Р E Ш Е Н И Е

45

гр.Плевен, 30 Януари 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:                                                            Председател: Юлия Данева

                                                                  Членове:  Елка Братоева

                                                                                  Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 927 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1207 от 13.10.2014 г., постановено по нахд № 2089/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 2013-0028977 от 14.10.2013 г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” АД – София, ЕИК 831642181, на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.15 ал.1 от ЗЗП, за това, че при направена проверка на 14.03.2013 г. в магазин „Vivacom 5231” в гр.Плевен на ул. „Васил Левски” № 96 е установено, че предлага за продажба подробно изброени мобилни телефонни апарати с обявена цена само при сключване на договор за мобилна услуга, а всички мобилни телефони в обекта, общо 250 бр. различни марки и модели, нямат обявена продажна цена.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, представлявано от Б. И., която счита същото за постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Навежда доводи, че в НП липсва един от основните реквизити съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно: не са описани доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение; не са иззети, нито е описано съдържанието на етикетите, поставени до стоките в обекта; не е посочено как е установено, че има друга цена, освен обявената, както и ако има друга цена каква е тя, различна ли е от обявените на етикета цени. Посочва, че не става ясно по отношение на кои стоки БТК е в нарушение на законовите предписания, както и че КЗП е допуснал противоречие в диспозитивната част на обжалваното НП, като от една страна е констатирала, че до всяка стока има посочена цена, макар и с допълнително условие за сключване на абонаментен договор, а от друга е записано, че стоките нямат обявена продажна цена. Счита, че липсата на последователност и яснота в мотивите на КЗП е довело до съществено нарушаване на процесуалните правила, които не подлежат на саниране и водят до недействителност както на АУАН, така и на наказателното постановление, което се основава изцяло на същия, без да се прави самостоятелен анализ на събраните данни и доказателства от административно наказващия орган. Твърди, че стоките се предлагат при различни условия: за лизинг, продажба на изплащане, директна продажба, заедно с договор за услуга на дружеството или самостоятелно и за основните варианти на продажба, предлагани от БТК, до всяка стока надлежно е обозначена съответна цена.  Твърди също, че на разположение при обслужващия персонал в обекта е пълен ценоразпис за всички стоки и варианти на лизинг или продажба. Обръща внимание на това, че ЗЗП не предвижда изрично правило за случаите, в които цената на стоката има различни варианти. Счита, че ангажирането на административно наказателна отговорност на търговеца не може да почива единствено на формално прилагане на закона, а следва да е съобразено с конкретните обстоятелства и преценка за наличието на засегнати или застрашени обществени интереси. Според касатора КЗП не е изложила мотиви, от които да се заключи, че предоставяната информация за цените на стоките може да създаде съмнение или объркване у потребителите. Твърди, че спецификата на пазара на телекомуникационни услуги налага на всички търговци да предлагат множество комбинирани оферти при различни условия на лизинг, продажба на изплащане, покупка, свързана с договор услуга и други и подобен обем информация е обективно невъзможно да се изпише на индивидуални етикети до всяка една стока в един магазин на оператора. В заключение моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.      

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирал е по делото писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението – да бъде оставено в сила. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано, като навежда подробни доводи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сериен № К - 0028977/15.04.2013г. от страна на С. Н.– главен инспектор при КЗП - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. Б., както и М. Х.–упълномощено лице от името на “БТК” АД – СОФИЯ. Съставен е за това, че при извършена проверка на 14.03.2013г. в магазин "VIVACOM 5231" в гр.Плевен, стопанисван от “БТК” АД е установено, че търговецът предлага за продажба мобилни телефонни апарати с обявена цена само при сключване на договор за мобилна услуга. Цената при сключване на договор със срок от една година е една, а при сключване на договор със срок от 2 години – друга / в някои случаи 0.00 лв./. Изброени са следните конкретни телефонни апарати , на които са посочени цени съответни с едногодишен и двугодишен договор и е отбелязано, че всички мобилни телефони в обекта, общо 250 бр., различни марки и модели, нямат обявена продажна цена; търговецът не е поставил предварително на видно място в непосредствена близост до стоките продажните им цени. Деянието  е квалифицирано като нарушение на чл.15 ал.1 ЗЗП. Описаната в АУАН фактическа обстановка е напълно възприета от административнонаказващия орган, който е издал обжалваното наказателно постановление, с което, на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, на “БТК" АД – София  е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лв. /триста лева/, за извършено нарушение по чл.15 ал.1 ЗЗП. Съдът  изложил мотиви, че и съставеният акт, и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица (л.49 – 50 от делото).

Направените от жалбоподателя възражения ПРС приел за неоснователни. Съдът изложил мотиви, че не е налице съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, предвид че в атакуваното НП е отбелязано, че същото се издава въз основа на преписката, образувана по АУАН сериен № К - 0028977/15.04.2013г., както и предвид ясно и разбираемо описаните мобилни телефони, за които няма обявена продажна цена, а само такава при сключване на определен договор, като наред с това е посочено, че този порок е налице също така по отношение на всички 250 броя телефонни устройства, предлагани в търговския обект. В този смисъл съдът приел  за неоснователно и възражението за наличие на противоречие в обстоятелствата, приети в НП – от една страна, че стоките нямат обявена продажна цена, а от друга – посочване на конкретни стоки с обявени цени за сключване на договор.

