Р E
Ш Е Н И Е
№ 561
гр.Плевен, 9 Декември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Елка
Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 954 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение №815 от
22.10.2015г., постановено по НАХД №2427 по описа за 2015г., Районен съд-Плевен
е потвърдил Наказателно постановление №15-0938-002714 от 10.09.2015г. на
Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен в частта, с която на Г.М.С. ***, на
основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба №Із-2539
на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП.
Със същото решение
Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №15-0938-002714 от
10.09.2015г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен в частта, с която на Г.М.С.
*** на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са
наложени две глоби в размер на по 10лв., за извършени нарушения по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП.
Срещу решението в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №15-0938-002714 от
10.09.2015г. е подадена касационна жалба от Г.М.С. ***, чрез адв.Н. ***, в
която са изложени доводи, че съдебният акт в тази част е неправилен. Сочи се,
че фактическата обстановка в акта и НП не отговаря на действителната. В тази
връзка се твърди, че касаторът няма качеството на водач на МПС, тъй като не е
управлявал въпросния мотоциклет. Твърди се още, че са налице противоречия в
показанията на свидетелите, както и че последните, в качеството си на контролни
органи, не са спазили разпоредбите на ЗДвП. На следващо място се сочи, че в
решението не е обсъдено, че в наказателното постановление липсва описание на
доказателствата, от които наказващият орган е приел, че касаторът е управлявал
мотоциклета след употреба на алкохол. Счита се също, че неправилно са отнети и
контролни точки, тъй като не е посочена конкретната норма от наредбата, въз
основа на което е сторено това. Според касатора е налице и нарушение на чл.40
от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел- полицейският служител, а на
бензиностанцията е имало и други очевидци. В заключение се моли за отмяна на
решението в обжалваната му част, алтернативно за намаляване размера на
наложената санкция към законовия минимум.
В съдебно заседание
касаторът Г.С. не се явява, представлява се от адв.Н., която поддържа
депозираната касационна жалба и моли за отмяна на решението в обжалваната му
част, алтернативно намаляване на наложената санкция. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен предлага
наложените санкции да бъдат намалени към законовия минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено, че обжалваното НП е издадено въз основа на
АУАН съставен на С. за това, че на 01.08.2015г около 21,50часа, в гр.Плевен,
ул.”България” до бензиностанция „ШЕЛ” в жк Дружба до бл.213, управлявал
мотоциклет „Ямаха ИЗФ
При така установеното от фактическа страна, съдът е
извел правни изводи, че С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е
наложено наказание по чл.174 ал.1 от ЗДвП. Приел е още, че е спазен и редът за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, който е определен в Наредба №30 от 27.06.2001г за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. По
отношение размера на наложеното наказание съдът е посочил, че същото е съобразено
с нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съответства напълно на тежестта на извършеното
нарушение, предвид високата концентрация на алкохол в кръвта, и е съобразено с
множеството наложени на С. административни наказания за извършени от него
нарушения по ЗДвП, които не са изиграли своето превъзпитателно и поправително
въздействие. По отношение наложените две глоби от по 10лв. за не носене
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и не носене на
контролен талон от свидетелството за управление, съдът е посочил, че наказателното
постановление в тази му част противоречи на чл.17 от ЗАНН. В заключение е
посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление и е потвърдил същото в частта за наложените санкция
по чл.174 ал.1 от ЗДвП и отменил по отношение наложените санкция по чл.183 ал.1
т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Решението на Районен съд Плевен в
обжалваната му част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите разпоредби на
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на
съда се споделят изцяло от касационната инстанция. Районният
съд е формирал изводите си въз основа на обективно, всестранно
и пълно изследване на събраните по делото доказателства. Защитната теза
пред районния съд, преповторена и пред настоящия, е била за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Същите, както е посочено и
по-горе, са подробно обсъдени и мотивирано отхвърлени.
По касационната жалба
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Неоснователно е
възражението на касатора, че няма качеството на водач на МПС, тъй като не е
установено да е управлявал мотоциклета и проверката му е направена едва на
бензиностанцията. Настоящият състав намира, че по безспорен начин по делото е
установено, че Г.С. е управлявал мотоциклет „Ямаха ИЗФ 1000” и с него е пристигнал на
бензиностанция „Шел”. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по
акта в това отношение са ясни, конкретни и категорични, като не е налице
твърдяново в касационната жалба разминаване. Последните са и в подкрепа на
становището на районния съд, че касаторът е имал качеството на водач на МПС по
смисъла на § 6, т. 25, предл. 1 от ДР на
ЗДвП, което косвено се потвърждава и от
показанията на свидетелите на жалбоподателя.
Все в тази връзка следва да се посочи, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и
издаване на НП. Съставянето на АУАН представлява официална констатация за
извършено нарушение и е основния процесуален документ, даващ началото на
административно наказателното производство. До съставянето на АУАН се стига
чрез извършване на предварителна дейност
по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние,
съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно.
Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в
съответствие с принципа на обективната истина. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за
неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на
актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното
обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира
доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за
издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. Няма
законово изискване самият той да е свидетел очевидец на констатираното и
вменено с акта нарушение, независимо че не съществува процесуална пречка да
бъде и такъв. Аргумент в подкрепа на това становище е включително и разпоредбата на чл.40 ал.4 от
ЗАНН, съгласно която нарушението може да бъде установено и само въз основа на
официални документи. В конкретния случай при съставянето на АУАН и
актосъставителя и свидетеля по акта са очевидци на обстоятелството, че Г.С.
е управлявал мотоциклета до бензиностанцията и районният съд е кредитирал
техните показания по отношение на качеството “водач” на касатора.
Относно отнетите
контролни точки, наказателното постановление в тази част правилно е потвърдено
от районния съд, след като последният е счел за извършено и доказано нарушението
по чл.174 ал.1 от ЗДвП, за което съобразно чл.6 ал.1 т.1 от Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат 10 контролни
точки.
Както
е посочено и по-горе районният
съд е изградил становището си въз основа на събраните по делото доказателства,
от които безспорно се налага извода, че Г.С. е извършил вмененото му нарушение
на Закона за движението по пътищата. Изложените възражения пред първата
инстанция, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране
административнонаказателната отговорност, са обсъдени и мотивирано отхвърлени.
Мотивите на РС Плевен в тази насока се споделят изцяло.
Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения
при постановяване на решението, поради което същото в обжалваната му част следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №815 от 22.10.2015г.,
постановено по НАХД №2427 по описа за 2015г. на Районен съд-Плевен, с което е
потвърдено Наказателно постановление №15-0938-002714 от 10.09.2015г. на
Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен в частта, с която на Г.М.С. *** на
основание чл.174 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба №Із-2539
на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.