Р E Ш Е Н И Е
№ 18
гр.Плевен, 27 Януари 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети януари
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 929 по описа за 2014 год.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 1221 от 16.10.2014
г., постановено по нахд № 2555/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
наказателно постановление № 2014-0031543 от 26.03.2014 г. на Директор на РД за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД
„Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Джорданс”
ЕООД гр.Хасково, ул „Отец Паисий” №38, ЕИК 115145426, на основание чл.233 ал.2
от ЗЗП, във връзка с чл.209 от Закона за защита на потребителите, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл.63 т.2 от ЗЗП, за това, че при направена проверка на 04.09.2013
г. в магазин за обувки „Paolo Botticelli” в гр.Плевен на пл. „Свобода” № 1, е установено, че на
витрината на магазина е направено съобщение за намаление на цените чрез
следните надписи: „Намалението е частично и важи от 01.08.13 г. до 01.09.13
г.”, „SALE Последно до -70%”, като към
момента на проверката срокът на обявеното намаление е изтекъл, а се предлагат
за продажба стоки с намалени цени, които са отделени от останалите стоки на
специално обозначени чрез табели места, които стоки имат обявени две цени:
стара и нова, посочени заедно, старата цена е зачертана, но съобщението за
намаление на цените не посочва срока, през който стоките се продават с намалени
цени.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Джорданс” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Княз Богодири” № 1, ЕИК
115145426, представлявано от управителя Г.Х.Г., който счита същото за
незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
подробни доводи в тази насока. Намира за неправилно становището на съда, че не
са налице основания за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Счита, че дори
касационната инстанция да приеме, че съставът на нарушението е осъществен от
обективна страна от „Джорданс” ЕООД, то задълбоченото изследване на причините и
последиците от извършеното от търговеца стига до извода, че става въпрос за
маловажно деяние, което по никакъв начин не въвежда в каквото и да е
заблуждение потребителя. Посочва, че в НП липсва описание на обстоятелствата,
при които е извършено приписваното на дружеството нарушение, както и
съображения (мотиви), поради които наказващият орган приема, че е извършено
административното нарушение. В
заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител
и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на
потребителите, Регионална дирекция Русе, редовно призован, е депозирала писмено
становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на подадената
касационна жалба , моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението – да бъде оставено в сила. Счита извършеното
нарушение за безспорно доказано, като навежда подробни доводи в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че в съставения АУАН № К-0031543 от 26.09.2013 год. е отразено, че
при извършена проверка на 04.09.2013 год. в магазин за обувки „Paolо
Botticelli” в гр.Плевен, пл.”Свободата” №1 във връзка с постъпила в КЗП в гр.
Плевен 6.04.2014 г. жалба вх. № Р-03-1500/03.09.2013 год. от потребител относно
предявена рекламация на чехли, закупени от обекта е установено, че на витрината
на магазина е направено съобщение за намаление на цените чрез следните надписи:
„Намалението е частично и важи от 01.08.2013 год. до 01.09.2013 год.”, „SALE
Последно до -70 %”, като към момента на проверката срокът на обявеното намаление
е изтекъл и се предлагат за продажба стоки с намалени цени, които са отделени
от останалите стоки на специално обозначени чрез табели места и имат обявени
две цени: стара и нова, посочени заедно, като старата цена е зачеркната.
Съобщението за намаление на цените не посочва срока, през който стоките се
продават с намалени цени. Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възпроизведена в обжалваното Наказателно постановление № 2014-0031543 от
26.03.2014 год. на Директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към КЗП. Съдът
приел, че така описаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от
ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С. Н. и Д. Б., чиито показания съдът приема
като логични, убедителни и непротиворечиви. Съдът възприел техните показания
като категорични и единодушни досежно
следните основни факти: 1.) проверката е извършена на 04.09.2013 год. в магазин
за обувки „Paolо Botticelli” в гр.Плевен; 2.) На витрината на магазина е имало
съобщение за намаление на цените, чийто срок бил изтекъл, а стоките
продавани с намалени цени били отделени от останалите на специално обозначени с
табели места и имали обявени две цени – стара и нова, посочени заедно, като
старата била зачертана. Съдът счел, че описана в АУАН и в НП фактическа обстановка
изцяло се потвърждава и от приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Въз основа на така обсъдените
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът направил извод, че жалбоподателят е нарушил задълженията си по
чл.63, т. 3 от ЗЗП, която правна норма вменява в задължение на търговеца за
всяко съобщение за намаление на цените да посочва срока, през който стоките и
услугите се продават с намалени цени. А липсата дори само на един от визираните
в чл.63, т.3 от ЗЗП реквизити на етикета на стоката осъществява състава на
нарушението по тази разпоредба. Предвид горното съдът намерил за доказано по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение
да посочи период на намалението определено като задължителен реквизит наред с
останалите такива визирани в горната разпоредба на ЗЗП, като правилно същото е
било квалифицирано по чл.63, т.3 от ЗЗП. Съдът не констатирал нарушения на процедурните правила по чл.40 и
чл.43 от ЗАНН за съставяне на АУАН. АУАН и НП съдържат изискваните в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. И в акта, и в НП, пълно и точно са
описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Плевенският РС счел, че в разглежданата хипотеза не са налице основания за приложимост
на нормата на чл. 28 от ЗАНН. От установените по делото факти направил извод, че намалението, което се осъществява в
проверявания търговски обект не е съобразено с регламентацията, дадена в ЗЗП.
