Р E Ш Е Н И Е

№ 26

гр.Плевен, 27 Януари 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:                                                                        Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 942 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1293 от 06.11.2014 г., постановено по нахд № 2539/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 111282-F-116290 от 22.07.2014 г. на Директор офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Юнионстрой” ООД, ЕИК 114548538, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Шейново” № 7, с представляващ Г.Д.Г., на основание чл.53, във връзка с чл.27, във връзка с чл.3 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.179 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125 ал.5, във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС и имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125 ал.5, във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС за месец май 2014 г. в законоустановения срок – до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнасят, а са подадени на 04.07.2014 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Юнионстрой” ООД, представлявано от управителя Г.Д.Г., който сочи, че от показанията на разпитаните актосъставител и свидетели  от ТД на НАП, клон Плевен, категорично е установено, че не са присъствали при съставяне на акта, както се изисква съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН – да присъстват при установяване на нарушението, а са го подписали постфактум. При наличие на тези обстоятелства счита, че съставеният АУАН удостоверява неверни обстоятелства – присъствието на свидетелите, което е съществен и непоправим негов порок. Според касатора, наказващият орган, преди да се произнесе по преписката, е следвало да установи така, както се изисква съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН, неговата законосъобразност, в случая – незаконосъобразност, а именно съставянето му в нарушение на материално-правните разпоредби, което не е направено. В заключение моли съда да отмени наказателното постановление.

 

 

 

 

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя Г.Д.Г., който поддържа жалбата на основание изложените в нея аргументи. Счита, че със съставяне на акта в отсъствието на свидетели се опорочава съставянето му, както и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, което е недопустимо.

Ответникът по касационната жалба ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт Ц. Г. с надлежно  пълномощно. Счита касационната жалба за неоснователна, както и доводите, посочени в нея. Посочва, че в чл.40 от ЗАНН законодателят поставя две изисквания към свидетелите на нарушението: едното е да са присъствали при извършване на нарушението, а другото – да са присъствали при установяване на извършеното нарушение. Твърди, че датата на установяване на нарушението съвпада с датата на съставяне на акта. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено за това, че като регистрирано по ЗДДС лице, наказаното дружество не е подало справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Справката-декларация по ЗДДС за данъчен период месец 05.2014 г. се подава на 04.07.2014 г.- т.е. след законоустановения срок, заведена е в регистъра  с вх.№ 153421401616613, като същата е следвало да се подаде в срок до 14.06.2014 год. в офис Плевен при ТД на НАП-Велико Търново. Информация от отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец 05.2014 год. се подават на 04.07.2014 год. ведно със справка-декларация № 153421401616613 т.е. след законоустановения за това срок, като последните е следвало да се подадат в срок 14.06.2014 год. в офис Плевен при ТД на НАП-Велико Търново. Съдът приел, че изложените в АУАН и НП фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител Ц.  и свидетелите С. и Й., от които приел, че се установява времето и мястото на извършеното нарушение.

Съдът намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че търговското дружество не упражнява дейност, данните в справката-декларация и отчетните регистри са нулеви и от неподаването в срок на последните не са произтекли негативи и не е ощетен фиска на държавата, както и че  декларациите и регистрите  не са подадени в срок  поради неволен пропуск, като изложил мотиви, че тези оплаквания не могат да обосноват  отмяна на НП. Изложил мотиви, че нарушението е формално и самото констатиране на закъснение в изпълнението на задължението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 и чл.125, ал.5, вр. с ал.3  от ЗДДС е достатъчно основание за възникване административнонаказателната отговорност на данъчния субект. Същата е ангажирана в съответствие със законовата възможност по чл.83 от ЗАНН, допускаща в предвидените от закона случаи на юридически лица и еднолични търговци да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Направил извод, че в  случая са налице всички обективни предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на търговеца, като последната е обективна и  безвиновна. ПРС взел предвид факта, че изложените в АУАН и НП факти не са спорни и се доказват от  писмените и гласните доказателства, които са  непротиворечиви и взаимно се подкрепят. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Както правилно е установил и РС, справките – декларации и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Процесните не са подадени в законоустановения срок. От всички приложени по делото пред ПРС писмени доказателства-ГДД, СД по ЗДДС, протоколи и други, действително се установява липсата на извършвана  от дружеството стопанска дейност и отчетен резултат. Дейността на дружеството е била с нулеви приходи и разходи, не са извършвани никакви продажби и отчитани финансови действия и от деянието на жалбоподателя не са настъпили никакви вредни последици. Касаторът обаче дължи подаването на СД по ЗДДС и на информация от отчетните регистри във всички случаи и независимо от реализирания финансов резултат.

В случая не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна .Нарушението, за което на дружеството е наложена санкция е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици, за да може тяхната липса да обоснове извод за по-ниска обществена опасност. На следващо място съдът взе предвид, че декларацията е била подадена със закъснение повече от  половин месец и то след покана от страна на данъчната администрация.

Правилно е била определена и санкционната норма на чл.179 от ЗДДС. При определяне на размера на наложеното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че не са били реализирани приходи от стопанска дейност. Поради това правилно е наложил санкции в минимално предвидените в закона размери. 

Не е допуснато съществено процесуално нарушение  в административно-наказателното производство, предвид съставянето на акта в присъствието на свидетели-неочевидци. От разпита на свидетелите С. и Й.  пред ПРС действително се установява, че те са свидетели, присъствали само при съставянето на акта за нарушение, а не при извършване или установяване на нарушението. ЗАНН допуска обаче такава възможност, когато липсват свидетели на извършване или установяване  на нарушението, актът да се състави в присъствието на други двама свидетели, като това се отбележи в самия акт. В конкретната хипотеза  св. С. и Й. са свидетели именно в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като единствено неотбелязването на това обстоятелство в съставения акт не е съществен порок и не влече отмяна на НП на самостоятелно основание.

Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1293 от 06.11.2014 г., постановено по нахд № 2539/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                        

 

 

 

                     2.