санкционирано с процесното НП.

РС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 113 от Закона за защита на потребителите когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Алинея две на същата разпоредба установява задължението привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Категорично е установено, че БТК е нарушил задължението си произтичащо от горната разпоредба на закона и привел потребителската стока в съответствие със сключения с М. договор след изтичането на законово предвиденият едномесечен срок от предявяването на рекламацията. Безспорно е осъществен състава на административно нарушение по чл. 113, ал. 2 от закона за защита на потребителите, което е такова на формално извършване.

На тези основания РС е потвърдил НП като законосъобразно и обосновано. Приел е, че същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, наказанието е правилно определено по вид и е в размер, предвиден в разпоредбата на чл. 222а ЗЗП при отчитане конкретната тежест на извършеното нарушение.

Настоящият съд съобрази следното по наведените касационни основания:

НП е издадено при спазване на процесуалните правила и отговоря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В същото се съдържа подробно описание на нарушението – че става въпрос за рекламация на М. К. М. от 28.06.2013 г., че закупеният мобилен телефонен апарат е приет за ремонт с отбелязвания за забележки: “Няма. В отлично състояние. Апарат на три седмици”, както и че търговецът се е опитал да го върне без да е поправен с твърдение, че са налице “механични повреди и следи от удар по корпуса, довели до нарушаване на конструктивната цялост на техническото изделие”. Подробно е описана развилата се процедура по жалбата на М. пред КЗП, даденото задължително предписание, което е не е оспорено от търговеца и е изпълнено на 30.08.2013 г., когато М. е получил нов апарат. С посочването на началната дата на срока и това, че е едномесечен, достатъчно ясно е посочен моментът на нарушението. Въпросът какъв регистър на рекламациите се води в обекта на търговеца – хартиен или електронен, няма отношение към предмета на делото. Нарушението е установено при съпоставяне на датата на рекламацията – 28.06.2013 г., и датата на удовлетворяването и – 30.08.2013 г., като видно от същите дати, едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП не е спазен. Тази разпоредба урежда само срока за извършване на ремонт, както правилно отбелязва касаторът, но именно за неспазване на този срок същият е наказан, а не за липса на привеждане на стоката в съответствие с договора, което е станало с подмяната на стария с нов телефонен апарат на 30.08.2013 г. Санкцията е правилно определена, като разпоредбата на чл.222а от ЗЗП предвижда нейния размер от 500 до 3000 лева, като с оглед на разпоредбата на чл.231 от ЗЗП /изрично посочена в НП/, този размер се удвоява. С НП не е наложена санкция в размер на 600 лева, както твърди касаторът, а в размер на 1000 лева – минимално възможния размер при повторност.

В случая дори не е било необходимо КЗП да събира доказателства дали наистина стоката е проявила дефект и дали е налице несъответствие с договора за покупката и. Това щеше да е необходимо, ако търговецът беше привлечен към отговорност за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. В случая е налице признание от негова страна, изразено в писмото до КЗП на л.21 от делото пред РС, и в акт за удовлетворяване на рекламация /л.18 от делото пред РС/, че стоката е в несъответствие с договора за продажба. Това признание не е изолирано, а е в съответствие с твърденията на останалите субекти в производството пред КЗП – потребителя М. и самата КЗП, подкрепено и от другите доказателства по делото. Признанието на неизгоден факт е редовно доказателствено средство. Поради това признание и удовлетворяването на рекламацията е съставен АУАН и издадено НП само за неспазване на срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а не за неспазване на чл.113, ал.1 от ЗЗП: “Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.” За нарушение по този текст БТК не е привлечена, поради което е безпредметно да се обсъжда съответствието на стоката с договора за продажба, включително в хипотезата на чл.114, ал.4 /предишна ал.3/ от ЗЗП в случай на незначително несъответствие на стоката.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 1294/06.11.2014 г., постановено по НАХД № 2554 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.