Р E Ш Е Н И Е

№ 10

гр.Плевен, 16 Януари 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:                                              Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 934 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1316 от 11.11.2014 г., постановено по нахд № 1939/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 37 от 10.10.2013 г. на Началника на РСПБЗН – Плевен, с което на Г. В. Г. ***, на основание чл.281 ал.2 от ЗМВР и чл.279 ал.2 от ППЗМВР, чл.24 ал.2 от Наредба № Із-1919 от 21 юли 2011  г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /обн.ДВ бр.61 от 9 август 2011 г./ и т.2.1. от заповед рег.№ 755 от 21.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.63 т.4 от Наредба № Із-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр.81 от 18.10.2011 г.; изм.и доп.бр.30 от 26.03.2013 г./, за това, че на 16.09.2013 г. в обект „1012 ОМВ – Плевен”, жк Сторгозия № 76, гр.Плевен, в  качеството си на управител на обекта, е допуснал паркирането на два броя леки автомобила с ДК № ЕНXXXXВН и ЕНYYYYВК, извън предназначените за целта места, на разстояние по-малко от 5 метра от колонките за зареждане на моторни превозни средства.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.В.Г., чрез адвокат М.Д. ***, която го оспорва като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснован. Сочи, че с процесното НП е ангажирана административно наказателната отговорност на Г. за това, че на посочената дата в качеството си на управител на обект „1012 ОМВ – Плевен” е допуснал извършеното нарушение, а на основание чл.279 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание в качеството му на дилър на посочения обект. Посочва, че видно от атакувания съдебен акт решаващият съд, въпреки представените и приети по делото писмени доказателства, е приел, че е налице идентичност между длъжностите управител на обект и дилър на обект. Счита този извод на съда за неправилен, тъй като съгласно представеното препис-извлечение от договор за експлоатация на бензиностанция, сключен на 01.01.2012 г. между „ОМВ България” ООД и „Фобос-Г” ЕООД, поддръжката и експлоатацията на бензиностанцията е възложена на партньора – юридическото лице „Фобос-Г” ЕООД, което, предвид същността на този договор, се явява дилър на обекта, а управителят на „Фобос-Г” ЕООД Г.Г. не е управител и на бензиностанцията. Твърди, че тези функции, по силата на представената длъжностна характеристика, са възложени на друго лице, служител на „Фобос-Г” ЕООД и като е приел, че в конкретния случай е налице идентичност между длъжностите управител на обект и дилър на обект, съдът  недопустимо е неглижирал допуснатата нередовност в обжалваното НП и е постановил акт, който е необоснован с оглед приетите по делото доказателства. Освен това счита, че извършването на посоченото в НП нарушение е недоказано, тъй като нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, механизмът, по който е установено същото, начинът и техническото средство, с които е измерено разстоянието. Намира, че неоснователно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са нелогични и противоречиви – свидетелят при установяване на нарушението не потвърждава показанията на актосъставителя, че автомобилите са били паркирани между бензиноколонките, а и нито един от свидетелите не посочва как е измерено разстоянието между автомобилите и бензиноколонките, нито на какво точно отстояние са установили, че се намират обектите едни от други. Счита, че след като в нормата, която се твърди, че е нарушена, законодателят е въвел технически параметър, то установяването му следва да се извърши с техническо средство и като не е използвал такова, актосъставителят се е поставил в невъзможност да установи техническия параметър, респ. да извърши обективна преценка налице ли е нарушение на цитираната забрана. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът   не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Акт за установяване на административно нарушение №37 е съставен на 18.09.2013г. от Б.П.В., инспектор V степен в група „ДПК, П и ПД” при РСПБЗН-Плевен срещу Г.Г. затова, че на 16.09.2013г. в обект: „1012 ОМВ – Плевен”, гр.Плевен, в качеството си на управител на обекта е допуснал паркирането на два броя леки автомобил извън предназначените за целта места, на разстояние по-малко от 5м, от колонките за зареждане на моторни превозни средства,  с което е нарушил разпоредбите по т.1: чл.63, т.4  от Наредба №Із-2377 от 15.09.2011г за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр.81 от 18.10.2011г; изм.и доп., бр.30 от 26.03.2013г/.  Въз основа на показанията на свидетелите съдът установил, че  на датата, посочена в АУАН   са  извършили проверка на бензиностанция „ОМВ”, находяща се в квартал „Сторгозия” в гр. Плевен и че два автомобила били паркирани  на непредназначени за тази цел места, а именно между колонките на бензиностанцията. За констатираното нарушение съставили АУАН  на управителя на обекта.  Съдът кредитирал  показанията на свидетелите, като добросъвестни, обективни, логични,  безпротиворечиви  и съответни на останалия доказателствен материал,  акта за установяване на административно нарушение. На това основание приел за безспорно, че е извършено нарушението така, както  е описано в акта за установяване на   административно нарушение и в наказателното постановление.

Възражението на защитата  за незаконосъобразност на същото, поради това че наказаното лице не може да бъде субект на административно нарушение по посочените в НП Наредби съдът приел за  неоснователно.  Позовал се на  нормата на чл. 279 от ЗМВР, според която ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в ЗМВР или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лева. Изложил доводи, че Г.  е наказан в качеството му на управител  на обект “1012 ОМВ”   - Плевен, експлоатиран от „Фобос – Г ООД”, управлявано от жалбоподателя.  В  Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /ПНПБЕО/ е дадено  легално определение на “Ръководители”, а именно: лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица /§ 1, т. 7 от ДР/. Направил извод, че  управителят на търговското дружество е административнонаказателно отговорно лице за извършените по наредбата нарушения в стопанисваните от дружеството обекти. На това основание потвърдил оспореното НП.

Оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения:

С АУАН е повдигнато административно обвинение, а с НП е наложена санкция на Г.Г. затова, че на 16.09.2013 г. в обект „1012 ОМВ – Плевен”, жк Сторгозия № 76, гр.Плевен, в  качеството си на управител на обекта, е допуснал паркирането на два броя леки автомобила с ДК № ЕНXXXXВН и ЕНYYYYВК, извън предназначените за целта места, на разстояние по-малко от 5 метра от колонките за зареждане на моторни превозни средства. Вмененото деяние  съставлява нарушение по смисъла на чл.63, т.4 от Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно този текст, на територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 (бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции) не се разрешава: 4. паркирането на МПС извън изградените и предназначени за целта места на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоарите, отдушните тръби, компресорния модул за природен газ, бутилковата група за природен газ, пунктовете за пълнене на бутилки с пропан-бутан, изпускателните тръби от предпазната арматура, колонките за зареждане на МПС и съоръженията за пълнене на резервоарите. Административнонаказателна отговорност за нарушение на този текст се носи на основание разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ЗМВР, съгласно който ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв. Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите е издадена на  основание чл. 91б, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по аргумент от §2 от нейните ПЗР. От цитираните текстове следва извод, че административнонаказателна отговорност съответните ръководители могат да носят  за виновно неизпълнение на задължения, разписани в Наредбата. Касаторът обаче е наказан не за неизпълнение на задължения, а за допустителство, затова „че е допуснал паркирането на два броя автомобили” на съответното неразрешено място. Допустителството представлява винаги бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на действия за неговото отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, по аргумент от разпоредбата на чл.10 от ЗАНН. След като нарушената  разпоредба и тази , предвиждаща наказание за същото не съдържан състав на „допустителство”, отговорността на виновното лице не може да се свърже с допускане извършването на нарушение от друго лице. Като е преценил поведението на Г. като допустителство в атакуваното НП, а не го е квалифицирал като виновно неизпълнение на задължението по чл.63, т.34 от Наредбата, АНО е допуснал нарушение на закона, което въззивният съд не е отчел и на това основание е постановил неправилен съдебен акт , който следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което НП да се отмени.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1316 от 11.11.2014 г., постановено по нахд № 1939/2014 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 от 10.10.2013 г. на Началника на РСПБЗН – Плевен, с което на Г. В. Г. ***, на основание чл.281 ал.2 от ЗМВР и чл.279 ал.2 от ППЗМВР, чл.24 ал.2 от Наредба № Із-1919 от 21 юли 2011  г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /обн.ДВ бр.61 от 9 август 2011 г./ и т.2.1. от заповед рег.№ 755 от 21.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                 

                                                                                       2.