Р E Ш Е Н И Е

№ 543

гр.Плевен, 27 Ноември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 922 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 737 от 30.09.2015г., постановено по НАХД № 1901 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000274 от 08.06.2015 г. на и.д. началник на ОО „Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на И.Д.Д. ***, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 1 от ЗАвт.П е наложено административно наказание глоба в размер на 110лева, за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/2006 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Д.Д., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че с издаденото наказателно постановление е наложена глоба за управление без прекъсване над 4,5 часа, като причината за закъснението от 15 минути се дължи на факта, че нарушителят е бил спрян за проверка на автомагистрала „Струма”, която е завършила десет минути преди настъпване на срока за почивка, а в участъка на пътя, където е била извършена не е имало отбивки за почивка. Сочи се още, че съгласно Регламент ЕС 561/2006 г., чл. 12, за да се позволи на превозното средство да достигне до подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбата доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, превозното средство или товара. Твърди се, че просроченото време е толкова, колкото е необходимо, за да стигне водачът до следващата отбивка, като са налице и обективни причини за забавяне на спирането за почивка предвид обстоятелството, че паркирането в аварийна лента на магистралата може да създаде опасност за движението на други МПС. Навеждат се доводи и за маловажност на извършеното нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът И.Д.Д. се явява лично и поддържа касационната жалба. Счита, че неправилно му е съставен акт и санкциониран с наказателното постановление, и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, областен отдел „Автомобилна администрация” Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.05.2015г. Д. управлявал товарен автомобил „Рено” с рег. №ОВ **** ВА и полуремарке с рег. № ОВ **** ЕА, като около 8:00 часа на гл.път 1-3 при км.67-022 е спрян за проверка от контролните органи при ОО „Автомобилна администрация”-Плевен. Проверяващите установили, че водачът извършва муждународен превоз на товари с лиценз № 3348 по маршрут Гърция-България, а от представените тахогравски листа за деня и 28 дни назад констатирали, че на дата 07.05.2015г. Д. е управлявал същото МПС без прекъсване над 4,5 часа, като превишението е до 30 мин. За установеното е съставен АУАН за нарушение на Регламент 561/06, въз основа на което е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от към факти, съдът е приел, че за този вид превоз важат изискванията на Регламент 561/06, което следва от разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Посочил е, че съгласно чл. 7 изр.1 от Регламент 561/06 г. след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, като се дава възможност за разделяне на почивката за ползване на два пъти от 15 минути и 30 минути, „през периода по такъв начин че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.“. Въз основа на последното и приложената по делото тахографска шайба от 07.05.2015г. е счел, че на 07.05.2015 г. Д. е управлявал през деня без прекъсване над 4,5часа. Размерът на превишението съдът е приел ирелевантно обстоятелство. За такова е приел и обстоятелството, че водачът е бил спрян от други проверяващи длъжностни лица на процесната дата, като е посочил, че това не го освобождава от задължението му да спре за ползване на задължителната му почивка преди това, а не да изчаква последния момент на изтичане на максимално допустимото му от закона време от 4,5 часа. В тази връзка районният съд е посочил още, че от описаното от Д. в жалбата, а именно че от приключване на проверката на 07.05.2015г. до изтичане на времето от 4,5 часа оставали 15 минути а следващата отбивка била на 30 минути, следва извода, че водачът изобщо не е имал намерение да спира за почивка в рамките на законоустановеното му време. В подкрепа на изложеното е приел, че Д. редовно осъществява международни превози по въпросната линия, поради което е запознат с местата за спиране/т.нар отбивки/ и с разстоянието в км и времето за изминаването му между тях/. Воден от горните мотиви, съдът е приел в заключение, че лицето е извършило нарушение по чл. 7 изр.1 от Регламент 561/06 г., санкцията е определената по закон, а нарушението не е маловажно, поради което издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Касационната инстанция счита решението за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно, а въз основа на тях са изведени изводи, които настоящият състав изцяло възприема. В касационната жалба са наведени възражения, аналогични на тези в жалбата до районния съд, на които последният е отговорил обосновано. За пълнота следва да се посочи само, че цитираната от касатора норма на чл.12 от Регламент 561/06 не е приложима в случая. Последната регламентира, че п

ри условие че пътната безопасност не е застрашена и за да се позволи превозното средство да достигне подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите на членове 6—9, доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, на превозното средство или на неговия товар. В този случай, обаче, водачът посочва причината за това отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в подходящото място за престой. Такова записване не е сторено от Д., поради което и направеното възражение е неоснователно.

Също така, извършеното нарушението не е маловажно, както твърди Д., именно поради обществените отношения, които урежда ЗАвт.П, както и поради регламентираното в приложимата санкционна норма на чл.93б ал.4 т.1 от ЗАвт.П, съгласно която, водач, който не спазва

изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в

Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за

неспазването им до 30 минути - с глоба 100 лв. Ето защо, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 737 от 30.09.2015 г., постановено по НАХД № 1901 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.