РЕШЕНИЕ

№ 588

град Плевен, 23 Декември 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 919/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община-Плевен, срещу решение № 735/30.09.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 1514/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно. Намира се за несъстоятелен изводът на съда, според който непосочването в наказателното постановление, квалифициращо деянието като повторно, на данни за предходното нарушение, както и на наказателното постановление санкциониращо същото, се приема за съществено нарушение. Не се споделят тези мотиви. Посочва се, че в ЗАНН не фигурира изискване, при издаване на НП за повторно нарушение, непременно да се вписва нито словесно обяснение защо се приема, че деянието е повторно, нито цифрово обозначение на НП за първото нарушение. Излагат се доводи, че няма нормативно изискване наказателното постановление да съдържа обяснение поради кое предходно нарушение деянието е прието за повторно, обратното тълкуване би било твърде несъстоятелно вменяване в задължение на административно-наказващият орган да отразява в наказателното постановление допълнителни несъществени, незадължителни атрибути(изискани от решаващия състав данни за предходно нарушение и издадено по негов повод наказателно постановление). Сочи се, че при определяне на размера на наказанието за повторното нарушение, административно-наказващият орган по-скоро се е ръководил от НП № 762/20.10.2014 г., където определената глоба е в размер на 500 лв. Посочва се, че въпросното наказателно постановление е второ за аналогично по състав нарушение, преди влизане в сила на НП № 511/13.08.2014 г. Твърди се, че самото наказателно постановление № 762/20.10.2014 г. е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но поради множество АУАН и НП издадени срещу лицето Д. П. е пропуснато да се представи с доказателствата по настоящото дело. Счита се, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати груби пропуски и грешки, довели до съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, нито пък до ограничаване правото на защита на нарушителя. Моли съдът да отмени решение № 735/30.09.2015 г. по н.а.х.д. № 1514/2015 г. на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – Община-Плевен, се представлява от юрк П., която моли съдът да уважи депозираната касационна жалба срещу решение № 735/30.09.2015 г. на Районен съд гр. Плевен по н.а.х.д. № 1514/2015 г. Излага доводи, че въпросното нарушение не би могло да се възприеме като такова. Посочва, че вече има решение на Административен съд-Плевен в насока, че това не може да води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, с оглед на което счита този мотив на първоинстанционния съд за неправилен, който е основен за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. По доказателството, представено в съдебно заседание, счита, че същото е неотносимо, тъй като адресът на самата къща, където лицето живее няма никакво отношение към самото деяние. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд.

Ответникът – Д. П.П.,***, не се явява, представлява се от адв. П., който моли съдът да потвърди решението на Районен съд гр. Плевен като правилно и законосъобразно. Посочва, че са налице допуснати нарушения в административната преписка от Община-Плевен. Сочи, че в АУАН са посочени нарушения на разпоредбите на две наредби на Община-Плевен: Наредба № 1 и Наредба № 2, докато в обстоятелствената част на наказателното постановление като нарушена е изписана само Наредба № 2, което нарушава правото на защита на доверителката му. Твърди, че посоченият в заповед № 12-238/20.05.2015 г. на кмета на Община-Плевен адрес, на който е извършено нарушението ул. ***, доверителката му не притежава имот, както и че дори да е имало нарушение, то не е извършено от нея и не пред имота, собственост на доверителката му. Изцяло споделя решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 266/28.05.2015 г. на зам. кмет на Община-Плевен, с което на Д. П.П.,***, за това че на 18.03.2015 г. около 10.00 часа в с. Беглеж при извършена проверка е установено, че Д. П.П. като ползвател на имот-къща на ул. *** е складирала строителни материали/цигли/ върху уличното платно общинска собственост, както и е поставила върху тротоарните площи столове, маси, готварска печка и саджък, като ги ползва като частна собственост- нарушение на чл. 52 във връзка с чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 на Общински съвет-Плевен и на основание чл. 52 във връзка с чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 на ОС-Плевен за опазване на околната среда в Община-Плевен е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лв.

За да достигне до този извод РС Плевен е приел, че при  издаване на наказателното постановление са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива са посочени, че установеното в АУАН административно нарушение е квалифицирано в издаденото въз основа на него НП като такова, извършено при условията на повторност по см. на чл. 52 от Наредба №2 за опазване на околната среда в Община Плевен. В обстоятелствената част на НП обаче никъде не е изписано словом, че същото е издадено при условията на повторност. Според съда никъде в обстоятелствената част на НП не е посочено, кое друго издадено и влязло в сила НП за същото нарушение обуславя тази повторност, която се извеждала единствено от посочената цифрова квалификация. Последното представлява съществено процесуално нарушение, доколкото съгласно приложеното по делото НП №511/13.08.2014г. на Д.П. е била наложена глоба от 300 лева, който двоен размер е 600 лева, а с процесното наказателно постановление била наложена глоба от 1000 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 за опазване на околната среда в Община Плевен на Общински съвет Плевен, се забранява складирането на строителни отпадъци, земни маси от изкопни работи и материали върху уличните платна, тротоарите, междублоковите пространства и обществените места и извън площадките по чл.15, т.6 от настоящата Наредба, като при нарушение се налага глоба от 300 до 1000 лв. Съгласно чл. 52 от Наредба № 2 за опазване на околната среда в Община Плевен при извършване на повторно нарушение по тази Наредба от едно и също физическо или юридическо лице се налага санкция в двоен размер. Според § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 2 “Повторно” е нарушение извършено в срок до 1(една) година от влизане в сила на Наказателно постановление за същото нарушение.

Анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя при условията на повторност по см. на чл. 52 от Наредба № 2, то на първо място следва да бъде установено, че нарушението е извършено в рамките на една година от влизане в сила на наказателно постановление за същото нарушение. След това с оглед определяне на наказанието при условията на чл. 52 от Наредба № 2, то е необходимо да има яснота относно наложеното наказание с предходно, влязло в сила наказателно постановление. Това е така, защото коментираното нарушение по чл. 47, т. 9 от Наредба № 2 регламентира наказания в границите от 300 до 1000 лева, които следва да се индивидуализират съобразно чл. 27 от ЗАНН. Ето защо е необходимо в обстоятелствената част на конкретното НП № 266/28.05.2015г., доколкото с него се налага наказание при условията на повторност, да бъде посочено влязло в сила предходно такова. Отбелязването на последното се явява съществена част от задължителните реквизити по см. на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – обстоятелства при които е извършено нарушението. От тази съществена част ще се направи както преценката на срока по § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 2, така и по отношение размера на наложеното наказание при условията на чл. 52. Налице е абсолютна неяснота по отношение ангажирането на административно-наказателната отговорност на П., независимо, че извършеното от същата нарушение е доказано. В административно-наказателната преписка са приложени множество наказателни постановления от различни години и въобще не може да се установи, кое от тези НП административно-наказващият орган е съобразил при налагане на наказанието при условията на повторност. В тази връзка изцяло се споделят мотивите на РС Плевен за наличие на съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено.

Настоящата инстанция обаче не споделя доводите на ответника по касация, че не е доказана собствеността на П. и не следва да се ангажира отговорността й, тъй като сочената като нарушена разпоредба от Наредба № 2 регламентира забранителен режим за поставяне на посочените материали върху тротоарите и собствеността на имота – къщата, не е от значение. В случая обстоятелството, дали П. е ползвател или собственик на къща на адрес. с Беглеж, ул. *** не е от значение за съставомерността на нарушението, но липсват доказателства относно налагането му при условията на повторност, което прави НП незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 735/30.09.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1514/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.