Р Е Ш Е Н И Е

№ 158 / 7 Април 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар:Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 937 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 257 от Административно- процесуален кодекс.

Образувано е по жалба/ подадена като „молба”/ на Ц.Г.С. *** против бездействието на Началник сектор ПП към ОДМВР Плевен да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от закона – да му бъдат връчени пет броя наказателни постановления: НП № 637/26.11.2011г., НП № 1605/23.04.2012 г., НП № 2257/27.07.2012 г. , НП № 2231/17.07.2012 г. и НП № 66/8.04.2013 г. Жалбоподателят твърди, че при извършена от него проверка в КАТ по повод уведомление от кварталния отговорник, че следва да предаде шофьорската си книжка поради неплатени глоби, е установил, че описаните НП са му били връчени и влезли в сила. Твърди, че адресът му е един и същ и никой не му е връчвал описаните НП. Помолил служителката да му бъдат връчени, на което тя категорично отказала. Счита, че органите на КАТ не са изпълнили задължение, произтичащо пряко от закона- да му връчат лично издадените наказателни постановления. От това бездействие е лишен от правото си да ги оспори. Моли да бъде осъден административния орган да му връчи надлежно НП № 637/26.11.2011г., НП № 1605/23.04.2012 г., НП № 2257/27.07.2012 г. , НП № 2231/17.07.2012 г. и НП № 66/8.04.2013 г.По същество, чрез процесуалния си представител адв. М.М. *** поддържа жалбата на изложените основания. Твърди, че не е бил търсен на адреса си за връчване на постановленията, не е сменял този адрес, и видно от връчени по-късно наказателни постановления/ от приложена справка/, на същия са му били връчени други такива. Моли да бъде уважена жалбата му и присъдени разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът не ангажира становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е бездействието на Началник сектор ПП към ОДМВР Плевен да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от закона – да бъдат връчени на жалбоподателя пет броя издадени срещу него наказателни постановления: НП № 637/26.11.2011г., НП № 1605/23.04.2012 г., НП № 2257/27.07.2012 г. , НП № 2231/17.07.2012 г. и НП № 66/8.04.2013 г.

Според разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, регламентираща оспорването на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспорва безсрочно.

Според чл. 58, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, приложим в производствата от административно-наказателен характер, препис от наказателното постановление се връчва на нарушителя и на поискалия обезщетение. От това следва извод, че задължението на административнонаказващия орган да връчи издаденото от него наказателно постановление произтича пряко от нормативен акт- чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, оспорването не е обвързано със срок и жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Между страните е безспорно от фактическа страна, че на Ц.Г.С. *** са издадени пет наказателни постановления: НП № 637/26.11.2011г., НП № 1605/23.04.2012 г., НП № 2257/27.07.2012 г. , НП № 2231/17.07.2012 г. и НП № 66/8.04.2013 г., които не са връчени на наказаното лице по предвидения по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН начин- лично на нарушителя срещу подпис.

Тъй като ответникът не е изразил изрично становище по подадената жалба, не е ясно каква е неговата теза , и на какво основание той счита, че горните НП са влезли в сила/ обстоятелство, отразено в приложената СПРАВКА ЗА НАРУШИТЕЛ / ВОДАЧ/ л. 4/. От изпратените по искане на съда наказателни постановления, към които са приложени 5 бр. справки, изготвени от мл. П.И. при РУП-02 Плевен П. Б. може да бъде направен довод, че административният орган е приел наказателните постановления за връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, което е отбелязано и върху самите наказателни постановления. Разпоредбата регламентира хипотеза, при която нарушителят не е намерен на посочения от него адрес , а новият му адрес е неизвестен.Когато НП са връчени при тези условия, обаче, задължение на органа е да докаже, че са спазени законовите изисквания, които са обособени в две кумулативни предпоставки: 1. Нарушителят не е намерен на посочения от него адрес; 2. Новият му адрес е неизвестен. Само при изпълнение на тези законови изисквания ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването му, респ. да обори твърдението за незаконосъобразно бездействие да връчи НП. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, на която очевидно се е позовал административният орган, за да приеме ,че въпросните НП са връчени, съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на НП. Тъй като фикционната норма е изключителна- представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11,ал. 2 от Закона за нормативните актовеи, нейното тълкуване е само ограничително. Т.е., за да се осъществи фактическият състав на цитираната правна норма е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. В разглеждания случай, в приложените справки се твърди от една страна, че лицето не е намерено на посочения от него адрес , с което е изпълнено първото изискване на чл. 58, ал. 2. Не е налице обаче нито твърдение, нито доказателства, че лицето е с нов адрес, който е неизвестен. Констатацията, че няма промяна в адресната регистрация индикира единствено , че лицето няма нов адрес. Доказателства за това, че лицето има нов адрес, който е неизвестен няма, не са налице и твърдения за такова обстоятелство. В този смисъл , възражението на жалбоподателя, че не е напускал посочения от него адрес, респ. не е имало пречка НП да му бъдат връчени по реда на ал. 1 е основателно. От това следва извод, че фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е осъществен, и при липса на връчване по реда на чл. 58, ал. 1 от с.з., е налице бездействие на органа да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. За пълнота съдът отбелязва, че от допълнително представеното доказателство- удостоверение за промяна на постоянен адрес № 135/10.02.2015 г. се установява, че жалбоподателят е променил постоянния си адрес, но тази промяна е от дата 22.04.2014г., от която дата живее на нов адрес. Тази промяна обаче е ирелевантна за спора, тъй като от приложените справки е видно, че проверките на посочения първоначален адрес са били извършени през м. февруари и м. юли 2013 г., когато постоянният му адрес е бил посоченият от него в административнонаказателните производства по издаване на процесните наказателни постановления- ул. XXX

Отделно от изложеното, и като самостоятелно основание да бъде прието, че не е налице връчване по реда на ал. 2 съдът намира обстоятелството, че от приложените справки не може да бъде направен извод кои наказателни постановления е правил опит да връчи административният орган, чрез мл.п.и. Справките са с идентичен текст, различаващ се само по датите, на които са извършвани проверки на адреса на нарушителя. В нито една от тях не е посочено конкретното наказателно постановление, което е трябвало да бъде връчено, и на какво основание да се приеме, че именно за връчването на процесните наказателни постановления са изготвени справките. Липсата на индивидуализиращи наказателното постановление данни/ номер на НП и дата на издаването му/ дисквалифицират приложените справки като доказателство за връчване именно на процесните НП. Нито в изпратената административна преписка, нито в съдебното производство, въпреки указаната му доказателствена тежест, административният орган не е представил доказателства, от които съдът да направи извод, че всяка конкретна справка се отнася до конкретно наказателно постановление, и то е именно това, което е приел за връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

От изложеното следва извод, че , като не е връчил процесните пет броя наказателни постановления, каквото е задължението му по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, административният орган- Началник ПП при ОДМВР-Плевен неоснователно не е извършил фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата на закона, поради което , и на осн. чл. 257, ал. 2 от АПК следва да бъде осъден да извърши действието.

При този изход на делото,своевременно направеното от жалбоподателя, чрез адв. М.М. искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение и приложения договор за правна помощ, следва юридическото лице- ОДМВР-Плевен, в структурата на което е административният орган да бъде осъдено да заплати разноските в претендирания размер.

Водим о горното съдът

Р Е Ш И:

Осъжда Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен да извърши произтичащото от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН действие и да връчи по този ред на Ц.Г.С. *** , в 14-дневен срок от влизане на решението в сила следните наказателни постановления: НП № 637/26.11.2011г., НП № 1605/23.04.2012 г., НП № 2257/27.07.2012 г. , НП № 2231/17.07.2012 г. и НП № 66/8.04.2013 г. – всички на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен.

ОСЪЖДА ОДМВР-Плевен да заплати на Ц.Г.С. *** 100 лв. разноски по делото .

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: