Р E Ш Е Н И Е

№ 565

гр.Плевен, 9 Декември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 940 по описа на Административен съд - Плевен за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 751 от 05.10.2015 г., постановено по нахд № 1917/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035252 от 29.06.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115-и, представлявано от А. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите, са наложени две имуществени санкция: първата в размер на 500 лева за нарушение на 127 ал.3 от Закона за защита на потребителите, а втората в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.123 ал.2 от Закона за защита на потребителите, за това, че при извършена проверка на 19.12.2014 г. в магазин „Виваком 4802” в гр.Плевен, на пл. „Възраждане” № 3, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявени няколко рекламации за SMART-часовник „SONY MN 2” е установено, че при последната рекламация на потребителя не е издаден документ, съдържащ номера, под който рекламацията му е вписана в регистъра на предявените рекламации, както и подпис на лицето, приело рекламацията; в момента на проверката в обекта устройството е в магазина с отразени в протокол за ремонт два ремонта, като вторият ремонт е с неясни дати на постъпване и ремонтиране, а третият ремонт, при който е сменена основната платка с нов номер, не е отразен в гаранционната карта, нито е вписан новият сериен номер на устройството.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115и, чрез юрисконсулт Б. П., която счита същото за неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. Твърди, че решението на районен съд съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобраността на атакуваното НП. Сочи, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в него липсва каквото и да е описание на нарушението, както и не става ясно за коя от рекламациите е наложена санкция. Оспорва да е извършено нарушение на чл.123 ал.2 от ЗЗП, защото записът в гаранционната карта се прави от оторизирания сервиз, т.к. именно там се установява и описва вида на ремонта. Сочи, че в гаранционната карта се отразява само датата на извършване на ремонта, а установяването на датите на приемане на стоката и връщането й на потребителя, което е от значение за определяне срока на гаранцията, е осигурено от БТК чрез издаване на съответни протоколи. Според касатора по делото не са събрани каквито и да е доказателства дали стоката наистина е проявила дефект и дали е налице несъответствие с договора за покупката й, поради което процесното НП изцяло се основава на твърдението на потребителя и презумпцията на служителите на КЗП. Счита, че подобна констатация е недопустима, т.к. представителите на административния орган не могат да установяват факти и обстоятелства, за които се изискват специални технически познания. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се излагат подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.12.2014г. е извършена проверка в магазин „Виваком 4802" в гр.Плевен, на пл.”Възраждане” №3, стопанисван от търговеца, за което е съставен констативен протокол 2014 № К-0180377. Проверката е извършена по повод постъпила в КЗП жалба вх.№Р-01 -418/18.12.2014г. от потребител  относно предявени няколко рекламации за  SMART - часовник „SONY MN 2". Последната рекламация е предявена на 15.08.2014г. и е описана в регистъра на предявените рекламации под № 13342/15.08.2014г. При приемане на рекламацията е съставена сервизна поръчка №348399/15.08.2014г., съдържаща датата на рекламацията и вида на стоката. Сервизната поръчка не съдържа номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, и подпис на лицето, приело рекламацията. Направен е извод, че на 15.08.2014г. в магазин „Виваком 4802" в гр.Плевен на потребител не е издаден документ, съдържащ номера, под който рекламацията му за SMART-часовник „SONY MN 2" е вписана в регистъра на предявените рекламации, както и подпис на лицето, приело рекламацията. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.127, ал.З от Закона за защита на потребителите. Констатирано е още, че в момента на проверката в обекта устройството е в магазина с протокол за ремонт № 201242019/21.08.20.14г. с отразен ремонт „почистен усб кабел, заредена батерия, тест" и гаранционна карта с отразени два ремонта: първи ремонт - с дата на постъпване 26.06.2014г., дата на ремонтиране 03.07.2014г. сменена основната платка с нов сериен номер 94CE2CF75042; втори ремонт - с неясни дати на постъпване и ремонтиране, с вписан „мех.ремонт". При рекламацията от 07.07.0214г., за която е издадена сервизна поръчка № 339118/07.07.2014г., отново е сменена основната платка на 18.07.2014г. с нов номер - 13280729514В858. Този ремонт не е отразен в гаранционната карта, нито е вписан новият сериен номер на устройството. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на нарушението на чл.127, ал.З от ЗЗП съдът преценил, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно и подробно и в АУАН, и в НП. Описано е, че в проверения обект се поддържа регистър на предявените рекламации в електронен вид. Посочен е номерът на последната предявена рекламация в този регистър, както и липсата му в документа, който е издаден на потребителя при предявяване на рекламацията. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението. Нарушението е извършено в деня на предявяване на рекламацията - 15.08.2014г. Мястото на извършване на нарушението също е описано- това е мястото, на което е следвало да се впише номера на рекламацията по регистър, а именно проверения обект. Съдът направил извод, че отразяването в сервизната поръчка на номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, и подпис на лицето, приело рекламацията, е гаранция за потребителя, че предявената от него рекламация е приета и ще бъде разгледана в срок, което улеснява и търговеца да спазва едномесечния срок, в който да удовлетвори всяка предявена рекламация, а и да направи съответствие между рекламация, стока и потребител, за да подобри търговската си дейност.

