Р E Ш Е Н И Е
№ 28
гр.Плевен, 28 Януари 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди
и петнадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Пецова касационно административно-наказателно дело № 924 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 180 от 10.10.2014 г., постановено по АНД№186 по описа за 2014 г.
на Районен съд гр. Кнежа е отменено НП № И-9-108-1/16.06.2014г. на Директора на
РИОСВ Плевен, с което на „Олива” АД, град Кнежа е наложена имуществена санкция
от 5000 лева за извършено нарушение на чл. 69 от Закона за опазване на околната
среда.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Директора на РИОСВ Плевен, в която се твърди следното: Неправилно
съдът бил приел, че в КП липсва цялостна индивидуализация на свидетелите на
нарушението, тъй като в същия не са записани техните ЕГН-та. Твърди се, че процедурата
по установяване на нарушението и санкционирането му е спазена, а възприетите от
Районния съд за съществени нарушения не са от тази категория е не са се
отразили върху правото на защита на санкционираното лице, респ. върху
редовността на производството.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, се представлява от
юрк С., която оспорва същата и излага подробни
съображения, с които моли решението на РС Кнежа да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Кнежа е установил следната фактическа обстановка:
Видно било от процесното НП, че на въззивното
дружество е наложена санкция в размер на 5000лв. за нарушение по чл.69 от
Закона за опазване на околната среда за замърсяване на атмосферния въздух с
вещества,които предизвикват неприятни миризми, вследствие работата на
пречиствателната станция за промишлени отпадъчни води от предприятието.
Административно-наказващият орган - Директорът
на РИОСВ-Плевен, въз основа на протокол за проверка №ВХ/РИ/22-С
от 09.05.2014г. на РИОСВ-Пл., Констативен протокол
№ВХ№РИ/023-С от 09.05.2014г. на РИОСВ-Пл. и
Протокол за определяне на разпределението на неприятни миризми, съставен от
инж.Радослав Иванов- главен експерт при РИОСВ-Пл.,
бил издал обжалваното НП.
Правомощията на експерта, извършил проверката, както
и правомощията на лицето, подписало и
издало обжалваното НП - съгласно чл.69 от ЗООС, са установени от приложените по
делото Заповед №РД-0816/30.12.2013г. на РИОСВ-Плевен относно правомощията на извършващите
контрол инспектори и Заповед №РД-734/06.08.2010г. на МОСВ относно правомощията на Директорите
на РИОСВ.
Съдът обаче
възприел процесното НП за незаконосъобразно, при съобразяване на следното: Посочил, че съгласно нормата на чл.36,ал.1 от
ЗАНН всяко административно-наказателно производство започва със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение , според ал.2 на
тази норма административна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството
е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Приел
обаче, че видно от нормата на
чл.69а,ал.1,т.3 от ЗООС, общият ред, предвиден в нормата на чл.36 от ЗАНН не
касае случаите, свързани с административни нарушения на ЗООС.
В съдържанието на констативния протокол била посочена
съответната констатация, представляваща административно нарушение, но в него
липсвала цялостна индивидуализация на
свидетелите, присъствали в хода на проверката, понеже не били отразени техните
ЕГН-та. Извън тона, приел, че този Констативен протокол не е връчен на
законовия представител на въззивното дружество, а на негов служител на длъжност
„специален координатор” без наличието на легитимация да подписва документи,
ангажиращи административно-наказателна отговорност на дружеството, а в
чл.8,ал.4 от Наредба за санкциите е
предвидено констативния протокол да е предявен и връчен на законния
представител на дружеството или на негов надлежно упълномощен представител.
Посочил още, че начинът на измерване по човешка преценка и въз основа на
обоняние зависи от служебната заинтересованост
на участвалите при проверката лица и тези констатации не са
достатъчни и самостоятелно годни за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Налице била и неяснота относно определяне на
размера на санкцията, за което била налице регламентация в методика, базирана
на формули и изчисления,които в случая не били налице и нямали фактическа база
да бъдат извършени.
