РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Плевен, 28 Декември 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Д.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 941 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Х. К., срещу решение № 780/13.10.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 1567/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2015-034869/19.05.2015 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към КЗП,
с което на БТК ЕАД – гр. София, представлявано от А. И. Д. на основание чл. 230 и чл. 231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл. 230 от ЗЗП.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено като
необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът
счита, че същото е постановено в нарушение на императивните разпоредби на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗААН, което само по себе си представлява основание за отмяна
на НП. Излага подробни съображения за твърденията си и моли по същество да бъде
отменено изцяло първоинстанционното решение.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД –
Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
По делото е постъпило становище от КЗП, в което е аргументирано неоснователност
на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна РС
Плевен установил, че на 04.11.2014 год. в магазин
„Виваком 4802“ в гр. Плевен, пл. „Възраждане“, стопанисван от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД – гр. София е извършена проверка по
повод постъпила в КЗП-Плевен жалба с вх. № Р-03-1579/03.11.2014г.
от М. К. А. от гр. София, по повод предявена
на 24.10.2014г. за трети
път рекламация на мобилен телефонен апарат „ALCATEL“, закупен на 07.12.2013г. от търговеца и с искане стоката да бъде ремонтирана. При проверката е установено, че апаратът е бил приет със
сервизна поръчка № 365121/24.10.2014 год. с описание на повредата: „Прави
проблем сензора за близост, не е възможно да се контролира при разговор (не се
приключва разговора), бутона не се затваря“ и допълнителни изисквания или
забележки: от магазина: „Апаратът е със сменен ИМЕЙ при предходно сервизно
обслужване следи от употреба“. На 29.10.2014 г. апаратът е върнат с отказана
гаранция поради „Активиран стикер за влага“. По време на проверката бил представен
Протокол за връщане на сервизно устройство с отказана гаранция от 31.10.2014 г.
и КП № 14504/29.10.2014г. от сервиз „Омнител“ с основание за отказ: „Активиран
стикер за влага“. Не е бил представен документ, че при приемане на апарата в
магазина е бил активиран стикер за влага. Резултатите от проверката били обективирани
в констативен протокол /КП/ 2014 № К-0182397/04.11.2014 год. е наредено на
24.11.2014 год. да се представи документ, че при приемане на апарата в магазина
е бил активиран стикера за влага и акт за удовлетворяване на рекламация. С КП е
дадено задължително предписание да се приведе стоката в съответствие с договора
за продажба по реда на чл. 112, чл. 113 и чл. 105 от ЗЗП в
срок до 24.11.2014г. На 24.11.2014 год. при проверка по документи е представено
становище от касатора, че при третата рекламация е отказана гаранция поради
активиран стикер за влага с приложени документи за отказа. Становището е прието
с Протокол за проверка на документи № К-0064697/24.11.2014г. Не бил представен
документ, че при приемане на телефона е бил активиран стикера за влага и акт за
удовлетворяване на рекламация чрез ремонт или замяна на стоката с нова.
Съставен бил АУАН № К-034869 от 24.11.2014г.,
в който е отразено, че до 24.11.2014г. не е изпълнено задължително
предписание на инспектор от КЗП, дадено с КП 2014 № К-0182397/04.11.2014г. за
отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от ЗЗП чрез ремонт или замяна
на стоката с нова. В съставения АУАН е отразено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 230 от ЗЗП, както и че нарушението е извършено повторно. По съставения акт
било издадено оспореното наказателно постановление.
За да
потвърди НП №
2015-034869/19.05.2015г. РС Плевен приел, че безспорно било извършено вмененото
на оспорващия, настоящ касатор нарушение по чл. 230 от ЗЗП и правилно е
ангажирана отговорността на дружеството. Деянието било правилно квалифицирано и
наложеното наказание отговаряло на санкционната норма на чл. 233 от ЗЗП при
условията на повторност по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП, като доколкото
същото е в минимално предвидения в ЗЗП размер, поради което съдът приел, че не
е било допуснато нарушение при индивидуализацията му.
