РЕШЕНИЕ № 591

гр. Плевен, 28 Декември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 923 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Т.М. ***, срещу решение № 755/06.10.2015 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1453/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0256-000551/15.09.2014 г. на Началник РУП Долна Митрополия към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на М.Т.М., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че в първоинстанционното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от направените описания в АУАН и НП не става категорично ясно какъв е моделът на управлявания автомобил – „Ауди 100” или „Ауди 80”. Сочи, че е недопустимо да има разлика, както в съдържанието, така и в правната квалификация в АУАН и НП, тъй като по този начин привлеченото под административнонаказателна отговорност лице не може да разбере точните рамки на обвинението. Посочва, че в съдебно заседание актосъставителят и свидетелят не са дали категоричен и безспорен отговор на въпроса как са установили модела на автомобила, което компрометира до голяма степен и останалите им показания. Касаторът счита, че е лишен от конституционното му право на защита на всеки етап от процеса, което е констатирано като пропуск от по-късно проведеното по случая разследване от Инспектората към МВР. Сочи, че голяма част от въпросите, които е искал да зададе на служителите на РУП Долна Митрополия свързани с начина на работа и правилата за спиране и контрол на пътното движение са били отхвърлени от съда с мотива, че нямат отношение към конкретното дело. Счита, че правото на защита му е нарушено преди всичко в това, че въпреки че е предприел всички законови средства по установяването на автоматичното запалване на фаровете, не му е било оказано никакво съдействие от органите на реда за да се докаже този факт, който към онзи момент е бил изключително важен и е бил единствения законен начин за негова защита. Моли оспореното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Счита, че така постановеното решение на РС – Плевен е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа изложените мотиви в касационната жалба. Счита, че е ограничено правото му на защита, тъй като първоинстанционният съд не е взел под внимание това, че се е обадил три пъти на телефон 112, както и че е отишъл в самото управление. Моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че от служители на РУП на МВР Д. Митрополия бил съставен АУАН № 551 от 16.08.2014г. на М.Т.М. за това, че на 16.08.2014г. около 14:20 часа в гр. Долна Митрополия,  ж.п. прелеза  посока с. Победа, М. е управлявал л.а .”АУДИ80” с рег. № С *** МВ без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Не носи контролен талон към СУМПС. В АУАН било посочено, че с това си деяние жалбоподателят извършил нарушение разпоредбите на чл.70 ал.3, и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното НП № 14-0256-000551/15.09.2014г. на Началник РУП Долна Митрополия, с което на жалбоподателя  била наложена на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20,00/двадесет/ лв. и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП –глоба в размер н 10 /десет / лева/. Наказателното постановление било отменено с Решение № 210/05.03.2015г. по нахд № 3257/2015г. от РС Плевен. Последният направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата незаконосъобразност, изразяващи се в следното: видно от текста на съставения АУАН и издаденото на негова основа НП, налице е различие в цифровото описание модела на  лекия автомобил. А такова различие в съдържанието на двата акта е недопустимо. Съдът изложил мотиви, че не може да има разлика, както в съдържанието, така и в правната квалификация между двата акта - АУАН и НП, тъй като по този начин  е неясно и неточно формулиран модела на лекия автомобил, с който е извършено нарушението. Решение № 210/05.03.2015г. по нахд № 3257/2015г. на РС Плевен било отменено с Решение № 251/29.05.2015г. по кнахд № 270/2015г. на Административен съд Плевен и делото било върнато на районния съд за ново произнасяне съобразно задължителните за първостепенния съд указания - да се произнесе по съществото на спора - има ли допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата и извършено ли е то виновно от посоченото като нарушител лице. При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере всички поискани от жалбоподателя доказателства, относими към неговата отговорност и да даде обоснован отговор на въпроса правилно ли е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В изпълнение на указанията на Административен съд Плевен и въз основа на поставените от жалбоподателя - настоящ касатор и административнонаказващия орган въпроси, РС Плевен в III-ти наказателен състав е достигнал до извода, че М. от обективна и субективна страна е извършил вменените му нарушения на чл. 70, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при което е потвърдил наказателно постановление № 14-0256-000551/15.09.2014г.

Административен съд Плевен в настоящия състав намира, че решението на РС Плевен е валидно, допустимо и правилно. Изцяло се споделят изводите на районния съдия, който правилно е издирил и приложил материален закон. Относно спазването на процесуалните правила при ангажиране административнонаказателната отговорност на М., районният съд по същество е преповторил мотивите на Административен съд Плевен, които са част от константната практика на съда.

Касационната жалба е неоснователна. В същата отново и за пореден път са инвокирани възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, свързани с разминаването на модела на автомобила, с който е било извършено конкретното нарушение. Този въпрос е подробно обсъден и окончателно решен в мотивите към Решение № 251/29.05.2015г. по кнахд № 270/2015г. на Административен съд Плевен, поради което настоящият състав не счита, че следва да ги преповтаря. С оглед пълнота следва да се добави, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта (в случая в АУАН е посочено, че автомобила е Ауди 80, а в действителност е Ауди 100). Релевантните обстоятелства, необходими за ангажиране отговорността са установяване по безспорен начин на извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като средството за извършване на нарушението не е сред тях. Освен това в случая, най-точният индивидуализиращ белег на автомобила, не е неговия модел, а регистрационният му номер, който правилно е посочен, както в АУАН, така и в НП. Следователно е ясно и безспорно доказано, с кой именно лек автомобил е извършено нарушението.

По отношение възражението за неизвършване на нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП съдът изцяло споделя становището на РС Плевен III-ти нак. състав, а именно, че твърдението представлява неубедителна защитна теза. Това е така, защото от една страна съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП - редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което ще рече, че в тежест на оспорващия е да докаже наличието на обстоятелства, различни от отразените в акта. От друга страна, в хода на съдебното следствие пред решаващия съд обстоятелствата, отразени в АУАН № 551 от 16.08.2014г. са потвърдени от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Следва да бъде посочено още, че касаторът е имал процесуалната възможност както по нахд № 3257/2014г., така и по №1453/2015г. да ангажира доказателства за твърденията си, че процесният автомобил с рег. № С *** МВ е оборудван със система за автоматично запалване на светлините или алтернативна система светлини за движение през деня – например техническа характеристика на абтовобила. Такова доказване не е правено, поради което твърдението на касатора представлява неубедителна защитна теза.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че без никакво правно значение за настоящето производство са изнесените твърдения и зададените въпроси за начина на организиране на носене на службата, извършване на проверки и отчитане на дейността. Последното е подробно разписано е инструкция за патрулнопостовата дейност и Инструкция № Iз-1665 от 22.03.2013г. на Министъра на вътрешните работи (отм.), които обаче не са предмет на настоящето изследване. Без правно значение и връзка с казуса е и комуникацията между касатора и оператор на тел. 112, както и образувани или липса на образувани дисциплинарни производства в ОД на МВР Плевен срещу длъжностни лица. Едва в случай, че се установи простъпка на длъжностни лица, изпълваща състава на чл. 70 от ЗАНН, то едва тогава ще се открие възможност за възобновяване на разглеждането на случая и прилагане на новите факти и обстоятелства.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 755/06.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1453 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.