Приел още, че извършеното нарушение по чл.69 от ЗООС
би следвало да се установява чрез извършване на измервания и съставяне на
протоколи от лабораторни изпитания за установяване на замърсяване и увреждане
на околната среда или неспазване на определени емисионни норми и ограничения, издадени
в акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени
периодични или непрекъснати измервания. Ала в случая липсвали данни такива
измервания да са извършвани и липсвали протоколи за изпитвания, както за липсата
на специална нормативна база уреждаща естеството на нарушението. Налице била и
неяснота при определението на размера на съответното наказание, тъй като не било
налице измерване, съответно липсвала възможност за изчисляване на размера на
наказанието по формула, съгласно визираната Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, която е подзаконов нормативен акт и само въз основа на нея може да
бъде ангажирана административно-наказателна отговорност. Посочил още, че е наложена
имуществена санкция на дружеството, без по някакъв безспорен начин да е
установено точно какъв е видът на съответната остра неприятна миризма и точно
кой е източника й. Липсвали материали по административно-наказателната преписка,
от които да се установява точно какви емисии се генерират, от къде се генерират
и какъв е маршрута им на разпространение и само въз основа на една субективна
констатация на проверяващия орган за
наличие на неприятни миризми е ангажирана отговорност на въззивното дружество,
което се установи,че притежава работеща пречиствателна станция за отпадни води.
При така възприетото, съдът приел, че нарушението не е
ясно конкретизирано и доказано и отменил оспореното пред него НП.
Решението на РС Кнежа е валидно,
допустимо и постановено в
съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят напълно от
касационния състав, като във връзка с изложените касационни основания и за
пълнота, съдът отбелязва и следното:
Процедирано е по реда на Закона за опазване на
околната среда и реда на Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
при неспазване на определените емисионни норми и ограничения.
Няма спор по фактите, че при извършена
проверка е направен протокол за определяне на разпространението на неприятни миризми
от комисия при наказващия орган, оправомощена с нарочна заповед, приложена на
л.28-29 по делото. Изготвени са и констативни протоколи № ВХ/РИ/22-С от
09.05.2014г. и №ВХ/РИ/023-С от 09.05.2014г. , като за последните съдът приема,
че имат ролята на акт за установяване на административно нарушение, по аргумент
от специалния ред, предвиден в ЗООС за установяване на такъв тип нарушения.
Няма спор още, че последните не са връчени на представляващ дружеството, както
е приел и Районния съд, което според настоящия е съществено процесуално
нарушение, противно на изложеното в касационната жалба. Действително,
дружеството не е било препятствано да упражни правото си на защита, но на първо
място, проверката, извършена на 08.05.2014г. няма данни да е била в присъствие
на представител на дружеството, каквото е нарочното изискване на чл. 6, ал. 3
от цитираната по-горе Наредба и на второ място, доколкото констативният
протокол замества акта за установяване на административно нарушение, съдът
приема, че невръчването му на представляващ дружеството или нарочно
упълномощено за това лице представлява формално нарушение на процедурата, което
не може да бъде санирано от това, че дружеството е упражнило правото си на
защита.
На следващо място, специфичната процедура по
чл. 69 а от ЗООС, каквато е процесната изисква в съвкупност следните документи
с цел надлежно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството: 1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на МОСВ;
2. протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването
или увреждането на околната среда, издадени от лабораториите в системата на
МОСВ или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за
собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1; 3.
констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от
контролиращите длъжностни лица на МОСВ, и 4. предложение от контролиращите
длъжностни лица на МОСВ за налагане на санкция, включващо вида, продължителността
и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и
размера на санкцията. В процесния случай няма спор, че липсват протоколи от
лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането
на околната среда, издадени от лабораториите в системата на МОСВ или от
акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени
периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1 от ЗООС, а че
проверката е извършена по т. нар. орголептичен метод. Съгласно т. 5 от
приложената и по делото на РС Кнежа Инструкция за определяне разпространението
на неприятни миризми на Министъра на околната среда и водите, такива проверки
се извършват от комисия, в която следва да участва представител на съответната
районна инспекция за околна среда, на съответния Общински съвети на обекта,
евентуален източник на миризми или емисии. В процесния случай, в комисията е
участвал еколог на Община Кнежа, а не представител на общинския съвет, което
съдът не приема за съществен пропуск, но както бе отбелязано по-горе, но няма
данни дали е участвал представител на дружеството и кое е било това лице, което
е самостоятелно нарушение. Отделно от това, т. 5, б. „а”, „б” и „в” от същата инструкция вменяват задължително определено
състояние на лицата, което включва време на хранене, пушене и др., за които
няма никакви данни по преписката. От последното следва, че няма яснота дали
лицата - участници в комисията са отговаряли на условията за извършване на това
изследване, което именно се оказва, че е единственият способ за установяване на
вмененото нарушение.
При мотивите на РС Кнежа и при настоящите
допълващи, съдът намира, че НП страда от множество пороци, които налагат
неговата отмяна, поради което Решението на РС Кнежа следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 10.10.2014 г., постановено по АНД№186 по описа за 2014 г.
на Районен съд гр. Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.