Съдът приел за неоснователни възраженията, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН затова, че не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение, тъй като в НП е описана подробно потребителската жалба и съставената сервизна поръчка, вписан е АУАН. В последния подробно са вписани номерата и датите на съставените констативен протокол и протоколи за проверка на документи.

По отношение на нарушението на чл.123, ал.1 от ЗЗП съдът приел за неоснователни възраженията, че няма законово изискване да са посочени датите на приемане и връщане на стоката от ремонт. Според съда разпоредбата на чл.123, ал.2, предл.2 от ЗЗП сочи, че ремонтите на стоката следва да се отразяват в гаранционната карта, като срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. В този смисъл, за да бъде изчислен срока  на ремонт, който следва да се прибави към гаранционния, трябва да бъдат посочени неговото начало и край. Поради това в гаранционната карта следва са отразени датите на приемане и връщане на стоката от ремонт. Съдът приел, че не е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП е посочена датата на извършване на нарушението- това е датата, на която рекламацията от 07.07.2014г. е удовлетворена чрез ремонт - 18.07.2014г. и на която е следвало този ремонт да се впише в гаранционната карта. Според съда субект на задължението по чл.123, ал.2 от ЗЗП е не само търговецът, извършил ремонт на стоката - оторизиран сервиз. Потребителят се е възползвал от правото си по чл.127, ал.З от ЗЗП и е предявил рекламация пред търговеца в обекта, от който е закупил стоката, като е предоставил и гаранционната карта. Съдът направил извод, че в този смисъл задължението за вписване на ремонтите и сроковете, в които са извършени, е на същия този търговец.

  Съдът изложил мотиви още, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.233, ал.1 от ЗЗП и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр.чл.233, ал.2 от ЗЗП. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 изречение второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството - жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Съдът приел за правилна и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. По същество приел наличието на извършени нарушения на разпоредбите на чл.123, ал.2 от ЗЗП и чл.127, ал.3 от ЗЗП. На тези основания потвърдил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в НП липсва описание на нарушението, във връзка с конкретната направена рекламация, датата на нейното предявяване и т.н. Видно е от обстоятелствената част на текста на НП, че конкретно и ясно е записано, че липсата на описване в сервизната поръчка на номера, под който рекламацията е вписана в регистъра и подпис на лицето, приело рекламацията, касае сервизна поръчка №348399/15.08.2014 год., съставена при приемане на рекламация №13342/15.08.2014 год. Описано е изрично в НП, че санкцията по т.1 е наложена именно за тази конкретно описана с номер и дата на приемане рекламация.

От своя страна фактът дали самите рекламации при проведеното рекламационно производство са били удовлетворени или не, е неотносим към законосъобразността на НП, което е издадено за констатираната липса на конкретни реквизити на сервизната поръчка и на конкретни вписвания в гаранционната карта.

Противно на твърденията в касационната жалба, законът не предвижда записите в гаранционната карта да се правят от оторизирания сервиз, извършващ ремонта. Разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗЗП вменява в задължение именно на производителя или търговеца (защото тези лица са предоставили търговска гаранция на стоката) удовлетворяването на рекламацията да се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, както и запазване на първоначалните гаранционни условия. Не е посочен различен адресат, освен производителят или търговецът, на задължението за отразяване в гаранционната карта. Независимо дали установяване на датите на приемане на стоката и на връщането й на потребителя и извършените ремонти е отразено в съответни протоколи, това не изключва задължението за отразяване на тези обстоятелства и в гаранционната карта. Целта на вписване на извършените ремонти в гаранционната карта, освен вписванията в други документи и регистри-например регистър на рекламациите, или др., има за цел прегледност, проследимост и отчетност, с оглед изискването срокът на ремонта да се прибавя към гаранционния срок. След като законодателят е поставил такова изискване към документацията в рекламационното производство, търговците са длъжни да се съобразят с него.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 751 от 05.10.2015 г., постановено по нахд № 1917/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.