Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 / 29 Януари 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на девети януари, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 961 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс/АПК /във вр. с чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение № 77/23.10.2014г., постановено по НАХД № 221/2014 г. Левченският районен съд е отменил Наказателно постановление № 14-0241-000159/06.06.2014 г. на Началник група към ОДМВР Плевен, РУ Белене, с което на И.Ч.Ш. ***, на осн. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177,ал. 1,т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.150а ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 150 лв. и за нарушение на чл. 147,ал. 1 от ЗДвП , на осн. чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 лв. за това, че: „ на 07.05.2014 г., около 16,45 ч. в гр. Белене, на ул. „България, като неправоспособен водач управлява ХОНДА БАЛИ с рег. № ЕН XXXXВ при обстоятелства: в гр. Белене, на ул. „Иван Вазов” до читалище „Хр.Ботев” управлява мотоциклет ХОНДА БАЛИ , собственост на Г. С. без да притежава валидна категория за управляваното от него превозно средство и без да е представен ГТП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от РУП Белене при ОДМВР-Плевен. Касаторът счита, че решението е необосновано, неправилно и противоречи на материалния закон. Оспорва изводите на съда за неяснота относно нарушението, за което е санкциониран водачът. Счита, че в обстоятелствената част на АУАН актосъставителят точно и ясно е посочил времето и мястото на извършване на нарушението, конкретизирал е от субективна и обективна страна вмененото нарушение. Оспорва извода на съда за нарушено право на защита, тъй като от представеното възражение срещу акта следва, че за нарушителя е ясно за кое нарушение е санкциониран. Фактическата обстановка не е оспорена. Навежда довод за липса на мотиви в решението на съда за отмяна на наложеното на Ш. наказание за извършеното по чл. 147,ал. 3 от ЗДвП нарушение. Счита, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, атакуваното НП е е законосъобразно и моли решението да бъде отменено, а НП да бъде потвърдено.

Ответникът , чрез процесуалния си представител адв. П.Д. от АК-Враца оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено, като му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Районният съд е обосновал извод , че от установената фактическа обстановка съществува неяснота за кое точно нарушение е санкциониран жалбоподателят- за това, което е извършил преди получаване на сигнала, и за което е поканен в РУП за изясняване на случая, или за управление на МПС при налична неправоспособност, но в по-късен период от време, несъвпадащ с посочения в АУАН час на извършване на нарушението. От така направения извод за фактическа обстановка е достигнал до извод за нарушено право на защита, респ. незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което го е отменил.

Настоящата инстанция споделя изложените от решаващия съд доводи за незаконосъобразност на НП. Следва да бъде отбелязано, че още в обстоятелствената част на НП се съдържат различни от АУАН факти , отнасящи се до едно и също обстоятелство- място на извършване на нарушението. Първоначално се сочи, че водачът е управлявал мотоциклета в гр. Белене, на ул. „България”- обстоятелство, което не е констатирано с АУАН и съставляващо изменение на административно-наказателното обвинение в негова съществена част- място на извършване на нарушението. В следващата част на НП вече се посочва ул. „Иван Вазов” до читалище „Хр. Ботев като място на нарушението. Така допуснатото противоречие е следствие от действителната неяснота за точното нарушение, за което е санкциониран водачът. В АУАН за време на нарушението е посочен 16,45 ч. От приложената Справка / л. 7 от делото на РС/ се установява, че сигналът за извършвано нарушение, състоящо се в управление на мотопед „ с фалшива регистрация” е получен около 16.40 ч. Отзовалите се на сигнала служители установили лицето И.Ш., и при проведения разговор последният заявил, че той е управлявал превозното средство, но поради притеснение не могъл да намери свидетелството си за управление на МПС. Поканили го да ги придружи до РУП Белене за изясняване на случая. На въпроса на Ш. дали да управлява, или да бута превозното средство, служителите му дали възможност да избира-ако е правоспособен- да управлява, което е и направил . В управлението се установило, че водачът е имал правоспособност категория „В”, даваща му право да управлява мотопед. Също така , видно от показанията на св. Р.- актосъставител и Д.- свидетел по акта, едва в полицейското управление се установило, че въпросното превозно средство не е мотопед, а мотоциклет, за управление на което Ш. няма правоспособност. От разпита на двамата свидетели се установява още, че АУАН е бил съставен на Ш. за това, че е управлявал превозното средство след като е бил поканен да ги придружи до управлението. От свидетелските показания се е установило още, че документите на мотоциклета не са били във водача, както и че собственик е трето лице. От съвкупната преценка на всички доказателства може да се направи извод, че външния вид на превозното средство отговаря на описание за мотопед. Това е така, тъй като още сигналът е оповестил „движение на мотопед” . В Докладната записка на л. 11 също се говори за установен до читалището мотопед, по този начин се индивидуализира превозното средство и от свидетелите Р. и Д.. И двамата са категорични, а това се установява и в горецитираната докладна записка, че едва от свидетелството за регистрация се е установил точният вид на МПС- мотоциклет.

От така установените безспорни факти, на първо място следва извод, че действително не е налице яснота за конкретното нарушение, за което е санкционирано лицето. Посоченият час на нарушението- 16,45, при получен в 16,40 ч. сигнал за движение на мотопед не сочи ясно, че АУАН е съставен за последващото този сигнал нарушение. Не може да се приеме с категоричност,че от получаване на сигнала в управлението, до момента, в който Ш., по указание на служителите е управлявал превозното средство са изминали 5 минути. Т.е., както в акта, така и в НП се сочи момент- 16,45 ч., който очевидно е междинен по отношение на двата момента, в които водачът е управлявал превозното средство, без да може да бъде преценено кой точно момент са имали предвид контролиращите. В тази връзка, изцяло се споделят мотивите на решаващия съд да отмени наказателното постановление, включително и по отношение на второто наложено наказание- за липса на ГТП. Отделно, и независимо от изложеното, само загатната е от първоинстанционния съд липсата на субективния елемент „ вина”, изискуем съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН като необходим за квалификация на деянието като административно нарушение. Възниква въпросът дали водачът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство без да притежава необходимата квалификация. Безспорно е, че последният има такава, даваща му право да управлява мотопед. Безспорно е също така, че външният вид на превозното средство отговаря на тази вид, и че всички, включително и полицейските служители са го възприемали като такъв. Както и, че Ш. не е собственик и е управлявал инцидентно.При поставено от служителите условие да управлява само ако е правоспособен, е избрал пози начин на придвижване до управлението, тъй като действително притежава правоспособност за управление на мотопед, и е считал, че превозното средство е такова. Вината, като елемент от състава на нарушението е субективното отношение на дееца към деянието му и по форма е умишлено или непредпазливо. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи. При форма на вина „умисъл” деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда неговите последици и иска, или допуска настъпването им. От данните по делото не може да бъде направен извод,че деянието, макар и формално осъществено/ управление на МПС без налична правоспособност/ е извършено умишлено. Фактите обосновават извод за липса на умисъл поради налично в дееца убеждение, че притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е считал/ както и всички останали/ за мотопед. Липсва съзнание за обществена опасност и допускане настъпване на общественоопасни последици. Предвид така изложеното, извършеното от Ш. деяние е несъставомерно като административно нарушение по чл. 150а,ал. 1 от ЗДвП.

Като е приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и го е отменил, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилище по административнонаказателни дела/ТР № 2/2009 г. ВАС/, поради което искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение .

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/23.10.2014г., постановено по НАХД № 221/2014 г. на Левченския районен.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.