Р Е Ш Е Н И Е

№ 3 / 13 Януари 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.Х.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 928 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение № 1206/13.10.2014г.,постановено по НАХД № 2186/2014г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 2013-0027743/08.11.2013г.на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД”Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания” /БТК/ АД-София, на осн. чл.27,чл. 28,чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН , чл. 233,ал. 2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за това, че при направена проверка на 29.04.2013г. е установено, че в магазин „Виваком 5231” в гр. Плевен, ул. „В.Левски” № 96 всички предлагани от търговеца за продажба мобилни телефонни апарати са без обявена продажна цена , а имат обявена продажна цена само при сключване на договор за мобилна услуга за срок от 1 или 2 години , като цената при сключен договор за 1 година е една, а при сключване на договор за 2 години-друга/ в някои случаи е 0,00 лв., при налично количество мобилни телефони в обекта 200 бр. Търговецът не е поставил на видно място в непосредствена близост до стоките продажните им цени, с което е нарушена разпоредбата на чл. чл. 15,ал. 1 от ЗЗП.

Постановеното решение е обжалвано от БТК АД-София с касационна жалба, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт И., с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. На първо място твърди, че за същото нарушение вече е санкциониран с предходно издадено наказателно постановление , което твърди, че прилага към касационната жалба/ такова не е приложено/. Навежда доводи за издадено при нарушение на процесуалните правила НП- липса на описание на доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение. Счита, че липсва последователност и яснота в мотивите на КЗП, което преценява като съществено процесуално нарушение . Навежда довод, че наказващият орган не е събрал относимата информация , като твърди, че до всяка стока надлежно е обозначена съответната цена. Като нарушение на материалния закон счита издаването му в противоречие с чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че законът изисква цената на стоката да е обявена по подходящ начин, а целта, която преследва е да не се допуска търговците да определят произволно цените на стоките, различно за отделните потребители. Навежда довод, че цената при основните и най-масово продавани стоки е обявена на информационни табели,като допълнително е осигурена възможност за всеки потребител да получи пълна информация за всички предлагани варианти на продажба, включително за ценовите им условия. Твърди, че КЗП изрично е констатирала, че до всяка стока има обявена цена. Липсата на други обявени варианти не счита за нарушение и не създава риск потребителят да разбере погрешно цената. Моли да бъде отменено наказателното постановление, без да излага искане по отношение на обжалваното от него решение.

Ответникът в подадено писмено становище излага своите съображения за правилност и законосъобразност на съдебното решение и моли да бъде потвърдено. Счита, че с обжалваното пред РС НП не е наложено повторно наказание за вече санкционирано нарушение. Процесното нарушение е констатирано на различна дата от предходното и сочи единствено упоритост в извършване на нарушенията. Оспорва оплакванията за нарушение на материалния закон, като твърди, че доказателство за извършването му е приложеният АУАН , констативен протокол и протоколи за проверки, описани в него. Стоките се предлагат за продажба и самостоятелно, без сключване на договор за услуга. В този случай цената е била различна и се е съобщавала устно на потребителите, с което е нарушено неговото право на информация. Моли да бъде потвърдено решението на Районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Плевенският районен съд обосновано е приел, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, при която е извършено нарушението е установена по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- Н. /актосъставител/ и К., които е кредитирал като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с АУАН и НП. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност, е направен извод, че при извършената от контролните органи проверка е констатирано, че търговецът предлага за продажба без обявени продажни цени за самостоятелна, без сключване на договор за услуга продажба на всички мобилни телефони в обекта. Споделя се изводът, че устното съобщаване на цената в тези случаи нарушава правото на информация на потребителя. При правилно установени факти решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено от касатора административно нарушение по чл. 15,ал. 1 от ЗЗП и правилно наложено съответно на нарушението административно наказание. Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на индивидуализиращите наказанието обстоятелства и определянето на неговия размер като съответстващ на тежестта на извършеното нарушение. Не се сочат, и не са събирани доказателства за различни от установените с АУАН и потвърдени от свидетелските показания факти, не са правени и искания за събиране на такива доказателства. Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. От друга страна, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, което съдържа всички необходими реквизити, и от което е ясна решаващата воля на съда и съображенията, мотивирали тази воля. Не се споделя и оплакването за несъответствие с материалния закон, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установена съставомерност на нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП и наличие на всички елементи от фактическия състав на тази норма. Несъмнено липсата на продажна цена на стоката, поставена в непосредствена близост до последната квалифицира деянието като нарушение на посочения текст от закона. Наличието на обявена цена при сключен договор, както и възможността потребителят да бъде информиран по друг начин за цената на стоката при самостоятелната й покупка, без сключване на договор за услуга, не го дисквалифицира като такова и не води до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Не се споделя оплакването на касатора, че за същото нарушение вече е издадено предходно наказателно постановление № 2013-0027733, с което му е наложено административно наказание. Соченото НП не е приложено към касационната жалба, но се намира в делото на Районния съд, и от неговия текст следва извод, че нарушението, за което е наложена имуществена санкция , макар и от същия вид е извършено и констатирано на 02.04.2013 г. в същия обект. Нарушението, за което е издадено процесното НП е констатирано на 29.04.2014 г., от което следва единствено извод, че към тази дата е извършено ново , различно от вече санкционираното по предходното административнонакзателно производство нарушение. Единственият извод, произтичащ от това е упоритост на търговеца в осъществяване на съставляващи административно нарушение по чл. 15,ал. 1 от ЗЗП действия, а не тяхната дисквалификация като такива.

При тези данни по делото, правилно оспореното наказателно постановление е било потвърдено като законосъобразно. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Районния съд- Плевен, същото е валидно и допустимо, постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1206/13.10.2014г.,постановено по НАХД № 2186/2014г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.