Р Е Ш Е Н И Е

№ 560

гр. Плевен, 8 Декември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 938/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Паула Комерс” ЕООД – Плевен, чрез управителя Д.К.К. срещу Решение № 774/12.10.2015г. на Районен съд – Плевен по н.а.х.д. № 2135/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 15-1503022/06.07.2015г. на Директора на ДИТ – Плевен, с което на „Паула комерс” ЕООД – Плевен, представлявано от управителя Д.К.К. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на осн. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение на чл. 1 ал.2 от КТ вр. чл. 62 ал.1 от КТ, затова че при проверка на 03.06.2015г. в 15:30ч. в обект: склад за безалкохолни напитки, намиращ се в „Индустриална зона” – гр. Плевен, стопанисван от „Паула комерс” ЕООД – Плевен и при проверка по документи в ДИТ – Плевен на 29.06.2015г. е установено, че работодателят „Паула Комерс” ЕООД – Плевен е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като е допуснал до работа като магазинер лицето К. П. И., без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма, като съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2000лв. на 1500 лв.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност и иска отмяната му, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 т.2 от НПК. Счита, че съдът не е изложил пълни и същински мотиви относно приетите от него фактически установявания. Не е извършено обсъждане на всички писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изводите на съда не съответстват на фактите и доказателствата по делото. По същество твърди, че К. П. И. е извършвал услуга по сключен между страните граждански договор от 03.06.2015г. , който е представен по делото, но не е бил обсъден в мотивите на съда, макар че този аргумент е бил развит както във възражението срещу акта, така и в жалбата срещу наказателното постановление. При разпита на свидетелите не се установило какви трудови функции е извършвал И. по време на проверката. Проверяващите са приели, че работи като магазинер на база на посоченото от лицето в подписаната декларация. Твърди, че представеният граждански договор няма белезите на трудов, в него е упоменато каква услуга следва да извършва лицето, която е различна от дейността и трудовата функция на магазинер. Моли за отмяна на решението, по същество за отмяна на НП.

Ответникът по касация – Дирекция инспекция по труда – Плевен, чрез юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, както и със събраните по делото доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите по делото доказателства.

Въз основа на събраните и изложени доказателства съдът обосновано е приел за безспорно доказано, че дружеството в качеството си на работодател е осъществило състава на вмененото нарушение като е допуснало до работа в посочения обект – склад лицето К. П. И., което изпълнявало дейност като магазинер в обекта, без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудовоправни – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма. Съдът е коментирал в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Посочил е също, че чл. 414 ал.3 от КТ предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 да 15000 лв. за работодател, който наруши цитираната разпоредба. Отхвърлил като неоснователен довода на жалбоподателя, че нарушението е маловажно и приложение следва да намери чл. 415в ал.1 от КТ, като е съобразил, че чл. 415в ал.2 от КТ изрично посочва, че нарушенията по чл. 63 ал.1 от КТ не са маловажни, което е специална разпоредба, дерогираща общата разпоредба за маловажни случаи на административни нарушения по чл. 28 от ЗАНН. Но е приел, че следва да се съобразят обстоятелствата по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушението е първо за дружеството, не са налице данни за отегчаващи вината обстоятелства, поради което е изменил наложеното наказание към минимално установения в закона размер – 1500 лв.

Решението съдържа изложение на установените факти и обстоятества по делото на база събраните доказателства и подвеждането им под съответните правни норми. Затова мотивите на съда, макар лаконични и неизчерпателни позволяват да се разберат съображенията на съда за постановеното като краен акт в диспозитива решение. В този смисъл не е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на пълни и същински мотиви.

Решението е правилно и по същество. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че лицето е заварено на място в обект – склад за безалкохолни и алкохолни напитки, стопанисван от работодателя, където извършвало товаро-разтоварна дейност – товарене на каси с бутилки в бусове. Дейността не е извършвана съмостоятелно, на място в склада са били установени и други лица да извършват същата дейност. От попълнената на място декларация от лицето проверяващите установили всички необходими елементи, характеризиращи правоотношението между лицето и дружеството като трудово-правни. А именно – определен работодател, място на работа – склад, работно време – от 07:00ч. до 16:30ч. (пълно 8ч. ), уговорено месечно трудово възнаграждение – 500 лв. Лицето само е посочило, че работи на длъжност „магазинер”, считано от 03.06.2015г. – датата на проверката, както и че има сключен трудов договор. Следователно и работникът е имал съзнанието, че извършва трудова дейност. Такъв договор не е бил представен при последващата документална проверка на 29.06.2015г. Вместо него е приложен граждански договор, сключен на 03.06.2015г. – датата на проверката. От съдържанието му се потвърждава работата, която е била възложена на лицето – сортиране и подреждане на празния амбалаж, сортиране на касите по видове и доставчици и подреждането им. Работата се извършва с материали на възложителя и под негов контрол и надзор за срок един месец при уговорено месечно възнаграждение от 400 лв. Това съдържание на подписания между страните „граждански договор за извършване на услуга”, саморъчно попълнената и подписана от лицето декларация при проверката и работата, която е заварен да извършва в склад на възложителя, позволява да се направи извод за наличието на трудово-правни отношения между страните според действителното им съдържание. Затова приложеният граждански договор представлява прикрит трудов договор. Налице е място на работа, длъжност, съдържаща определените в писмения договор функции, работно време (8ч.), контрол от работодателя върху извършваната дейност, с негови материали, при определено възнаграждение, което се изплаща месечно. Без съществено значение е дали конкретната длъжност е „магазинер” или „общ работник склад” или друга. Не на последно място аргумент в подкрепа на тази теза е и представената служебна бележка от дружеството-работодател, че на лицето е проведен начален инструктаж по безопасност на труда на 03.06.2015г. Всичко това сочи на постоянният характер на извършваната работа и липса на самостоятелност на изпълнителя, което е основната и съществена отличителна черта на наемното правоотношение по предоставяне на работна сила от облигационното гражданско-правно отношение за възлагане на определена работа или услуга.

Нарушена е императивната разпоредба на чл. 1 ал.2 от КТ, която определя, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и са предмет на регулиране от кодекса.

Чл. 62 ал.1 КТ съдържа друго императивно изискване за форма на трудовия договор – той се сключва в писмена форма, която е необходимата форма за валидност и доказване съществуването на трудово правоотношение. В случая, въпреки наличието на трудови правоотношения между страните, което се извежда от характера на възложената работа и елементите от съдържанието на правоотношението по чл. 66 от КТ, такъв писмен трудов договор липсва. КТ предвижда сключване на трудов договор и при възлагане на работа за определен срок или за определена работа или само за част от законоустановеното работно време.

Поради това правилно е прието, че работодателят е нарушил цитираните по-горе разпоредби, за което обосновано е наказан с предвиденото за това нарушение наказание по чл. 414 ал.3 от КТ. Като е изменил наложеното наказание към предвидения в закона минимум, предвид, че нарушението е първо и липсват данни по делото за утежняващи вината обстоятелства, съдът е постановил справедливо и съобразено с материалния закон решение, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 774/12.10.2015г. на Районен съд – Плевен по н.а.х.д. № 2135/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.