Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

град Плевен 19 Януари 2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Калина Пецова административно дело №922 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по повод подадена жалба от С.А.Д. *** срещу Заповед № СП-01-М-874 от 03.10.2014г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Плевен, потвърдена с Решение № 94СС-0015-0055/07.11.2014г. год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-град Плевен.

С оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. последно и чл. 145, ал.2, т. 1 от АПК, на оспорване в настоящето производство подлежи и съдът е приел за разглеждане първоначалния акт на административния орган, с който са разпоредени неблагоприятните за оспорващия правни последици.

По делото като доказателства са приложени представените с жалбата и от административния орган документи, съдържащи се в административната преписка.

В съдебно заседание, жалбоподателката С.Д. се явява лично и моли за отмяна на оспорената Заповед.

Ответникът по делото се представлява от юрк В. с редовно пълномощно, която счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна и моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.

Съдът, след като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните, и въз основа на закона, установи следното:

Жалбата е подадена в срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна при съобразяване на следното:

По фактите се установи следното:

С молба-декларация № СП01-М-874/12.09.2014г. С.А.Д. е поискала отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014г.-2015г. С подаване на същата лицето е декларирало, че е пенсионер, неомъжена , в добро здравословно състояние, както и че няма съжителстващи с нея лица. Обитаваното жилище е съсобствено и единствено за нея. Декларира брутни доходи от за предходните шест медеца от 156.60 лева, както и че не е извършвала прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имоти и / или идеални части от такива срещу заплащане през последните 5 години, не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество. Изготвена е социален доклад, съгласно който е установено, че се касае за едночленно семейство, като С.Д. е на 68 години, пенсионер, неомъжена, а декларираното жилище е съсобствено, а така и единствено за нея. Установено е, че доходът на лицето за последните шест месеца е формиран от получените от лицето пенсии и е в размер на 741,44 лева. Съгласно приложен по делото протокол от 25.09.2014г., е направено посещение на дома по постоянен адрес на лицето за изготвяне на социален доклад, като същото не е открито на адреса. Поставено е уведомление съгласно чл. 27, ал.3 по образец 1а от ППЗСП за явяване в тридневен срок за явяване в Дирекция „Социално подпомагане” за справка. След неявяването на лицето в указания срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ППЗСП е направено повторно посещение на дома на лицето на 30.09.2014г., с което същото отново е уведомено, че следва да се яви в тридневен срок в Дирекция „Социално подпомагане” за справка. На 03.10.2014г. е издадена оспорената заповед, с което на лицето е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, поради това, че лицето не живее на постоянния си адрес, с което не отговаря на условията на Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. и не е открито за изготвяне на социална анкета. По жалба срещу тази заповед е издадено Решение № 94СС-0015-0055/07.11.2014г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна и заповедта е потвърдена. От приложените по делото данни от Община Плевен е видно, че лицето е с постоянен и настоящ адрес град Плевен, ул. XXX, на който адрес е водена кореспонденцията и който адрес е посетен два пъти от социалните работници. По делото се представи и констативен протокол №37/24.09.2014г. от комисия при Община Плевен, с който е установено, че жилищната сграда на посочения по-горе адрес е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи и заздрави от собственика, както и че същата следва да се освободи незабавно от обитателите си.

В рамките на осъществения в изпълнение на чл. 168 ал. 1 от АПК цялостен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, съдът намира, че на първо място процесната заповед изхожда от компетентен административен орган- Директора на Дирекция „ Социално подпомагане"- Плевен. Същата е в съответната форма, предвидена в закона.

При издаване на заповедта обаче съдът намира, че не са спазени предписаните административнопроизводствени правила и неправилно е приложен материалния закон, при съобразяване на следното.

Изложените мотиви за постановения отказ са неявяването на лицето в Дирекция за социално подпомагане за извършване на справка в тридневен срок от уведомлението и факта, че лицето не живее на адреса, на който следва да се извърши социалната анкета.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ППЗСП гласи: „Ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета.” Визираният срок е тридневен от уведомлението след второто посещение на социалните работници. В процесния случай, датата на второто посещение, съгласно представените от органа протоколи е 30.09.2014г. От последното следва, че срокът, в който Д. е следвало да се яви в Дирекцията, е 03.10.2014г. След изтичане на този срок е следвало да бъде изготвено мотивирано становище от социалния работник за отказ поради неявяване на лицето и съответно въз основа на него да бъде издадена заповед за отказ. В случая обаче, такова мотивирано предложение изобщо липсва, а заповедта за отказ е издадена на 03.10.2014г. - последният ден, в който лицето е можело да се яви в Дирекцията по уведомлението. С оглед това, заповедта се явява предсрочно издадена, като лицето е лишено от правото си на явяване за справка, предоставено му от закона, за което е уведомено от органа. Най-ранната дата, на която е следвало да бъде издадена заповедта е 04.10.2014г. (в случая 06.10.2014г. като първи последващ работен ден) и то след подготвяне на мотивирано становище от социалния работник, на когото е възложена преписката.

Съдът намира изложеното за достатъчно за отмяна на заповедта, но за пълнота ще изложи мотиви и относно второто визирано от органа основание.

Визираното от органа основание е това, че лицето не живее на постоянния си адрес като самостоятелно основание за отказ за отпускане на търсената помощ, като се е позовал на чл. 8 от ППЗСП във връзка с Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. Разпоредбата на чл. 8 от ППЗСП предписва, че социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. Няма спор по делото, че постоянния и настоящ адрес на Д. ***, който именно са посещавали социалните работници. По мнение на настоящия състав на съда, визираната разпоредба има за цел разпределение на териториалната компетентност на съответните социални служби. Временното преместване на лицето на друг адрес, който не се явява постоянен не е сред визираните предпоставки на закона. Нещо повече, посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. В определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 ДР ЗСП не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес" е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 ДР ЗСП се има предвид мястото /жилището/, в което лицето живее към съответния момент. Изискването за провеждане на социалната анкета по постоянния адрес на лицето е предвидено в разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 8 и чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Поради това, при тълкуване на изискването за мястото на провеждане на социалната анкета, следва да държи сметка за законовата разпоредба на § 1, т. 11 ДР ЗСП. Разпоредбата на чл. 8 от ППЗСП регламентира реда за отпускане на социални помощи, а именно по постоянен адрес на правоимащите лица, като разпределя компетентността на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, както и задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социалната анкета по отношение на правоимащи лица с постоянен адрес на територията на дирекцията. Изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната дирекция "СП" по постоянния им адрес, като обратното не е сред визираните от закона предпоставки за постановяване на отказ за отпускане на помощта.

По тези съображения, съдът приема, че жалбата на С.А.Д. *** срещу Заповед № СП-01-М-874 от 03.10.2014г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Плевен, потвърдена с Решение № 94СС-0015-0055/07.11.2014г. год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-град Плевен, е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от С.А.Д. *** Заповед № СП-01-М-874 от 03.10.2014г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Плевен, потвърдена с Решение № 94СС-0015-0055/07.11.2014г. год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-град Плевен.

ВРЪЩА преписката на административния орган Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Община Плевен за издаване на нов административен акт по молбата на лицето съобразно с указанията в настоящето решение в срок от 20 дни от влизането му в сила.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: