Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
град Плевен, 15 Януари
2015г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Плевен, първи състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател:
Калина Пецова
При секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пецова административно дело №953 по
описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по повод подадена жалба от Д.С.П. ***
срещу Заповед № СП-03-2-Д-680 от 14.10.2014г. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане”-Община Плевен, потвърдена с Решение №
94ДД-0006-0060/17.11.2014г. год. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане-град Плевен.
С цитираното Решение № 94ДД-0006-0060/17.11.2014г.
год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-град
Плевен, постановено по повод обжалване
по административен ред, е потвърдена Заповед № СП-03-2-Д-680 от 14.10.2014г на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Червен бряг.
С оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. последно и
чл. 145, ал.2, т. 1 от АПК, на оспорване в настоящето производство подлежи и
съдът е приел за разглеждане първоначалния акт на административния орган, с
който са разпоредени неблагоприятните за оспорващия правни последици.
По делото като доказателства са приложени
представените с жалбата и от административния орган документи, съдържащи се в
административната преписка.
В съдебно заседание, жалбоподателката Д.П.
се явява лично и моли за отмяна на оспорената Заповед. Счита, че
преписката е следвало да приключи в едномесечен срок и същият не е спазен.
Счита, че приемането на декларацията на гърба на медицинското направление,
препятства органа впоследствие на извърши обратна преценка. Счита, че
болнеолечебното заведение, където е пребивавало детето й, за престоя на което
се търси добавката, отговаря на изискванията на Наредба 30, с оглед което
такава й се дължи. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът по делото
се представлява от юрк В. с редовно пълномощно,
която счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна и моли жалбата
срещу нея да бъде отхвърлена. Сочи, че основният мотив за отказ на търсената
добавка е липсата на една от кумулативните предпоставки, а именно - обектът не
отговаря на изискванията на Наредба № 30, предвид разпоредбата на чл. 42, ал.1
3 от ЗИХУ, която препраща към ППЗИХУ, считано от 04.07.2014г., след която дата
е образувана преписката. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с фактите и
обстоятелствата по делото, с приложените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, с доводите и становищата на страните, и въз основа на закона,
установи следното:
Жалбата е подадена в срок и от правнолегитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна при съобразяване на следното:
По фактите се установи следното:
Д.С.П. е подала заявление-декларация с вх. №
СП-03-2-Д-680 от 25.08.2014 г. в Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен за
отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 28 от ППЗИХУ за малолетното
й дете С. П.П., ЕГН **********. Към заявлението е приложила Експертно решение
на ТЕЛК № 2797/147 от 11.09.2013 г., с което на детето С. П.П. са определени 75
% вид и степен на увреждане, с чужда помощ, със срок за една година, социална
оценка по приложение № 3 към чл. 13, ал. 1 от ППЗИХУ, медицинско направление за
детето С. П. от 3.07.2014 г. с предписание за балнеосанаториално лечение, с
отбелязване на гърба за проведеното балнеолечение за периода 27.07.2014 г. – 01.08.2014 г., фактура № 2048/31.07.2014 г.
и касов бон от същата дата, издадена от „Бакалов
При тези данни,
органът приел, че детето С. П.П. е дете с увреждане съгласно Експертно решение
на ТЕЛК № 2797/147 от 11.09.2013 г. с определени 75 % вид и степен на
увреждане. Установил също, че детето заедно със своята майка Д.С.П. (негов
придружител) е било на балнеосанаториално лечение, проведено в ПС „Строител”
гр. Баня за периода от 27.07.2014 г. до 01.08.2014 г., за което има медицинско
предписание от лекар специалист. За проведеното балнеолечение са издадени и
представени в едномесечен срок от крайната дата на проведеното лечение в
Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен разходооправдателни документи за
детето и придружителя Д.П. (фактура № 2048/31.07.2014 г. и касов бон, фактура №
2047/31.07.2014 г. и касов бон, фактура № 2049/31.07.2014 г., издадени от „Бакалов
В рамките на осъществения в изпълнение на чл. 168 ал. 1 от АПК
цялостен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, съдът намира, че
на първо място процесното административно разпореждане изхожда от компетентен
административен орган- Директора на Дирекция „ Социално подпомагане"-
Плевен. Този извод следва от разпоредбата на чл. 42 ал.
7 от ЗИХУ, делегираща на директорите на
дирекциите „Социално подпомагане" правомощията по издаване на заповеди за
отпускане на добавка за социална интеграция на деца с определен вид и степен на
увреждане за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Заповедта е издадена в
писмена форма, като отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. Не
се установяват твърдяните от оспорващата допуснати в хода на административното
производство нарушения на уреждащите го процесуални правила, тъй като визирания
от същата законово предвиден едномесечен срок за издаване на заповедта е
инструктивен, с оглед което издаването на акт на следваща дата не е от
категорията на съществените нарушения, които да опорочават акт на самостоятелно
основание. Поради това няма основание да отмяна на заповедта на основание по чл. 146 т. 3 от АПК.
Относно съобразяването на оспорения
административен акт с материалния закон, съдът приема следното:
Според чл. 42 ал. 1
от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на
месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности
съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на
увреждането. Видовете добавки за социална интеграция са изброени в ал. 2- ра на
посочената норма, като измежду тях е и добавката за балнеолечение и
рехабилитационни услуги- чл. 42 ал. 2 т. 4 от ЗИХУ. Правоимащи да получават тази добавка, съгласно чл. 42г ал. 1 от ЗИХУ, са
лицата с трайни увреждания над 90 % намалена работоспособност, децата с
определи вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се
предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар
специалист. В ал. 13 на чл. 42 от ЗИХУ се предвижда, че определянето на размера,
условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал.
1 се уреждат в правилника за прилагане на закона. Тази посочената законова
препратка е послужила като основание за уреждането на условията за отпускане на
добавката по чл. 42 ал. 1 от ЗИХУ с нормата на чл. 28
от ППЗИХУ. Съгласно последната разпоредба, в
приложимата й актуална редакция / изм. ДВ, бр. 55 от 2014г., в сила от 04. 07.
2014г./, добавката по чл. 42 ал. 2 т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или
рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от
2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Физикална и рехабилитационна
медицина", като разходооправдателният документ за извършеното
балнеолечение или рехабилитационни услуги се представя в едномесечен срок от
крайната дата на ползването им в дирекция „ Социално подпомагане" по
постоянен адрес. От дотук цитираните правни норми се установяват и
предпоставките за отпускане на коментираната добавка, а именно искането за
отпускане да изхожда от правоимащо лице, да е подадено в месечен срок от
ползването на балнеолечение или рехабилитационни услуги, които да са предписани
от лекар- специалист и осъществени в обект, отговарящ на условията на Наредба №
30 от 2004г., като е допустимо отпускането на добавката само веднъж годишно.
По делото е безспорно установено, че
малолетното дете С. П.П. е правоимащо лице, по смисъла на чл. 42г и чл. 42 ал. 1 и 2 от ЗИХУ, тъй като
отговаря на изискванията на закона за получаване на месечна добавка за социална
интеграция. Видно от приетото като доказателство по делото Експертно решение на
ТЕЛК № 2797 от 11.09. 2013г., на малолетната е определена 75 % степен на
увреждане с чужда помощ. Също така няма спор, че на С. П. е издадено медицинско
предписание от лекар специалист за балнеосанаториално лечение в
Балнеосанаториум град Баня, Карловско с оглед диагнозата и че детето е пребивавало в посочения
санаториум за периода от 27. 07. 2014г. до 01. 08. 2014г., като за направените
през това време разходи са съставени надлежни разходооправдателни документи.
Безспорно също така е установено, че малолетното дете не е получавало през
2014г. добавка за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Не се оспорва още,
че заявление - декларацията за ползване на правото е подадена в предвидения в
закона срок спрямо реализирането му.
Ответникът е отказал отпускането на
процесната добавка, поради обстоятелството, че мястото, на което са проведени
рехабилитационните услуги- Балнеосанаториум в град Баня не отговаря на
изискванията на Наредба № 30 от 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Физикална и рехабилитационна медицина", което изискване е изрично предвидено
в чл. 28 ал. 1 от ППЗИХУ,
в която норма освен процесуалния ред за отпускане на добавката по чл. 42 ал. 2 т. 4 от ЗИХУ
по силата на изричната норма на ал. 13 на чл. 42
от ЗИХУ, се съдържат и материалните условия,
които следва да са налице за предоставянето на социалното плащане. В случая
между страните няма спор, а и се установява от приложеното по делото Писмо рег.
№ 9102-0056/26.08.2014г. от РЗИ Пловдив,
приложено на лист 15 по делото, че посетеният балнеосанаториум не е обект
съгласно изискванията на Наредба № 30 от
2004г. По тези мотиви и съобразявайки изменението на нормата в настоящия й вид,
считано от 04.07.2014г., с което именно последното е предвидено като една от
материалноправните предпоставки за реализиране на правото, органът е отказал отпускането
на добавката.
Съдът не споделя този извод на
административния орган, поради следното:
Разглежданият случай попада в приложното
поле на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 169 на
Министерския съвет от 26. 06. 2014г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ / ДВ, бр. 55 от 2014г., в сила от 04. 07.
2014г./. Съгласно посочената норма, започнатите процедури по отпускане и
ползване на месечна добавка за социална интеграция и на целеви помощи преди
влизането в сила на това постановление се довършват по досегашния ред. В
процесния случай съдът приема, че производството по отпускане на добавката по чл. 42 ал. 2 т. 4, вр. ал. 1
от ЗИХУ е започнало преди влизането в сила на ПМС
169/ 26. 06. 2014г., доколкото същото започва от датата на предписване на
лечението, което е предвидено и като предварителна предпоставка за реализиране на правото. От
приложените по делото доказателства е видно, че направлението от лекаря -
специалист е от дата 03.07.2014г., т.е. един ден преди влизане в сила на
процесното изменение. До тази дата липсва изискване обекта, в който е проведено
лечението или рехабилитацията да отговаря на изискванията на Наредба №
30/2004г., поради което съблюдаването на същото е неотносимо, а позоваването на
липсата му за обосноваване на отказ се явява несъответно на приложимите норми.
По тези съображения, съдът приема, че жалбата
на Д.С.П. *** срещу Заповед №
СП-03-2-Д-680 от 14.10.2014г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане”-Община Плевен, се явява основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал.2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Д.С.П. *** Заповед № СП-03-2-Д-680 от 14.10.2014г. на Директора
на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Плевен.
ВРЪЩА преписката на административния орган Директора
на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Плевен за издаване на нов административен акт по
молбата на лицето съобразно с указанията в настоящето решение в срок от 20 дни
от влизането му в сила.
Решението подлежи на оспорване пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: