Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. Плевен, 16.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: А.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 931/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Ю.Б.Ц. *** срещу Решение № 1227/20.10.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2205/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 4033/01.11.2006г. на Началника на РЗ „Полиция” към ОДП – Плевен, с което на Ю.Б.Ц. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 70 лв. на осн. чл. 182 ал.1 т.5 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 185 пр.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 5 лв. за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП, затова че на 05.10.2006г. около 20.28 ч. на първокласен път № 3, км 49+000 в с. Българене по посока Русе управлявал лек автомобил с Рег. № ВXXXXКВ със скорост 107 км/ч при ограничение 50 км/ч, скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с ТР-4 099 – превишение над 50 км/ч, без контролен талон.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Изтъква съображения, че съдът не е взел предвид изменението на наредбата, регламентираща отнемането на контролни точки, която в редакцията си към момента на постановяване на решението не предвижда отнемане на контролни точки и в този смисъл е налице по-благоприятен за дееца закон на осн. чл. 3 ал.2 от ЗАНН, което е следвало да се приложи от съда. Съдът не е преценил, че административно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН и че в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН НП не съдържа точно описание на извършеното нарушение. Посоченото нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП не кореспондира с наложеното наказание по чл. 185 пр.1 от ЗДвП, тъй като с отнемането на контролния талон за предходно нарушение водачът е бил в невъзможност да го представи при проверката, а представения АУАН не е бил описан при проверката в съставения АУАН. Позовава се на изтекла абсолютна погасителна давност от три години на осн. чл. 80 ал.1 т.5 вр. чл. 81 ал.3 от НК, поради което административно-наказателното производство се счита погасено и която не е била приложена от първоинстанционния съд.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Счита за неприложими разпоредбите на НК относно абсолютната погасителна давност.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства.

Правилно съдът е счел жалбата срещу НП за допустима. Видно от доказателствата по делото липсва отбелязване в НП за връчването му на нарушителя, не са представени и други доказателства по делото, с които да се удостовери връчване на НП. В изготвената справка от ОД на МВР е отбелязано само, че е „издадено НП” и липсват данни за връчването и влизането му в сила. Затова ще се счита, че жалбата срещу НП е подадена в срок и е допустима.

Правилно съдът е приел за безспорно доказано визираното в НП нарушение, при пълно съответствие на описанието на нарушението в АУАН и НП. Посочена е датата, часа и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено – на 05.10.2006г. около 20.28 ч. на първокласен път № 3, км 49+000 в с. Българене по посока Русе управлявал лек автомобил с Рег. № ВXXXXКВ със скорост 107 км/ч при ограничение 50 км/ч, скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с ТР-4 099 – превишение над 50 км/ч, без контролен талон. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 21ал.1 от ЗДвП – превишение на определената скорост за движение на МПС от категория „лек” за населено място – с. Българене, която е 50 км/ч, като превишението при движение със скорост от 107 км/ч е с повече от 50 км/ч. Последното обстоятелство определя наказание „глоба” в размер на 70 лв., предвидено в чл. 182 ал.1 т.5 пр.1 от ЗДвП, в редакцията, действаща към момента на извършването на нарушението. Последващите изменения на разпоредбата не предвиждат по-благоприятно наказание за дееца. Скоростта е установена с радарно устройство съобразно ЗДвП. Безспорно доказано е и второто констатирано нарушение. При проверката водачът не е носил контролен талон и не го е представил, липсват каквито и да било данни и възражения в хода на административно-наказателното производство, че е представил заместващ го АУАН, следователно тази теза е недоказана.Правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП- при издаване на свидетелство за правоуправление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, който подлежи на проверка от органите за контрол на движението по пътищата. Наложеното наказание на осн. чл. 185 пр.1 от 5 лв. кореспондира с посоченото нарушение и описанието му, тъй като разпоредбата предвижда глоба в размер до 20 лв. за нарушение на ЗДвП и актовете по приложението му, за които не е предвидено друго наказание.

Правилно при тези доказателства районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство и на база редовно съставения АУАН, разпечатка от радарното устройство и заповеди, определящи компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, при потвърждаване на описаните в АУАН обстоятелства от разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по акта е приел за безспорно доказани визираните нарушения. При правилно приложение на закона е извел съждения за обосновано и справедливо наложени наказания за установените нарушения.

Отнемането на контролни точки за определено нарушение не представлява административно наказание. Административните наказания биват три вида и те са изчерпателно изброени в чл. 13 от ЗАНН – обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. За неизпълнението на задължения към държавата или общината при осъществяване дейността на едноличните търговци и юридически лица, когато е предвидено в закон или указ, може да се налага имуществена санкция. Контролните точки служат за отчет на водачите на МПС, отнемането им е специфична административна дейност, която е свързана с налагането на определено наказание за извършени нарушения по ЗДвП, а не е административно наказание, което да подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Затова жалбоподателят не може да се позовава на влязъл в сила по-благоприятен за дееца закон с изменение на наредбата за контролните точки. Отнема се съответният брой контролни точки, предвидени за извършеното нарушение към момента на издаване на НП, който е 16 контролни точки за нарушение по чл. 182 ал.1 т.5 пр.1 от ЗДвП. Според сега действащата НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. се предвижда отнемане на 12 контролни точки за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 km/h в населено място на осн. чл. 6 ал.1 т.6 от наредбата и следователно не е отпаднало отнемането на контролни точки за извършеното нарушение, но техният брой е намален. Новата разпоредба обаче няма да се приложи за конкретното нарушение. Съгласно §3 и §4 от преходните и заключителните разпоредби изменението не засяга заварените производства, защото броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на наредбата се запазва, а отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на тази наредба административнонаказателни производства се извършва по досегашния ред. Или новият ред се прилага само занапред и няма обратно действие по отношение на заварените от нормата правоотношения.

Неоснователно е и възражението, че административно-наказателното преследване следва да се счита погасено по давност.

Институтът на давността за наказателно преследване за извършени престъпления, уреден в чл. 80 – 82 от НК, включително абсолютната давност не намира приложение на осн. чл.11 от ЗАНН, тъй като ЗАНН съдържа изрична уредба в чл. 34 и чл. 82 относно сроковете за образуване на административно-наказателно производство със съставяне на АУАН и за изпълнение на наказанието, определено с влязло в сила НП, след изтичането на които административно-наказателната отговорност се погасява по давност. АУАН е съставен на 05.10.2006г. – на датата, на която е било извършено и установено нарушението т.е. преди изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя и едногодишния от извършване на нарушението. НП е издадено на 01.11.2006г. в предвидения едномесечен срок съгласно чл. 52 ал.1 от ЗАНН, следователно преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН от съставянето на акта. Издаденото НП, с което е наложено наказание глоба на жалбоподателя за извършеното от него нарушение не е било връчено, но е обжалвано, поради което все още не е влязло в сила. Затова давностните срокове за изпълнение на наказанието по чл. 82 ал.1 б. „а” от ЗАНН не са започнали да текат.

Ето защо като е потвърдил НП като законосъобразно и е приел, че административно-наказателното преследване срещу жалбоподателя не е погасено по давност, Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1227/20.10.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2205/2014г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.