Р E Ш Е Н И Е

№ 564

гр.Плевен, 9 Декември 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав:                                                        Председател: Елка Братоева

                                                          Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                      Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 937 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 790 от 14.10.2015 г., постановено по нахд № 2017/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 150938-000996 от 08.04.2015 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Н.И.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 28.03.2015 г. в 18,40 часа на ул. „Ген.Ив.Винаров” в с.Ясен на път Втори клас № ПП-3, срещу № 50 в посока гр.Плевен, управлява лек автомобил „Мицубиши Колт” с рег.№ ЕН **** ВР, като не спазва необходимата дистанция и удря намаляващия пред него лек автомобил „Опел” с рег.№ ЕН **** ВМ, при което настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.И.В., който оспорва описаните в наказателното постановление обстоятелства. Твърди, че не са представени необходимите доказателства за установяване на фактическата обстановка и случаят не е изяснен.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата, сочи, че автомобилът му не е ударен, няма щети по неговия автомобил. Моли съда да отмени решението и НП.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в  съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че акт за установяване на административно нарушение №996 е съставен на 28.03.2015г. от мл. автоконтрольор при СПП ООРП към ОД на МВР-Плевен срещу  В. затова, че на 28.03.2015г. около 18:40 часа в с. Ясен, на път Втори клас № ПП-3, срещу №50 в посока гр. Плевен, управлява лек автомобил „Мицубиши колт”, като не спазва необходимата дистанция и удря намаляващия пред него лек автомобил „Опел Астра”, като настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила, с което нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е написал в акта като възражения, че се е движел в лявата лента със съобразената скорост и изненадващо водачът на л.а. му препречил пътя и при екстремно спиране се докоснали броните на автомобилите, като неговата броня е невредима. От разпита на свидетеля М. съдът установил, че на посочената дата в акта бил на работа  съвместно с колегата си  К. П., получили  сигнал за настъпило ПТП в с. Ясен, посетили  местопроизшествието и констатирали,  че жалбоподателят,   при управление  на  лек  автомобил не е  спазил  необходимата дистанция и е  ударил  отзад,  движещия се пред него   лек автомобил,  който бил предприел спиране.  Според свидетеля вследствие на удара  е настъпило ПТП с  материални щети, като бронята на движещият се пред жалбоподателя лек автомобил  е била счупена. Съдът изложил мотиви, че показанията на актосъстиветеля се подкрепят и от показанията на св. П., според който в деня на процесното събитие бил  нощна смяна и при получен сигнал за настъпило ПТП в с. Ясен по главния път за София, близо до разклона за центъра установили участниците в ПТП. Според свидетеля  двата автомобила са се движили един след друг, в един момент първият автомобил е  намалил скоростта, а   жалбоподателят, който е бил зад него, се е движил с несъобразена дистанция и го е ударил в задната част. Бил съставен АУАН на жалбоподателя и  протокол за обезщетяване на щетите от произшествието. Съдът кредитирал показанията и на Т.- другият участник в ПТП-то, според които произшествието е настъпило с. Ясен, между жп-прелеза и главното кръстовище на центъра. Пътното платно било с две ленти за движение. Посочва, че се е движил първо в дясната лента, но тъй като на пътя изскочило животно се е преместил в лявата лента и намалил скоростта. Твърди, че около сто метра след тази маневра  усетил удар отзад. Съдът кредитирал с доверие показанията на тези трима свидетели като изчерпателни, логически – последователни, несъдържащи вътрешни противоречия и взаимно допълващи се.

Обясненията на жалбоподателя, в частта им, в която твърди, че свидетелят Т.  е предприел изненадващо маневра завиване наляво и му препречил пътя, както и че от ПТП-то не са били настъпили никакви щети, съдът възприел като оправдателни и не кредитирал. При така установената фактическа обстановка съдът намерил за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществили състава на чл.179, ал.2, във вр. с чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да се движи на такова разстояния от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато  то намали скоростта или спре рязко и е  причинил пътно транспортно произшествие с материални щети. На тези основания потвърдил НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно като постановено в нарушение на закона и несъобразено със събраните доказателства. Отговорността на В. е ангажирана за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП затова, че на 28.03.2015 г. в 18,40 часа на ул. „Ген.Ив.Винаров” в с.Ясен на път Втори клас № ПП-3, срещу № 50 в посока гр.Плевен, управлява лек автомобил „Мицубиши Колт” с рег.№ ЕН **** ВР, като не спазва необходимата дистанция и удря намаляващия пред него лек автомобил „Опел” с рег.№ ЕН **** ВМ, при което настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила. Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Установява се от събраните по делото доказателства, и по-конкретно от показанията на разпитания свидетел Т. (който е другият участник в ПТП), че произшествието се е случило в с.Ясен, посока Плевен, между жп-прелеза и главното кръстовище, където пътят е с две ленти на движение. Т. се е движил първо в дясната лента за движение и поради внезапно появило се препятствие на пътя (куче или котка), той се преместил в лявата лента. Съобщава при разпита си в с.з., че след стотина метра  получил удар отзад. В частта, в която съобщава в коя лента се е движил първоначално и след възникналото препятствие, неговите показания кореспондират  с обясненията на жалбоподателя, според които жалбоподателят се е движил в лявата лента за движение, при наличие на две ленти, а Т. се е движил в дясната лента  и внезапно лекият автомобил, управляван от Т., е извършил изненадваща маневра, като се е престроил в лявата лента. Обясненията на двамата водачи се  разминават единствено по отношение на периода от време, през което след  това преместване от дясната в лявата лента за движение на Т. е настъпил удара между двата автомобила –последният твърди, че това се е случило стотина метра след преместването, а жалбоподателя, че е настъпило моментално съприкосновение.  При тези доказателства настоящият състав на съда намира, че  не е осъществен състава на чл.23, ал.1 от ЗДвП.  Съгласно този текст, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. И показанията на Т., и обясненията на жалбоподателя установяват, че автомобилите, управлявани от двамата водачи, са се движили в две различни ленти за движение при двулентов път, единият –в дясната, другият-в лявата лента. За да бъде ангажирана отговорността за несъобразяване с разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, е необходимо спазването на дистанция между два автомобила, които се движат едно след друго, в една и съща лента за движение и движещият се отзад автомобил да се намира на такова разстояние от движещия се отпред и да управлява с такава подходяща скорост, че във всеки един момент да може да намали скоростта и/или да спре, за да не причини ПТП. При положение, че от доказателствата по делото, и най-вече от показанията на пострадалия водач се установява, че двата автомобила не са се движили един след друг, в една лента за движение, а в различни, деянието не може да се квалифицира като неспазване на дистанция, защото не е налице един от елементите от обективна страна на фактическия състав. От друга страна преки доказателства за продължителността от време след преместване на Т. от дясната в лявата лента до настъпване на удара, не са събрани, няма преки очевидци на произшествието, протоколът за ПТП и актът са съставени по обясненията на двамата водачи-Т. и жалбоподателя, които (и двамата) са заинтересовани от изхода на спора.  От събраните писмени и гласни доказателства, приложени в делото,  не е доказано по безспорен начин механизма на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които последното е извършено. Не е доказано по категоричен начин, че отразените в протокола “видими щети “ по двата автомобила са в следствие от ПТП, причинено от виновно поведение на жалбоподателя. Събраните доказателства са противоречиви и не доказват по несъмнен начин поведение на водача, водещо като краен резултат нанасяне на материални щети на друг автомобил вследствие настъпило ПТП.

Наказващият орган, преди да се произнесе по преписката и в съответствие с правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН е следвало да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията, които В. е направил още в акта и другите, депозирани два дни след съставянето му, както и  събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства, като поиска обяснения от полицейските органи. Последният не само че се е произнесъл с НП, с което е ангажирал отговорността на В. за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП въз основа на акт за нарушение,  съставен само въз основа на косвени доказателства /индиции/, но не е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, депозирани писмено и не е извършил разследване на спорните обстоятелства. Видно е от възражение с вх.№316000-10868/30.05.2015 год. от жалбоподателя до Началника на КАТ -Плевен, че В. е поискал от административно-наказващия орган, в случай, че прецени да се издаде НП, да извърши оглед и на двата автомобила, да констатира причинените щети, като е твърдял от самото начало, че щети по неговия автомобил не са възникнали. По делото няма данни наказващият орган да е уважил искането на жалбоподателя и да е направил оглед на двете  МПС  и /или да е назначил техническа експертиза, от която по недвусмислен начин да се установи дали охлузванията са причинени вследствие ПТП, за което на В. е съставен акт или се касае за предходни охлузвания и повреди, неотстранени от автомобила към датата на констатиране на нарушението, респективно да поиска обяснения от контролните органи и допълнително от двамата водачи за механизма на настъпване на ПТП, за времето от преместването на автомобила на Т. от дясната в лявата лента до момента на удара. Като не е уважил така направеното искане, наказващият орган е лишил В. от единствената възможност да се установи по безспорен начин дали  има настъпили щети, по единия или и по двата автомобила, и при положителен отговор- дали щетите по автомобила на Т. са причинени от допир с автомобила на жалбоподателя. Нещо повече-не само че не е уважено искане за събиране на доказателства, но самото възражение не е обсъдено в издаденото НП, дори не е отбелязано, че е постъпило такова.

По този начин като е издал НП при неизяснена фактическа обстановка, констатациите в което са основани само на косвени доказателства, и като не е изпълнил задължението си да извърши разследване на спорните обстоятелства, наказващият орган от една страна  е лишил В. от възможност да докаже твърдените от него обстоятелства /при липса на свидетели-очевидци и безспорни писмени доказателства/, като по този начин е нарушил правото му на защита, а от друга страна не е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин релевантните за спора факти и обстоятелства, които са основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на В. за причиняване на ПТП.

Като не е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и да се постанови друг, по съществото на спора, с който да се отмени оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 790 от 14.10.2015 г., постановено по нахд № 2017/2015 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 150938-000996 от 08.04.2015 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Н.И.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 150938-000996 от 08.04.2015 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Н.И.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         

 

2.