Това нарушава правото на информация на широк кръг лица, каквито се явяват
потребителите - потенциалните клиенти в процесния обект,
като препятства и гарантирането на непроменливи условия на продажба на стоките
през предварително оповестен период от време. Приел, че се касае за обществени отношения,
свързани с охраняване интересите на потребителите и на правото им на достъпна
информация за стоките и услугите (чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 от закона), за които
законодателят е предвидил санкции в относително широк диапазон като размер.
Налагането на относимата към нарушението санкция по чл. 209 от ЗЗП в
минималния предвиден размер от 500,00 лева, съдът намерил за законосъобразно и
оправдано.
На тези основания ПРС потвърдил оспореното
НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето
защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Неоснователни
са наведените оплаквания в касационната жалба, че не е осъществен състав на
административно нарушение по чл.63, т.3 от ЗЗП, както и че законовия текст бил
бланкетно преписан и не били описани конкретните елементи на вмененото деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.63, т.3 от ЗЗП, всяко съобщение за намаление на
цените трябва да посочва срока, през който стоките и услугите се
продават с намалени цени. Безспорно е установено посредством събраните по
делото доказателства и това е описано в оспореното наказателно постановление,
че в стопанисвания от дружеството
магазин в момента на проверката е имало стоки с намалени цени, които са
отделени от останалите стоки на
специално обозначени с табели места. Тези стоки са имали обявени две цени: стара и нова, посочени
заедно, като старата цена е зачертана. Тези стоки са били установени от
проверяващите на 04.09.2013 год., като
същевременно на витрината на магазина е
имало поставено съобщение за частично
намаление на цените от 01.08.2013 год.
до 01.09.2013 год. Налага се извод, че за направеното намаление на цените на
посочените по –горе стоки, не е имало поставено съобщение, тъй като срокът на
обявеното преди това намаление е изтекъл. Ето защо и в съответствие с
предписаното в чл.63, т.3 от ЗПП правило, на практика не е имало валидно
съобщение за намаление на цените, което да посочва различен от
вече изтеклия срок, през който да е ясно на потребителите, че изложените
на рафтовете стоки с посочени две цени, се продават с намалени цени. Ето защо и
противно на касационните оплаквания,
констатираното от контролните органи нарушение е съставомерно именно по
текста на чл.63, т.3 от ЗЗП. Същото е описано
в НП с всички негови съставомерни елементи по начин, който е ясен,
изчерпателен и конкретен, поради което не е нарушено правото на дружеството да разбере какво административно
обвинение му се повдига. Без значение е
обстоятелството, че проверяващите органи или други клиенти на търговския обект
не са закупили стока и не са търсили
информация за намалената стока, която се предоставя. Разпоредбата на закона не
вменява в задължение на потребителите да търсят и да получат информация за
стоката, която искат да закупят, а напротив –възлага задължение на търговеца да
направи „съобщение”, т.е. предварително писмено по подходящ и достъпен за
всички потребители начин да ги уведоми , че през определен конкретно посочен
период определени стоки се продават с намалени цени.
Правилен е изводът на съда и относно
липсата на маловажност на извършеното деяние. Независимо от факта, че по делото
няма данни да са подадени жалби или сигнали от клиенти относно намалените
стоки, липсата на данни от категорията на визираните в чл.63, т.3 от ЗЗП нарушава правото на информация на широк кръг
лица, каквито се явяват потребителите -потенциалните клиенти в процесния обект,
като препятства и гарантирането на непроменливи условия на продажба на стоките
през предварително оповестен период от време.
Както правилно е приел ПРС, касае се за обществени отношения, свързани с охраняване
интересите на потребителите и на правото им на достъпна информация за стоките и
услугите (чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 от закона), за които законодателят е предвидил
санкции в относително широк диапазон като размер.
Ето защо
атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1221 от 16.10.2014 г., постановено по нахд №
2555/2014 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.