РЕШЕНИЕ

№ 584

град Плевен, 21 Декември 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети декември  две хиляди и петнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Д.Д.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 939/2015 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, ул. „Леге“ № 2,  срещу решение № 745/02.10.2015  г. постановено по н.а.х.д. № 2020/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато нарушение на закона. Твърди се, че посоченият в АУАН и НП нарушен нормативен акт, а именно: ПМС № 367/2011 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България з 2012 г. е акт уреждащ бюджетната дейност и попада в приложното поле на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Сочи се, че видно от съставения констативен протокол от 17.12.2014 г., приложен по преписката и делото, че директорът е подписвал ежемесечно РКО, включително процесното, без да се съобразява с изискването на ПМС за изпълнение на държавния бюджет за съответната година, в случая ПМС № 367/2011 г., касаещо регулирането изпълнението на бюджета за 2012 г. Твърди се, че в продължение на близо две години е бил извършван разход на целеви по своя характер бюджетни средства, без представяне на съответните разходооправдателни документи, като последните са изрично и лимитативно посочени в ПМР № 367/2011 г. и това не е случайно, тъй като този вид разходи нямат социален характер. Излагат се доводи, че за да бъде изплатена на правоимащото лице сумата като транспортни разноски задължително следва да е налице документ, че такива действително са били направени от него, като за база при изчисляването на сумата се взема посоченият в документа размер. Посочва се, че разходът на бюджетни средства за предполагаемо извършени пътни разноски от тези лица не може да обоснове извод за маловажност на деянието. Навеждат се доводи, че аналогично на чл. 29 от ПМС № 367/2011 г. правила са разписани и в постановленията на МС за изпълнението на държавния бюджет за 2009 г.(чл. 30 от ПМС № 27/02.09.2009 г.), за 2010 г.(чл. 30 от ПМС № 324/30.12.2009 г.) и за 2011 г. (чл. 29 от ПМС № 334/29.12.2010 г.). Твърди се, че всички посочени нормативни актове поставят едно и също изискване към извършването на бюджетен разход за пътни разноски: въз основа на фактура, билет и абонаметна карта. Сочи се, че размерът на извършения през месец май 2012 г. бюджетен разход е по-малък от размера на минималната работна заплата за страната, но това обстоятелство обаче не прави разхода несъществен и в този смисъл маловажен, още повече че в случая, не може и не следва да бъде правено подобно на изложеното от съда сравнение. Навеждат се доводи, че не е налице нормативна връзка и зависимост между размера на работната заплата и размера на пътните разноски, поради което съпоставянето на тези две величини, не може до послужи като аргумент за маловажност на извършеното. Посочва се, че макар и нарушението да е формално, а не резултатно, е видно че е налице съразмерност на санкцията спрямо извършения през месец май 2012 г. бюджетен разход. Счита се, че обратно на изложеното в мотивите на районния съд, налагането в конкретния случай на наказание в минимално предвидения в закона размер несе явява несъразмерно тежко и не води до излишно репресиране на наказаното лице. Излагат се доводи, че горните доводи и съвкупната преценка на доказателствата по преписката водят до извода за наличието на обстоятелствата, които не обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, съобразно изискванията на чл. 93, т. 9 от НК, поради което то не следва да бъде квалифицирано като маловажно и това да има за своя последица освобождаването на дееца от административно-наказателна отговорност. Счита се, че в случая налагането на санкция в нейния минимален размер ще доведе до постигане целите на личната и генералната превенция по чл. 12 от ЗАНН. Моли съдът да отмени решение № 745/02.10.2015  г. постановено по н.а.х.д. № 2020/2015 г. на Районен съд гр. Плевен

В съдебно заседание касаторът – Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, ул. „Леге“ № 2, се представлява от юрк Т., която поддържа жалбата и моли съдът да отмени решението на Районен съд гр. Плевен. Твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа доводите, изложени в касационната жалба. Моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Ответникът – Ц.Д.К.,***, се явява лично. Моли съдът да остави  в сила решението на Районен съд гр. Плевен. Твърди, че е изпълнил задълженията си.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна по мотивите, които са подробно изложени в същата.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 11-01-23/01.06.2015 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ц.Д.К.,***, за това, че в качеството му на директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Ясен и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, разпореждащ се със средствата на училището, на 31.05.2012 г. в с. Ясен, общ. Плевен е подписал разходен касов ордер № 35/31.05.2012 г. за сумата от 194.48 лв., изплатена по ведомост на шест служители от училището и представляваща превозни разноски на същите за месец май 2012 г., без наличието на документи(фактури, билети и абонаментни карти), удостоверяващи извършването на разхода - нарушение на чл. 29, ал. 3 от Постановление на Министерски съвет № 367/29.12.2011 г.  за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. На основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция е наложена глоба в размер на 200(двеста) лв.

За да достигне до този извод РС Плевен е приел, че при извършена финансова инспекция на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – с. Ясен, възложена на основание чл.10, ал.1, т.З и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДФИ, със заповед № ФК-10-1371/01.12.2014г. на директора на АДФИ, било установено, че в с разходен касов ордер № 35/31.05.2012г. била изплатена сумата 194,48 лв., представляващи разходи за пътуване на поименно изброени учители, съгласно утвърден списък от 09.01.2012г. Установено е, че в общинското училище няма документи (фактури, билети или абонаментни карти), удостоверяващи за извършените пътувания по линията Плевен-Ясен-Плевен от 6-те служители на училището през м.май 2012г., респективно за изплатените им за същия месец транспортни разходи, в общ размер на 194,48 лв, като е съставен акт за установяване на административно нарушение.

РС Плевен е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, вмененото на К. нарушение е доказано, но според съда, стойността на направения разход от 194,48 лв. съгласно РКО № 35/31.05.2012г. е явно малозначителна с оглед установената минимална работна заплата за периода в Република България, а и от събраните по делото доказателства се доказва, че посочените  в НП № 11-01-23/01.06.2015г. служители действително са пътували. Самото нарушение е извършено за пръв път, а личността на нарушителя не разкривала склонност към незачитане на установения в страната правов ред и  при горепосочените съображения РС Плевен е приел, че е налице “маловажен случай”, като намира, че в случая е по-подходящо нарушителят К. да бъде предупреден, отколкото да изтърпи предвиденото в нормата административно наказание, което се явявало прекомерно и би довело до излишна репресия на нарушителя.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие със закона:

Не се спори  по фактите, че ОУ„Св.Св.Кирил и Методий"-с.Ясен е общинско училище и юридическо лице по смисъла на чл.10, ал.4 и ал.5 от Закона за народната просвета (ЗНП, обн.ДВ, бр.86/1991г., .изм.ДВ, бр.61/2014г.), финансирано от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити Община Плевен. На 09.01.2012г. директорът на ОУ„Св.Св.Кирил и Методий"-с.Ясен е утвърдил списък на шест пътуващи учители по направление гр.Плевен-с.Ясен-гр.Плевен (от местоживеенето до местоработата и обратно). За м.май 2012г., съгласно РКО № 35/31.05.2012г. за 194,48 лв. и ведомост за изплатени превозни разноски за месеца на шест пътували служители от гр.Плевен до с.Ясен и обратно, от касата на училището на са били изплатени транспортни разходи, в общ размер на 194,48 лв. За изплатените средства обаче не е представен разходооправдателен документ.

Съгласно чл. 29 от ПМС № 367/29.12.2011г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване. Алинея 3 определя, че разходите се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).

Следователно, като е разпоредил изплащането на сумата от 194,48 лева, с подписването на РКО № 35/31.05.2012г., без да са представени документи, доказващи извършването на разходи, Ц.К. е нарушил разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПМС № 367/29.12.2011г.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложима. Установеното и санкционирано с НП № 11-01-23/01.06.2015г. нарушение е формално, на просто извършване по своя характер, при което не е предвидено настъпването на вредоносен резултат. От друга страна констатираното не се отличава от обичайните нарушения на същата разпоредба – чл. 29, ал. 3 от ПМС № 367/29.12.2011г. Следва да се отчете и обстоятелството, че става въпрос за нарушение обществените отношения, свързани с отчетността на бюджетни средства, които са обект на засилена защита, предвид завишена санкция в чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. В случая липсват представени билети за пътуване – разходооправдателни документи и неправилно е изплатена сумата. Доводите на касатора, че са представени билети –бланкови без дата и те са недействителни и не са взети предвид, са неоснователни, тъй като законът категорично изисква представяне на документ и тези бланкови билети, които не са приложени, също служат за отчитане на извършения разход за пътуване .

 Предвид горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 745/02.10.2015  г. постановено по н.а.х.д. № 2020/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 11-01-23/01.06.2015 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.