Р E Ш Е Н И Е

№ 24

гр.Плевен, 27 Януари 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:                           

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 960 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 55 от 21.10.2014г., постановено по НАХД № 183 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Никопол е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 636/13.12.2013г. на Началник група към ОД на МВР Плевен, РУ Никопол, с което на В.А.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.А.К., който счита същото за незаконосъобразно и необосновано. По същество счита, че съдът не е изяснил фактическата обстановка поради разминаване между показанията на актосъставителите, както и непознаването на последните с наредбата за използване на техническо устройство радар TR4. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата на заявените основания.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, при съображения, различни от изложените в нея.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Никопол е установил следната фактическа обстановка: На 09.12.2013г. в района на с. Жернов, около 13,33ч полицейски патрул установил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно В.К. управлявал л.а. Мерцедес с рег. № ЕН XXXX АР със скорост по-висока от максимално разрешената за населени места. Нарушението било установено с техническо средство TR4D, фабр. № 279 и показана на водача. Установено било още, че водачът не е носил контролен талон към СУМПС. Съставен бил АУАН № 636/09.12.2013г., подписан от К. без възражения, с който било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По съставения акт било издадено оспореното наказателно постановление. За да потвърди последното, РС Никопол приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало извършеното нарушение, личността на нарушителя и обстоятелствата, при които било извършено. Съдът подробно обсъдил и мотивирано отклонил всички направени възражения, в това число касаещи годността на техническото средство TR4D с фабр. № 279, начина на позиционирането му, местоположението на патрулния автомобил и пр. Според решаващия състав, в хода на административнонаказателното производство не било допуснато съществено процесуално нарушение, а наложената глоба, с оглед целите и задачите на административното наказване, била правилно индивидуализирана.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, намира, че Решение № 55/21.10.2014г. по НАХД № 183/2014г. на Районен съд гр. Никопол следва да бъде отменено, в частта, в която е потвърдено НП № 636/13.12.2013г., с което на основание чл. 182, ал. 4, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съображенията за това са следните:

Противно на твърденията на жалбоподателя и настоящ касатор, при установяване на нарушението са били спазени всички процесуални правила, вкл. начина на боравене с техническото устройство TR4D с фабр. № 279. Следва да бъде посочено, че с цел оборване доказателствената сила на редовно съставения АУАН, в тежест на К. е било да докаже, че не е била спазена инструкцията за работа с техническото устройство TR4D с фабр. № 279, което не е било сторено в хода на съдебното дирене.

По делото няма спор, че при извършване на проверка на 09.12.2013г., около 13,33 часа, в с. Жернов В.К. не е представил контролен талон към СУМПС, за което е правилно наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства (АУАН № 636/09.12.2013г.; списък на спрени водачи от 05.12 до 11.12; ежедневна форма на отчет; извадка от регистър на нарушения, установени с TR4D с фабр. № 279; справка за СИ преминали ПП рег. № У-21637/27.02.2013г.) се установява, че безспорно В.А.К. на 09.12.2013г. около 13,33ч в с. Жернов, ул. Г. Димитров е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 81 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч за населени места. Така установеното обаче нарушение се санкционира по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Вместо да приложи правилната санкционна разпоредба, административнонаказващият орган неясно защо е приел, че нарушителят следва да бъде глобен при условията на повторност по чл. 182, ал. 4 предл. 3 от ЗДвП.

Повторно по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. От представените по делото доказателства, вкл. справка за нарушение на водач, не се установява коментираното по-горе нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да е при условията на повторност. Действително на л. 35 от справката за нарушител се установява, че на 17.07.2013г. на В.К. е бил съставен фиш № К 727083 за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който фиш обаче е бил връчен на 13.06.2014г. , т.е. след издаване на процесното НП № 636/13.12.2013г., поради което не може да се приеме, че същият фиш е приравнен на влязло в сила наказателно постановление по аргумент от чл. 186, ал. 7 или чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Нещо повече, при условие, че се ангажира отговорността на нарушителя при условията на повторност, в самото наказателно постановление следва да се изложат обстоятелствата, обосноваващи този извод. В НП № 636/13.12.2013г. не са изложени каквито и да е съображения в тази насока, поради което настоящият състав счита, че в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.

Достигайки до извод, различен от настоящия, РС Никопол е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде частично отменен.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 55 от 21.10.2014г., постановено по НАХД № 183 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Никопол в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 636/13.12.2013г. на Началник група към ОД на МВР Плевен, РУ Никопол, в частта, в която на В.А.К. *** с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 636/13.12.2013г. на Началник група към ОД на МВР Плевен, РУ Никопол, в частта, в която на В.А.К. *** с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 21.10.2014г., постановено по НАХД № 183 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Никопол в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.