РЕШЕНИЕ № 56

гр. Плевен, 12 Февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА И.

при секретар М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 944 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция /ОД/ „Земеделие” - Плевен, срещу решение № 1060/04.07.2014 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по гр. дело № 6296/2013 г., с което е отменена Заповед № РД-264/23.10.2013 г. на Директора на ОД „Земеделие” – Плевен и връща преписката на Директора на ОД „Земеделие” – Плевен за произнасяне съобразно дадените указания. Осъжда ОД „Земеделие” – Плевен да заплати на „Росагро” ООД, ЕИК 106617269, направените деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано. Касаторът сочи, че видно от материалите по делото неподписалите споразумението притежават под една трета и дори това, че не са подписали не означава, че споразумението за тях не е влязло в сила и тук са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че е трябвало да се направи служебно споразумение за тях. Счита, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, същата е мотивирана съгласно изискванията на закона, като фактическите и правни основания за издаването й се съдържат и в посочените приложения и доклади на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като неразделна и съпътстваща част към съдържанието на административния акт, а оплакванията за процесуални нарушения при постановяването им не се споделят. Счита, че комисията изцяло се е съобразила с целта на закона при разпределението на обработваемите площи чрез окрупняване на отделните масиви, като е запазила интересите на всички ползватели при спазване на разпоредбите на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ. Моли решението на РС – Плевен да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Н. К. с пълномощно на л. 106 от делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и неоснователно и делото да бъде върнато за нова разглеждане, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Посочва, че по делото има издадено разпореждане № 8474/22.07.2014 г., което не подлежи на обжалване и с което ОД „Земеделие” – Плевен се задължава да плати държавна такса и тъй като държавните учреждения не дължат държавна такса, счита, че е допуснато нарушение, поради което моли същото да бъде отменено.

Ответникът – „Росагро” ООД, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от адвокат Ю.С. ***. Счита жалбата за неоснователна. Сочи, че от административния орган е представено споразумение по делото като от същото е видно, че за „Росагро” ООД и още няколко лица няма положени подписи и счита, че по отношение на тях е следвало да бъде извършено служебно разпределение на земите, което не е сторено. Счита, че РС – Плевен е постановил правилно решение, което моли да бъде потвърдено и да бъде присъден на „Росагро” ООД адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС – Плевен е незаконосъобразно и следва да бъде уважена касационната жалба.

Заинтересованите страни „Живот и Здраве” ООД, „Полис Трейд” ООД, „Розита 98” ООД, Г.К.П., А.Ц.И., Г.Й.Й., Д.Д.Д., Д.И.В., И.В.Д., И.И.И., К.Ц.К., Н.Д.В., П.М.Г., В.А.С., В.Х.И., М.Ц.М., П.М.Д., В.Г.В., Ш.Т.А. – редовно призовани за откритото съдебно заседание, се явяват и считат, че споразумението следва да бъде потвърдено, както и заповедта на ОД „Земеделие” – Плевен и молят първоинстанционното решение да бъде отменено.

Заинтересованите страни „Агрокорект” ООД, „Камелия Васил Гетов 2” ЕООД, „Камелия Васил Гетов 1” ЕООД, В.И.И., Г.И.Х., Г.П.Г., Е.М.Х., ЕТ „Булгари В. М.”, ЕТ „И. С. Вирджиния Табак 57”, ЕТ „Мирена 99- Л. В.”, ЕТ „Пепи 96 Й. И.”, ЕТ „Универсум Р.Я.”, ЕТ „Василена З.Б.”, ЕТ „Транс Експрес М. Г.”, И.Х.Н., И.П.И., И.И.И., И.В.И., Институт по фуражните култури - Плевен, К.Б.К., М.П.М., М.Н.Г., М.Г.П., М.Д.Д., М.М.М., М.Д.К., Н.Ц.Н., Н.Х.Г., П.Л.Д., П.И.Н., Р.П.Я., С.А.С., Т.С.Ц., Т.М.Д., Ч.С.Х.,***, „Агрийн” ЕООД, В.И.И., Г.В.Д., Д.М.Г., Д.Ц.Б., Д.Ц.Д., Е.С.Х., ЕТ „Дъбник - И. Т. - Р. М.”, ЕТ „И. И. Агро М. В.”, З.В.Б., И.Л.И., И.П.Ц., Й.И.Г., К.А.К., М.И.Г., П.И.Т., П.Т.Т., С.В.В., С.М.П., С.Х.И., С.Н.М., Т.Н.Т., Х.С.Х., Г.Т.Х. – редовно призовани за откритото съдебно заседание, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по касационната жалба.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Плевен е било по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, образувано по жалба от “Росагро” ЕООД срещу Заповед № РД-244/23.10.2013г. на Директора на ОД Земеделие гр. Плевен, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 във вр. с ал. 12 от ЗСПЗЗ, с която е извършено разпределение на масивите за ползване в землището на гр. Долни Дъбник, съгласно подписано споразумение за създаване на масиви за ползване за стопанската 2013г. - 2014г. РС Плевен е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен административен орган при наличие на материална, териториална и персонална компетентност. Съдът е приел още, че в хода на административното производство не са били нарушени съществено процесуалните правила, за което е изложил подробни съображения. Заповедта обаче е отменена като постановена в нарушение на материалния закон. Споразумението за ползване на земята не е било подписано от всички ползватели, поради което РС Плевен е приел, че неподписалите лица не е следвало да участват в споразумението. Направен е извод, че волята на жалбоподателя в споразумението била компрометирана с оглед установеното по делото обстоятелство за  разминаване между площта на заявената и декларирана по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ земеделска земя /394,09 дка./ и общата площ на разпределените според заповедта масиви /331,344 дка., в която е включена и площта на т.нар.”бели петна” в размер на 11,513 дка/. Посочено е, че в случая се е касаело за разминаване от около 74 дка. /разликата между заявената за участие в споразумението земеделска земя и тази според заповедта, без включените "бели петна"/. По същество липсата на подпис под споразумението следвало да се приеме, че неподписалите лица не са участвали в същото, сред които е бил и жалбоподателя. Направен е извод, че спрямо него е следвало да се извърши служебно разпределение, като се съобразят площите и местонахождението на земите, декларирани от дружество по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗ. При разпределение на „белите петна” на същото дружество площта им е следвало да се изчисли пропорционално на регистрираните от него земи за ползване /чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ/. При тези съображения РС Плевен приел, че заповедта за одобряване на неподписаното от “Росагро” ЕООД споразумение е издадена в противоречие на чл.37в, ал.2, изр.второ и трето от ЗСПЗЗ и като такава следвало да се отмени.

Решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдът е установил фактическата обстановка, съобразно представените по делото доказателства и при съобразяване правилата за разпределение на доказателствената тежест е извел верен краен извод. Мотивите на първоинстанционния съд касателно нарушението на материалния закон се споделят изцяло, поради което не следва да се преповтарят. По делото е установено, а и не се спори, че “Росагро” ЕООД не е подписал споразумението, въз основа на което е издадена Заповед № РД-264/23.10.2013г. Правилно РС Плевен е установил, че доколкото няма съгласие от страна на дружеството за участие в споразумението, манифестирано чрез подписването му, то обработваемите от “Росагро” ЕООД площи е следвало да бъдат изключени от същото и по отношение на тях да се приложи хипотезата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Неприлагането на законовото предписание е оценено като нарушение на материалният закон, което становище се споделя от настоящия касационен състав.

Касационният състав намира още, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до несъобразяване с целта на закона, които на отделно основание са опорочили административния акт. Обратния извод, застъпен в мотивите на оспореното съдебно решение е неправилен и не съответства на доказателствата по делото

Срокът по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е инструктивен и е пряко свързан и постигане целта на закона. Целта на производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ, респ. чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ е да регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създаде облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. Тази цел се преследва за всяка стопанска година, тъй като съгласно чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ споразумението между собствениците и/или ползвателите се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година. Съгласно § 2, т. 3 ДР на Закона за арендата "стопанска година" започва на 1 октомври на съответната година и приключва на 1 октомври на следващата година. Затова и сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ са съобразени с продължителността на стопанската година. Така сключването на споразумението става до 30 август, съставянето на проект за разпределение на ползването на земите по масиви /когато не е постигнато споразумение/ е до 15 септември съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, издаването на заповед за разпределение на масивите в землището в срок е до 1 октомври (ал. 4), нейното обявяване е до 10 октомври (ал. 5) и обжалването на заповедта не спира изпълнението й (ал. 6). Целта на всички тези срокове е до започването на съответната стопанска година да приключи административното производство по разпределение ползването на обработваемите земеделските земи между собствениците и/или ползвателите. В случаите когато не е издадена съответната заповед от директора на ОД ”Земеделие” в предвидените срокове - до 1 октомври, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните (ал. 12), където срока за произнасяне е едномесечен (ал. 13). Изхождайки от целта на тази процедура, спазването издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ следва да стане преди или най-късно в началото на стопанската година, но преди да е започнало обработването и засяването на земеделските земи. Посочените срокове са инструктивни, някакво движение в тях е възможно, доколкото в процедурата участват много правни субекти и съгласуването на волите им е трудно, то последния момент, до който заповедта по чл. 37в ЗСПЗЗ може да бъде издадена без да се изпадне в противоречие с целта на закона е 10 октомври, като на този ден едновременно бъде издадена заповедта и бъде обявена на интернет страницата на общината и на другите места по закон.

Пропускът на директора на ОД Земеделие да се произнесе е юридически факт пораждащ правото на собствениците /ползвателите да отнесат административния въпрос за създаването на масиви за ползване пред министъра на земеделието и храните и правомощието на последния да издаде заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Същото е и по отношение на срока за сключване на споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, неспазване на срока за сключване на споразумението – 30 август, поражда задължението на комисията да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември. В настоящия случай спорната заповед е издадена на 23.10.2013г., т.е. след максимално допустимия срок /10.10/ за издаването й, без да се наруши целта на закона/ и включва територии, за които няма съгласие /тези на „Росагро ООД, Д.М.Г., ЕТ „Пепи 96 Й. И./, което е недопустимо и също противоречи на целта на закона, поради което правилно решаващият съд е стигнал до извод, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Относно възражението на жалбоподателя, че следва да бъде отменено разпореждане № 8474/22.07.2014, на Районен съд гр. Плевен относно оставяне без движение на касационната жалба на ОД Земеделие Плевен до внасяна на държавна такса. Същото е незаконосъобразно, държавните и общинските органи са освободени от задължението за плащането на държавна такса съгласно чл. 84 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Предвид изложеното разпореждане № 8474/22.07.2014, на Районен съд гр. Плевен по дело № 6296/2013г следва да бъде отменено, а внесената държавна такса от ОД „Земеделие” Плевен в размер на 25 лева да бъда върната на административния орган.

Предвид изхода на делото претенцията на ответника – Росагро” ООД за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, като в полза на дружеството бъдат присъдени разноски в размера на 300/триста/ лева за платен адвокатски хонорар съглесно договор на л. 13 от делото.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1060/04.07.2014 г., постановено по гр. дело № 6296 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие” – Плевен да плати на „Росагро” ООД с ЕИК 106617261, село Селановци, обл. Враца, представлявано от И.К.И. сумата от 300/ триста/ лева, като разноски по административно дело № 944 по описа на Административен съд – Плевен за 2014г.

ОТМЕНЯ разпореждане № 8474/22.07.2014 на Районен съд гр. Плевен по дело № 6296/2013г, като платената държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева бъде върната на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.