Решение по Административно дело 946/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 / 3 Февруари 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на девети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 946 описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 54/21.10.2014 г., постановено по НАХД № 221 по описа за 2014 г. Никополският районен съд /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 1151 от 20.08.2014 г. на Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, с което на Г.Н.В. ЕГН **********,***, на осн. чл.266, ал.1, предложение седмо от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 275 лева за нарушение на чл.213, предложение седмо, т.2 от ЗГ.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Г.Н.В., като се сочи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че безспорно по делото е установено, че при извършване на нарушението липсва вина от негова страна, още повече че вината не се предполага до доказване на противното, а подлежи на доказване от административнонаказващия орган. Подобни доказателства не са събрани по делото. Неправилно РС твърди, че по ЗАНН се преследват не умишлените, а непредпазливите деяния. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН се преследват както умишлените, така и непредпазливите деяния, но е необходимо да има вина на дееца. Именно поради това в чл.54 ЗАНН е предвидено прекратяване на административно наказателното производство при невъзможност нарушението да се вмени във вина на дееца. Законът не прави разлика дали вината липсва в умишлено или непредпазливо деяние. Ако тя липсва – деецът не се санкционира административно. Неправилен е изводът на РС, че искането за прилагане на чл.28 ЗАНН е неоснователно, тъй като е наказван вече по административен ред за други нарушения, видно от справка по делото. Твърди, че до настоящия момент не е наказван с влязло в сила НП по ЗГ. Сочи, че стойността на съхраняваните вещи – предмет на нарушението, не е голяма, и безспорно установеният факт, че тези вещи са негова собственост, следва да доведе до приложение на чл.28 ЗАНН. РС не е обсъдил и доводите му за неправилно правна квалификация в НП, което е ограничило правото му на защита. В НП е посочено, че е нарушил чл.213, ал.1, предложение 7, т.2 от ЗГ, а касаторът счита, че деянието “съхранява” в чл.213, ал.1 от ЗГ съответства на предложение шесто. Моли да се отмени съдебното решение и НП.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед на събраните по делото доказателства.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Решаващият съд е приел, че на 09.07.2014г. актосъставителят и свидетелите П. и К. при движението си в с.Гиген, на центъра забелязали товарен автомобил ”МЕРЦЕДЕС” с ДК№ОВXX-XXВА, който бил натоварен с дърва. При извършената проверка установили, че дървата са маркирани с горска марка, но липсва издаден превозен билет. Жалбоподателят обяснил, че е пропуснал да издаде такъв. На място от свидетеля П. и в присъствие на нарушителя бил съставен констативен протокол и АУАН, същият му бил прочетен и връчен. Автомобилът с дървата, за които било установено, че са добити от собствен на жалбоподателя имот, бил откаран в разсадника в гр.Гулянци. Впоследствие бил върнат на жалбоподателя.

РС е посочил, че тази фактическа обстановка се подкрепя както от АУАН №1151/14.07.2014 г. по регистъра на РДГ и издаденото НП №1151/20.08.’14г., така също и от материалите по досъдебно производство №33/2014г. на НРП, представените позволителни за сеч и другите писмени доказателства по делото.

За да потвърди НП, РС е приел, че е спазена визираната в ЗАНН процедура по съставяне на АУАН и образуване на наказателно-административното производство. АУАН е бил съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му, подписан поне от един свидетел, датиран, като е посочено мястото на извършване на нарушението, описано е нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени, посочен е нарушителя, точният му адрес, месторабота и ЕГН.

РС е приел, че по ЗАНН се преследват не умишлените, а непредпазливите деяния, каквото в случая е налице. От друга страна НРП също се е произнесла по случая, като е счела, че извършеното от жалбоподателя деяние не разкрива признаците на престъпление, а на нарушение и следва да се санкционира по ЗГ във връзка със ЗАНН. Всички обстоятелства относно това кой е нарушителя, къде е извършено нарушението, в какво се изразява същото са изяснени. Неоснователно е искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като В. вече е наказван по административен ред за други нарушение, видно от справка, представена по делото. РС е посочил, че стойността на съхраняваните дърва, за които не е бил издаден превозен билет, макар и в границите на минималната работна заплата не се явява пренебрежимо малка за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

По отношение вида на наказанието РС е намерил, че АНО е достигнал до правилен извод, че В. следва да носи административно-наказателна отговорност. За нарушение по чл. 213, ал.1, предложение седмо, т.2 от ЗГ, в чл.266, ал.1 от ЗГ размерът на санкцията е посочен в определени граници – от 50 лв. до 3000 лв., като в случая АНО се е ръководил от стойността на дървата в състоянието, в което те са били открити.

От гледна точка на превенцията според РС и с оглед справката за предходни нарушения чрез налагане на административно наказание в този размер ще се постигне поправителния и превъзпитателен ефект. На тези основания РС е потвърдил НП.

Настоящият съд съобрази следното по наведените касационни основания:

По отношение на твърдението, че липсва вина при извършването на деянието, същото е неоснователно. Касаторът придава смисъл на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, какъвто то няма. Видно от същото /л.4 от делото пред РС/, в него е направен извод, че не са събрани доказателства, които по несъмнен и безспорен начин да навеждат на извода за виновно поведение от страна на В. досежно извършено престъпление по чл.235, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/. Престъплението по чл.235, ал.1 от НК е умишлено. Този извод следва от чл.11, ал.4 НК, съгласно който непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. По отношение на престъплението по чл.235, ал.1 от НК не е предвидено да се наказва в случаите на непредпазливо извършване. Именно поради това районният прокурор е приел, че липсва виновно поведение по отношение на престъпление по чл.235, ал.1 от НК /а същото може да се изразява само в умисъл/ и оттам – липса на достатъчно данни за престъпление от общ характер.

В административнонаказателното производство непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи . Наличието на вина и нейната форма се установяват от всички обстоятелства по делото. Защото “за субективната страна на всяко деяние се съди от обективните действия на неговия извършител - предшестващи, съпътстващи и последващи”- в този смисъл Решение № 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд. От друга страна, съдът не е обвързан от изводите в постановлението на Районния прокурор, с което е прекратено наказателното производство поради това, че деянието е непредпазливо. Установено е, че дървата са добити от собствена гора, надлежно маркирани, но не са съпроводени с превозен билет при съхраняването им, както изисква ЗГ. Деянието е съставомерно като административно нарушение по чл. 213,ал. 1, пр. 7 от ЗГ . Настоящият съд намира, че, съхранявайки дърва за огрев без дървесината да е придружена с превозен билет, деецът е допускал настъпването на общественоопасните последици , и причината, поради която не е издал превозен билет поради „ пропуск” да попълни такъв , не може да квалифицира деянието като непредпазливо. Независимо от това, обаче, дори и при извод за непредпазливост на деянието, същото съставлява административно нарушение, тъй като не е изрично изключено от кръга на наказуемите, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в дадения случай? Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение? При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние. В този смисъл е Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о. на ВС.

В случая В. е бил длъжен да съхранява дървата в камион в с.Гиген с надлежно съставен превозен билет. Това задължение следва от посочената като нарушена разпоредба на чл.213, предложение седмо, т.2 от ЗГ. За предходни случаи, включително за съхранение явно превозни билети са били издавани, доколкото иззетият кочан с такива билети е бил започнат. Задължението за издаване на превозен билет в настоящия случай не е изпълнено. По този начин е извършено нарушение на разпоредбата на чл.213, предложение седмо, т.2 от ЗГ.

Основателно е твърдението, че по ЗАНН се преследват не само умишлените, а и непредпазливите деяния - чл.7, ал.1 от същия закон. Твърдението на РС - в смисъл, че по ЗАНН се преследват само непредпазливите, но не и умишлените деяния, не е подкрепено от закона. И за двата вида деяния е необходимо да е налице вина в съответната форма /умисъл или непредпазливост/, за да бъдат наказвани техните извършители. Именно поради това в чл.54 ЗАНН е предвидено прекратяване на административнонаказателното производство от наказващия орган при невъзможност нарушението да се вмени във вина на дееца. Законът не прави разлика дали вината липсва в умишлено или непредпазливо деяние, както правилно отбелязва касаторът.

По отношение на твърденията за неправилна правна квалификация на нарушението в НП, което е ограничило правото на защита, съдът съобразява следното: В НП правилно е посочено, че е нарушен чл.213, ал.1, предложение 7, т.2 от ЗГ. Неправилно е схващането, че деянието “съхранява” в чл.213, ал.1 от ЗГ съответства на предложение шесто. Вероятно касаторът неправилно счита, че “покупко-продажбата и други разпоредителни сделки” представляват едно предложение, докато същите са две различни предложения на правната норма. Покупко-продажбата е първото предложение на чл.213, ал.1, а други разпоредителни сделки са второто предложение на тази разпоредба, описващо друга форма на изпълнителното деяние. Други разпоредителни сделки са замяната, дарението, даване вместо изпълнение и т.под., при които като насрещна престация срещу дървата не се получават пари. Съхраняването е седмото предложение, както правилно е посочено в АУАН и в НП, и съответства на посоченото в обстоятелствената част на същите.

По отношение на твърдението за липса на предходни нарушения съдът съобразява следното: Пред РС е представена справка за извършени от В. нарушения на ЗГ. Тази справка за нарушил е приета в о.с.з. като доказателство. В. е присъствал в това о.с.з., не е възразил срещу приемането и, нито са налице негови твърдения, че същата не отговаря на истината. Могъл е да я оспори, да представи доказателства, че НП са отменени и т.под., или да изиска доказване на влизането в сила на НП по справката от страна на РДГ. След като такива твърдения, а още по-малко доказателства не са наведени, правилно РС е ценил същата. Следва да се отбележи обаче, че дори ако В. няма предходни нарушения по ЗГ, чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложен и правилно РС не го е приложил. Нарушението не разкрива признаци на маловажност, доколкото не се различава съществено от типичните нарушения на чл.213, предложение седмо, т.2 от ЗГ. Твърдението, че стойността на съхраняваните вещи – 10 пространствени кубически метра дърва за огрев, не е голяма, не е доказано. Видно от показанията на св.М., допуснат като свидетел по искане на В., същите са продавани на цена от 60 лева, следователно 600 лева за 10-те куб.м. Наложената глоба е в повече от два пъти по-малък размер. Наказващият орган е съобразил факта, че дървата са собственост на Вътов и са надлежно маркирани, като е наложил глоба много под максималния размер от 3000 лева.

Като е потвърдил издаденото НП, решаващият съд е постановил валидно, допустимо, съобразено с изискванията на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 54/21.10.2014 г., постановено по НАХД № 221 по описа за 2014 г. на Никополски районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.