ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1555

гр.Плевен, 17 Ноември 2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 946/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение №6080 от 10.11.2015г. по адм.дело №10800/2015г. на АССГ е изпратено по подсъдност за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от Закона за защита от дискриминация, предявени от л.св.Ж.Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, като съдът е приел, че по правилата на чл.133 ал.5 от АПК компетентен да разгледа делото е съдът по адреса на ищеца-Затвора Белене.

В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №946/2015г. по описа на съда.

Първоначално исковата молба е предявена пред СРС, който с решение от 27.06.2013г. по гр.дело №42312/2011г. е отхвърлил предявените от л.св.Г. обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗДискр. По предявена въззивна жалба от л.св.Г., с решение от 12.06.2014г. по гр.дело №12524/2013г. СГС е обезсилил решението на СРС и е изпратил делото на Административен съд София-град по подсъдност. Подадена е касационна жалба от л.св.Г., чрез адв.К. П. от САК в качеството му на назначен служебен защитник, по която с определение от 01.10.2015г. по гр.дело №3226/2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС.

Исковата молба на л.св.Г. е с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗДискр. и цена на иска 25000лева, подадена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София. В исковата молба се твърди, че ищецът е подложен на пряка дискриминация, като е поставен в условия на по-неблагоприятно третиране от останалите лишени от свобода при същия или сходен режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на които е предоставено правото да полагат труд. Направено е искане за установяване на дискриминационното отношение, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържи в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лева, ведно със законната лихва.

След като се запозна с изложените факти и обстоятелства и съобрази закона, съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

От изложеното в исковата молба съдът приема, че е сезиран с искова претенция за установяване на дискриминационно отношение спрямо ищеца по признак „лично положение”; осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържи в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от дискриминационно третиране. Т.е. налага се извод, че ищецът претендира по-неблагоприятното му третиране спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, което съставлява дискриминационно отношение, претенция, съединена с иск за обезвреда, вследствие това дискриминационно третиране.

Съгласно Тълкувателно постановление №2/2015г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС и на ОС на гражданска колегия на ВКС, делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. Това тълкувателно постановление е издадено поради противоречива практика и спорове между общите и административните съдилища. В мотивите на тълкувателното постановление е посочено, че провеждането на административно производство по установяване на нарушение на атнидискриминационното законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска, като въпросът дали то може да се разглеждане като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл.204 от АПК, или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. Материалноправните предпоставки, наличието на които обуславя отговорност на държавата в лицето на нейните органи за незаконосъобразни актове, действие или бездействия при извършване на административна дейност са предмет на допустимост и съответно основателност на иска. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, иск за обезщетение може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

В конкретния случай, провеждането на административно производство по установяване на неравенство в третирането е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В глава ІV от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган-Комисия за защита от дискриминация (раздел І) и пред съда (раздел ІІ). Производствата по двата раздела се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Разликата при тях се състои в невъзможността Комисията за защита от дискриминация да присъжда обезщетение за претърпените вреди, каквото правомощие е в изключителната компетентност на съда. Съгласно чл.74 ал.1 от ЗЗДискр., в случаите по раздел първи всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение. Ал.2 от същата разпоредба определя, че в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лице, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Анализът на тези норми води до извод, че прилагането на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило административно производство пред Комисия за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл.65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Липсата на проведено и приключило производство с влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминация препятства правото на ищеца да предяви иск за обезщетение за вреди на това основание. Поради изложените причини предявеният от ищеца Г. иск е процесуално недопустим. В този смисъл е Определение №7334/18.062015г. на ВАС по адм.дело №3251/2015г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на л.св. Ж.Г.,***, против ГД „Изпълнение на наказанията”-София с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗДискр. и искане за установяване на дискриминационното отношение- поставен в условия на по-неблагоприятно третиране от останалите лишени от свобода при същия или сходен режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на които е предоставено правото да полагат труд, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържи в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лева, ведно със законната лихва.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №946 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св. Ж.Г..

СЪДИЯ: