РЕШЕНИЕ № 30

гр. Плевен, 28 Януари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 967 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.З.К. ***, чрез адвокат Б. П. ***, срещу решение № 1288/06.11.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2450/2014 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 198А/30.06.2014 г. на Началник на Районно управление „Полиция” /РУП/ - гр. Пордим към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на И.З.К., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 270, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът подробно описва фактическата обстановка по издаването на обжалваното НП и моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като необосновано.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че не е изпълнил разпореждане на полицай /индивидуализирано/ да премести личното си МПС от път ІІ-34. Нарушение по чл. 55, ал. 4 от ЗМВР, санкционирано по чл. 270 от същия закон, съгласно посоченото в спорното НП.

В касационната жалба не е посочено конкретно касационно основание, като е изразено общо несъгласие, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът приема че дължи проверка само относно валидността, допустимостта и съобразяване на решението с материалния закон.

Решението е валидно, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на райония съд по административнонаказателни дела.

Решението е допустимо. Същото отговаря на всички изисквания за решаването му по същество – подлежащо на оспорване НП, надлежно упражнено право на жалба /НП е връчено на 07.08.2014г, жалбата срещу нето е депозирана на 08.08.2014г от страна, която има правен интерес от оспорването/.

Решението е съобразено с материалния закон. Деянието е извършено на 12.06.2014г. и към него е относим ЗМВР в действащата редакция към този момент. Това е старият ЗМВР /отменен ДВ 53/27.06.2014г/. Съгласно чл. 55, ал.4 от отм.ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.” Тези разпореждания са индивидуални административни актове и съгласно чл. 55, ал.6 подлежат на оспорване по реда на АПК от лицата, които считат разпореждането е неблагоприятно за тях. По делото няма данни разпореждането да е оспорено по реда на АПК, напротив настоящият касатор твърди, че го е получил, но не го е разбрал, но не твърди,че е подал жалба срещу него и то не е влязло в сила. Следователно налице е редовно връчен административен акт, който подлежи на изпълнение и не е изпълнен. Законът определя неизпълнението му като административно нарушение. Съгласно чл. 270 от отм. ЗМВР /действащ към момента на извършване на нарушението/ „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.” Изводът на решаващия съд, че нарушението е доказано, правилно е издирен и приложен материалния закон от административнонаказващя орган е превилен. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1288/06.11.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2450 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2014 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.