Административен
съд Плевен, в настоящия касационен състав намира, че решението на РС Плевен е
валидно, допустимо и съобразено с материалния и процесуалния закон. Изводите на
районния съд се споделят изцяло. Последните са изградени след подробно
изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите с
приложимите законови разпоредби. Районният съд, противно на твърдението в
касационната жалба, е обсъдил направените от оспорващия възражения, като същите
са отхвърлени с изчерпателна мотивировка. Правилно РС
Плевен е установил, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение. Наказателното постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материално-правните и процесуално-правни разпоредби, като е
съобразено с целта на закона.
Касационната жалба е
неоснователна.
От въведените възражения се установява, че основното
такова е свързано с характера на даденото с констативен протокол 2014 № К-0182397/04.11.2014г. задължително предписание по см. на чл. 193, т. 2 от ЗЗП. Същото не е
предмет на настоящето производство, но с оглед пълнота на изложението следва да
бъде обсъдено. Правилно е констатираното в т. 1 на касационната жалба, че
задължителното предписание представлява едностранно властничско волеизявление
на компетентен административен орган (или орган на който е възложено
изпълнението на административни функции), което предписание “пряко рефлектира в
правната сфера на адресата” или по-просто казано непосредствено създава права
или възлага задължения, или засяга законни интереси на адресата. Правилно също
е констатирано, че “волеизявлението на Комисията” , т.е. задължителното
предписание по чл. 193, т. 3 от ЗЗП е със задължителен, а не с препоръчителен
характер. Неизвестно за съда остава, защо касаторът не изпълнява дадените му
задължителни предписания, а в т. 2 от касационната жалба отрича възможността да
даде предписание със съдържание по чл. 112 от ЗЗП, като свързва същите с
потестативни права на потребителя.
На първо място задължителното предписание е от
категорията на индивидуалните административни актове и има характеристиките на
принудителна административна мярка – законово предвидено едностранно
властническо волеизявление на компетентен орган, на който са възложени функции
на държавно управление, насочено да
осигури изпълнението на прилаганите чрез нея правни норми, в частност за
преустановяване на неправомерно поведение, което е прието от административния
орган, че се извършва. Същата мярка е инкорпорирана в писмен акт констативен
протокол 2014 № К-0182397/04.11.2014г. поради което и съдържа необходимите реквизити – издател,
писмена форма, съдържание, адресат. Макар и да не е изрично посочено в КП, то
доколкото е налице властническо волеизявление, създаващо задължения за
адресата, то като такова подлежи на оспорване по реда и в сроковете по АПК.
Отново в АПК са указани начина и сроковете на влизане в сила на
административните актове, сред които е и акт по чл. 193, т. 2 от ЗЗП. Влезлият
в сила административен акт е задължителен за изпълнение в своята цялост, като в
случая изпълнението на влезлите в сила задължителни предписания е скрепено със
средствата на държавна принуда, изразена чрез налагане на санкция, изрично и
подробно регламентирано в чл. 230 от ЗЗП. Следователно, доколкото с АУАН №
К-034869/24.11.2014г. е повдигнато
административно обвинение за нарушение на чл. 230 от ЗЗП, която съдържа и
задължителното правило за поведение и санкцията при неизпълнение на
предписанието, то единствените релевантни въпроси в случая са – има ли издадено
задължително предписание, същото изпълнено ли е, алтернативно дали
задължителното предписание е отменено по надлежния ред, като в настоящето
производство не може да се изследва унищожаемостта или нищожността на
задължителното предписание. Без правно значение в случая е съдържанието на
задължителното предписание и наличието на потестативнни права на потребителите.
Последните могат да бъдат упражнени от потребителите независимо и въпреки
наличието на административно или административнонаказателно производство.
Без правно
значение за настоящето производство е и обстоятелството дали
административнонаказващият орган е назначавал експертизи, с които да установи
състоянието на процесната стока. Последното би могло да бъде установено по
повод оспорване на административния акт, с оглед установяване неговата
законосъобразност. С НП №
2015-034869/19.05.2015г. е ангажирана отговорността на касатора за конкретно
нарушение, което представлява липса на дължимо поведение (бездействие) при
постановено такова с КП 2014 №
К-0182397/04.11.2014г., като е определен краен срок за това 24.11.2014г.
Изложените съображения мотивират настоящият
състав на Административен съд Плевен да приеме, че оспореното съдебно решение е
правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 780/13.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1567 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.