Съдът приел НП и за правилно издадено,       като  обосновал извода си със събраните писмени доказателства (л.39 – 40, л.43 – 45), и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Н. и Б., от които установил , че е еналице изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. За да отговори на въпроса дали са били спазени изискванията на чл.15 ал.1 ЗЗП, съдът тълкувал разпоредбата систематично с разпоредбата на чл.16 ЗЗП, според който “Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.”. Според ПРС, когато са поставени етикети, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.9 ал.3 ЗЗП, според който информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. При стриктното следване на тези правила, ПРС приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че тъй като ЗЗП не предвижда изрично правило за случаите, при които цената на стоката има различни варианти и тъй като чл.20 ал.1 ЗЗП предвижда, че цената трябва да е обявена по подходящ начин, следователно изискванията на чл.15 ал.1 ЗЗП се явяват изпълнени. От представените по делото заверени преписи на етикети съдът счел, че цените на мобилните телефони са изцяло обвързани с определено условие – сключване на договор, което не изпълвало изискването за  недвусмисленост или лесна разбираемост, още повече, че телефоните са обявени и за свободна продажба. Съдът направил извод, че без последващи действия – например разговор с продавач – консултант – няма как потребителят да се информира и ориентира за цената на стоката. За  неоснователни съдът приел и доводите, че обемът на предлагани стоки в търговския обект и различните им варианти на продажба не позволяват изписването на тези варианти на информационни табели, както и че посочените в етикетите цени са най – ниските възможни и че именно това е в интерес на потребителя. Според мотивите на съда  цитираните по – горе разпоредби са императивни и не се допуска тяхното нарушаване под никакви, в т.ч. – благовидни съображения като посочените. Такива съображения не биха могли да бъдат приети именно защото не са съобразени нито с буквата, нито – с  духа на ЗЗП, чиято основна задача е не друга, а защитата на потребителите. Направил извод , че направените от жалбоподателя възражения по фактите и представените доводи по приложението на чл.15 ал.1 ЗЗП, по съществото си се основават на превратно тълкуване на императивни правни разпоредби.

Въз основа на анализа на доказателствата и тълкуване на закона съдът направил извод , че е налице е деяние, изразило се в неизпълнение от страна на юридическото лице на чл.15 ал.1 ЗЗП, при осъществяване на неговата дейност. На 14.03.2013г. в търговския обект, стопанисван от “БТК” АД са били установени общо 250 броя мобилни телефони, по отношение на които не е имало поставена на видно място, в непосредствена близост до тях, тяхната продажна цена, представена по недвусмислен и лесно разбираем начин. Приел, че оформлението на информационните табели/етикети е въпрос от организационно естество за съответния търговски обект, но във всеки случай, същите табели следва да съответстват както на чл.15 ал.1 ЗЗП, така и на чл.16 ЗЗП и чл.9 ал.3 ЗЗП. В този смисъл, на първо място следва да бъде посочена цената за свободна продажба на съответния мобилен телефон, тъй като това е цена, необвързана от каквито и да било условия, а едва след това – и кратки описания на “основните” варианти на продажба.

На тези основания ПРС потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Решаващият състав на ПРС  е достигнал до правилния извод за законосъобразност на НП, като  съдът е обсъдил възраженията на страните и след  цялостен анализ на приобщените по делото доказателства е направил правилни правни изводи. На касатора, притежаващ качеството на "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, е вменено неизпълнение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Посочената норма задължава търговците предварително да поставят на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. Безспорно е установено по делото, а и не се спори от страна на жалбоподателя, че в посочения обект, стопанисван от санкционираното дружество са се предлагали стоки с обявена продажна цена, валидна при сключване на едногодишен или двугодишен договор, но не била обявена цената на стоката при свободна продажба, без сключване на договор. При това положение съдът намира, че дружеството действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, какъвто извод е направил и РС. Обичайната и най-разпространена продажба е т. нар. "свободна" продажба, без други условия, освен заплащането на дължимата цена. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗП  изисква поставянето на видно място до стоката на нейната цена при обичайната, директната продажба, необусловена от сключване на договор или други условия. В този смисъл съдът намира, че обявяването само на цените, валидни при сключването на едногодишен или двугодишен договор или при закупуване на изплащане, не удовлетворява изискванията на посочената разпоредба, а напротив - не предоставя достатъчно яснота на потребителя и е от естество да стимулира същия към сключване на договор с дружеството, считайки, че няма възможност само да закупи телефонния апарат. Обстоятелството, че служителите на търговеца са разполагали с пълен ценоразпис за предлаганите стоки и варианти на лизинг или продажба, не дерогира задължението на жалбоподателя да постави ясна и недвусмислена информация относно продажната цена на стоката в близост до предлаганите артикули. Дали крайната цена при свободна продажба е най-неблагоприятна, респ. цената ведно  със сключване на договор е най-ниска е въпрос, който следва и може да бъде решен единствено от самия потребител, а не от търговеца, поради което етикетът с продажната цена задължително следва да съдържа информация за стойността на продукта, без допълнителни обвързващи клаузи или  поне едновременно с тях. Доколкото от данните по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил произтичащото се от чл. 15, ал. 1 от ЗЗП задължение, то законосъобразно е ангажирана отговорността му на осн. чл. 200 от цитирания нормативен акт, като му е наложена имуществена санкция в законовия й минимум. Неописването в издаденото НП на доказателствата, въз основа на които е издадено то не съставлява съществено процесуално нарушение и не влече неговата отмяна на самостоятелно основание. Нарушението е описано ясно, конкретно и изчерпателно по начин, разбираем  за възприемане и от описанието н асъщото става ясно какво нарушение се вменява и по отношение на кои и колко артикули са констатирани несъответствия.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1207 от 13.10.2014 г., постановено по нахд № 2089/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.