РЕШЕНИЕ

№ 583

град Плевен, 21 Декември 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 952/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.А.Т. ***, срещу решение № 807/20.10.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 2324/2015 г. на Районен съд гр. Плевен като навежда доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че при обжалването на наказателното постановление, Районният съд не е обсъдил всестранно всички факти и обстоятелства в конкретния случай, който може да се тълкува като маловажен и да използва възможността за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Навежда доводи, че критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл. 93, т. 9 от НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Посочва, че маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Излага доводи, че изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Твърди, че се отнася за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно-при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици-Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС. Сочи, че с извършеното деяние не се засягат по никакъв начин финансовите интереси на Държавата. Навежда доводи, че нарушението, с оглед на липсата на вредни последици, не обуславя висока степен на обществена опасност и същото е извършено за първи път. Моли съдът да отмени решение № 807/20.10.2015 г. г. по н.а.х.д. № 2324/2015 г. на Районен съд гр. Плевен и да постанови отмяна на наказателно постановление № 161822-F169472/01.09.2015 г.

В съдебно заседание касаторът – А.А.Т. ***, се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си и моли да се отмени наказанието, което му е наложено.

Ответникът – ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, се представлява от юрк Ж., която оспорва жалбата и моли съдът да се произнесе с решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО, но не посочените основания.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 161822-F169472/01.09.2015 г. на директор на офис за обслужване-Плевен в ТД на НАП-Велико Търново, с което на А.А.Т. ***, за това че СД“Кронос-Т., Дончева и с-ие заложна къща“ като регистрирано юридическо лице не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО за финансовата 2014 г. в законоустановения срок до 31 март 2015 г. - нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, наложена глоба в размер на 200 (петстотин) лв.

Съдът намира, че решението е валидно и допустимо, но издадено в несъответствие с материалния закон.Правилно е прието, че е налице извършено формално административно нарушение и приложението на чл. 28 от ЗАНН е недопустимо, но не са приложени доказателства относно компетентност на административно-наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е издадено от директор на офис за обслужване –Плевен в ТД на НАП велико Търново, като е посочено, че същата е оправомощена със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 година , доп. със заповед ЗЦУ-1274/28.09.2010 г. По делото е приложена заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 година на изпълнителния директор на НАП, в която в т. 1.4. буква „б” е посочено, че териториалните директори, техните заместници, директорите на дирекции ГДО, СДО и контрол в ТД на НАП издават наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл. 263, чл. 264 от ЗКПО. в настоящия случай административно-наказателната отговорност на Т. е ангажирана именно за нарушение на чл.92, ал. 2 от ЗКПО и наказанието е наложено по чл. 264, ал. 2 от ЗКПО, но от директор на офис , който не е компетентен орган. По делото не е приложена заповед ЗЦУ-1274/28.09.2010 г. на изп. директор на НАП и съдът не може да установи компетентността на директора на офис да издава НП за нарушения по чл. 264 от ЗКПО.

Предвид горепосоченото съдебното решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 807/20.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2324/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 161822-F169472/01.09.2015 г. на директор на офис за обслужване-Плевен в ТД на НАП-Велико Търново

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.