РЕШЕНИЕ № 142
гр.
Плевен, 31 Март
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 962/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на С.Т. *** срещу
мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България за предоставяне на
обществена информация по реда на ЗДОИ по заявление от 29.10.2014 г., изпратено
чрез електронна поща.
Жалбоподателят иска да бъде отменен мълчаливия
отказ на Главния прокурор и последният да бъде задължен да отговори на
поставените въпроси. Счита, че зададените въпроси са от изключително значение
не само за жалбоподателя, но и за цялото общество. Счита, че е
незаконосъобразно административен орган да отказва отговор по ЗДОИ.
Жалбоподателят е бил редовно призован
за откритото съдебно заседание, явява се лично. Моли, да бъде отменен отказа на
Главния прокурор на Република България, тъй като единият аргумент от мотивите
за това е, че въпросът не е бил от обществено значение. Счита, че прокуратурата
е предназначена да защитава обществени проблеми. Посочва, че в други дела претенцията
му е била отхвърлена, защото няма правен интерес, а само прокуратурата има
права да защитава правата на обществото и реципрочно в това й дело трябва да
прояви задължение. Моли, да се вземе предвид, че се твърди, че писмото е
изчезнало, а има имейл, където прокуратурата е задължена да приема всички
сигнали на граждани. Моли да бъде отменен мълчаливия отказ на Главния прокурор.
Ответникът – Главният прокурор на
Република България, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Заместникът на Главния
прокурор при ВКП – Пенка Богданова, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура, гр. Плевен дава заключение, че настоящият правен спор трябва
да бъде сведен до два въпроса, дали е допустим и ако е допустим, дали е основателен.
Сочи, че поискана информация по два въпроса, като първият е: Вие доказано
психично здрав ли сте? и се твърди, че това заявление не е постъпило и
следователно не е било регистрирано в прокуратурата, като при положение, че
такова заявление не е постъпило в прокуратурата, то за Главния прокурор като
задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, не възниква задължение за
произнасяне, което прави жалбата недопустима. Счита, че ако съдът приеме, че
тази жалба е допустима, то разгледана по същество, същата се явява неоснователна,
тъй като информацията, която е поискана със заявление от 29.10.2014 г. не може
да бъде определена като обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Сочи, че информацията
за психическото здраве следва да се определи като лични данни по смисъла на §1,
т. 2 от ДР на ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 във връзка с §1, т. 16 от ДР на ЗЗЛД, поради
което за Главния прокурор не възниква задължение за произнасяне по искане за
достъп до информация, поради което и непроизнасянето в срок не представлява
индивидуален административен акт и не формира мълчалив отказ. Моли да бъде
приета настоящата жалба като неоснователна и да бъде оставена без уважение.
Съдът
намира, че жалбата е допустима за разглеждане. Възражението на процесуалния
представител на ответниците /становище л. 48 от делото/, че заявление от
29.10.2014г. за достъп до обществена информация със заявител – С. Т. не е
регистрирано в Прокуратура и поради това не е възникнало задължение на Главния
прокурор на Р.България да се произнесе, е неоснователно. Няма спор между
страните, че електронния адрес press@prb.bg е адрес за контакт с
Прокуратурата на Р.България. Този адрес за контакт е публично оповестен на
интернет страницата на Прокуратурата на Р.България - http://www.prb.bg/bg/kontakti/.
Жалбоподателят е представил разпечатка от електронно писмо от Д.
Ц. – мениджър екип Контактен център на Майл.БГ
ЕАД, съдържащо параметричната информация, съпровождаща, изпратено от него на
29.10. електронно съобщение до електронен адрес: press@prb.bg. Параметричната информация показва
/л.66 от делото/, че на 29 октомври в 02:47:46 от електронен адрес strahilt@mail.bg e изпратено съобщение до press@prb.bg, което е получено на мейл сървъра на Прокуратурата /relay=mail.prb.bg[212.122.188.92]/ и се очаква
този сървър да го обработи. Статусът на обработката на съобщението е ОК /status=send (250 2.0.0 Ок)/. Информацията от това писмо кореспондира
с приложено към жалбата – копие на екрана /на клиентски компютър/, на който е
конфигурирано и изпратено писмото /л. 9 от делото/. От последното се разбира,
че 29 октомври 2014 в 02:47 от електронен адрес strahilt@mail.bg
e изпратено
съобщение до Гл. прокурор - press@prb.bg и че съобщението
съдържа един текстов документ /Word формат с
наименование – чете се частично – „ZDOI Gl Prokur…”/ с размер 55 КВ. Налице
е противоречие на посоченото с представена от ответниците докладна записка от
М. А. – директор „Публична комуникация при Администрацията на
Главния прокурор /л. 52 от делото/, според която по електронна поща са
постъпили 4 броя заявления от С.Т. /изброени по дати/ и между тях няма такова с
дата 29.10.2014г. Налага се извод, че 29.10.2014г. жалбоподателят е изпратил
електронно съобщение с прикачен към него текстов документ до електронната поща
на Прокуратурата на Р.България, което е получено от неин сървър, защо това
съобщение не е регистрирано не е ясно. Липсата на данни за неосъществена регистрация
на това електронно съобщение, постъпило на сървър на Прокуратурата, не може да
обоснове извод за неполучаване на съобщението въобще. Съдът приема, че случаят
е аналогичен на писмо до институция /административен или друг орган/, изпратено
по пощата с обратна разписка – обратната разписка се е върнала при изпращача, с
отбелязване, че писмо е получено в институцията, какво е станало след това,
регистрирано ли е това писмо в деловодството, изминало ли е вътрешнослужебния
път и т.н. не е от значение. Това е въпрос на вътрешна организация и контрол,
които не могат да повлияят отрицателно на възникналото пръвоотношение между
изпращача на писмото /заявител/ и неговия адресат /административен или друг
орган/. От датата на отбелязването в обратната разписка, започва да тече за
органа срокът за отговор на писмото /издаване на административен акт и др/. В
случая Главният прокурор на Република България е бил сезиран с искане за достъп
до обществена информация на 29.10.2014г. /л. 66 и л. 9 от делото/ и съгласно
чл. 28, ал.1 от ЗДОИ е бил длъжен да се произнесе в срок от 14 дни, т.е. до
12.11.2014г., от когато започва да тече срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Главният
прокурор не се е произнесъл, в посочения срок, формиран е мълчалив отказ,
жалбата, срещу който е подадена на 20.11.2014г., видно от разпечатка от
електронна поща на л.4 от делото /представено от ответниците/, поради което
жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен,
четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
основателна.
ЗДОИ определя правилата, съгласно
които се осъществява правото на достъп до обществена информация на гражданите.
В чл. 3 ат ЗДОИ са посочени задължените субекти, които са дължани да
предоставят такава информация, нормата определя че задължени субекти са всички
„държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".”
Съгласно тази правна норма на закона, Главният прокурор е задължен субект по
ЗДОИ. Задължените субекти са длъжни да се произнесат писмено по всяко искане за
достъп до обществена информация. Този извод се налага при тълкуването на чл.
28, ал.2, съгласно който органите „вземат решение за предоставяне или за отказ
от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват
писмено заявителя за своето решение.” Законът поставя и задължителни изисквания
за форма и съдържание на решение за предоставяне или отказ до исканата
информация /чл. 34 и 37-39 от ЗДОИ/. Задълженият субект е длъжен да отговори в
определения 14 дневен срок от закона дори ако счита, че не разполага с
необходимата информация. Ако друг орган разполага с нея, законът възлага задължение
на първоначално сезирания орган по чл. 32 от ЗДОИ, съгласно което той препраща
съответно заявлението до органа, който разполага с информацията, „като
уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват
наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.” Всички
посочени правни възможности, регламентирани от ЗДОИ налагат извода, че
задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти не могат да мълчат и във всички случаи
дължат писмено уведомление /решение/ до заявителя поискал достъп до информация,
включително при отказ. Налице е законов императив, който не може да бъде
дерогиран. С оглед изложеното, мълчаливият отказ на Главния прокурор да се
произнесе по искане за достъп до обществена информация от жалбоподателя,
изпратено по електронна поща на 29.10.2014г. е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, а преписката върната на ответниците за произнасяне.
Относно възражението от становището на
процесуалния представител на ответниците, че отказът е законосъобразен, защото
исканата информация е лична. В случая действително се търси информация относно
личността и здравния статус на физическото лице, изпълняващо длъжността –
Главен прокурор на Република България. Главният прокурор е публична личност,
изпълняващ функции на най-висш държавен орган, поради което защитата на
неговите лични данни като физическо лице се осъществява в по-ниска степен
отколкото тази на обикновен гражданин, член на нашето общество. Следователно
защита, която се дължи на личните данни на публични личности следва да се преценява
от гледна точка на функциите, които те осъществяват в интерес на обществото.
При всички случай, при искане за предоставяне на достъп до обществена
информация, което частично или напълно се отнася до личните данни на
физическото лице, осъществяващото функции на държавен орган, следва да се
изложат конкретни, ясни и точни мотиви, защо исканата информация не е
обществена, а лична и защо се дава превес на правото на защита на личните данни
пред правото на достъп до обществена информация.
При този изход на делото претенциите
на присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя
е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят е направил разноски за
държавна такса за завеждане на административно дело в размер на 10 лева.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
мълчаливия
отказ на Главния прокурор на Република България за предоставяне на обществена
информация по реда на ЗДОИ по заявление от 29.10.2014 г., изпратено чрез
електронна поща от С.Т. *** /strahilt@mail.bg до press@prb.bg/.
ВРЪЩА преписката Главния прокурор на Република България
за произнасяне.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
плати на С.Т. *** с ЕГН ********** сумата
от 10 /десет/ лава като разноски по административно дело № 962 по описа на съда
за 2014г.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/