РЕШЕНИЕ № 144

гр.Плевен, 1 Април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Богданова-Кучева адм.дело №918 по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Б.Г.Д. *** срещу Решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ТЗ-27/26.07.2013 г. и е оставено в сила Разпореждане №27/10.07.2013 г. на РУСО-Плевен, с което декларираната злополука с вх.№27/10.04.2013 г. не е приета за трудова, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с целта на закона. Описва фактическата обстановка, като сочи, че е военнослужещ във факултет “Авиационен” към НВУ-Велико Търново. На 20.02.2013 г. сутринта се е явил на работното си място, като съобразно отдадена заповед заедно с А. Б. А. и кап. И. К. е следвало да извършат подмяна на осветителни тела в един от учебните кабинети. За подмяната на осветителните тела се е използвала стълба. В един момент при качване и слизане от стълбата е усетил пробождане в левия си крак, а малко по-късно кракът му напълно е блокирал, не бил в състояние да го движи. Напуснал кабинета и се явил в медицинския пункт при д-р И., който веднага го изпратил на преглед във ВМА-МБАЛ-Плевен. Към 13.30 часа бил там, но нямало лекар, който да го прегледа, поради което бил прегледан на следващия ден. След извършения преглед било установено, че е получил травма на левия долен крайник, изразяваща се в разкъсване на менискуса. Поставена е диагноза: “Дисторзио генус синистра. Руптура менисци медиалис ет лигаменти колатералис медиале.”, в последствие се е явил във ВМА-София, като на 09.04.2013 г. му е извършена операция: Артроскопия ет резекцио парциалис менисци медиалис генус синистра ет остеохондропластика кондили медиалис феморис син. За времето до операцията и след нея е бил в болнични, като на 23.08.2013 г. е бил изпратен за освидетелстване годността му за военна служба.

Жалбоподателят сочи, че изводът на директора на РУСО, че претърпяната злополука на 20.02.2013 г. не е трудова е основан на твърденията в експертно решение /ЕР/ №2350 от заседание №125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК-Плевен. Според това ЕР няма причинна връзка между увреждането и претърпяната от него злополука, без да са изложени никакви други доводи, подкрепящи този извод. Неправилно е позоваването на органа на същото, тъй като съгласно чл.60, ал.2 от КСО разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова може да бъде издадено въз основа на ЕР на ТЕЛК само в случаите, когато се отнася за деклариране на злополука от нетравматично увреждане. При наличие на травматично увреждане изводите дали е налице или не трудова злополука могат да се изградят единствено на наличната медицинска документация, установяваща травматично увреждане, а изводът дали това увреждане е в причинна връзка със злополуката следва да бъде направен от решаващия орган, тъй като това е правен въпрос извън компетентността на ТЕЛК.

В своите мотиви органът се е позовал на данните, които е дал кап. К., съгласно които преди започване на работата жалбоподателят се е оплакал от болки във левия крак. Обосновавайки се на тези сведения, органът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като кап. К. е участвал като представител на осигурителя в комисията по чл.58, ал.1 от КСО, която е съставила протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Сочи, че така извършеното разследване страда от съществен порок, доколкото неин член е участвал и в друго качество – свидетел на злополуката. Оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с чл.55 от КСО. Безспорно е, че е претърпял злополуката на работното си място, през работно време и по повод възложена му работа. Няма събрани доказателства, че увреждането е причинено умишлено или е установено, че е настъпило във времето преди да се яви на работното си място.

Моли да се отмени решението на Директора на РУСО-Плевен, като се приеме за установено, че на 20.02.2013 г. по време на изпълняваната от него работа като служител на факултет ”Авиационен” гр.Долна Митрополия, на НВУ “В.Левски” – гр.В.Търново, на работното си място, при и по повод на изпълняваните служебни задължения е претърпял трудова злополука, в следствие на която е получил травма на левия долен крайник с диагноза “Дисторзио генус синистра. Руптура менисци медиалис ет лигаменти колатералис медиале”. Прави и доказателствени искания.

По така подадената жалба е образувано дело № 920/2013 по описа на съда (приобщено към настоящето), като с решение №129/13.03.2014 г. по това дело жалбата е отхвърлена. По подадена касационна жалба, ВАС с решение №12744/17.11.2014 г. по адм.д. №6080/2014 г., е отменил решение №129/13.03.2014 г., като е върнал делото за ново разглеждане, със задължителни указания:

1) да се изиска от ЦМВК-София, обща ТЕЛК, ЕР №022 от 23.08.2013 г.

2) да бъде назначена нова СМЕ, която да даде категоричен отговор дали увреждането от 20.03.2013 г. на жалбоподателя се дължи на рецидивирало заболяване на лявото му коляно или не и ако не е така, то новото увреждане резултат ли е на трудова злополука?

3) Да се изиска справка от НЕЛК дали ЕР №0354/2014 г. е съобщено на ТП на НОИ, на осигурителя на Д., влязло ли е в сила и кога, като се приложи копие с отбелязване кога е влязло в сила, и има ли издадено ново ЕР на ТЕЛК в изпълнение на ЕР №0354/2014 на НЕЛК.

От ответника по делото-Директора на РУСО-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият Б.Г.Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и се представлява от адвокат М.С. *** с пълномощно по делото. Адв.С. моли да се приеме жалбата за основателна. Атакуваният административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на закона, необоснован е и е постановен при съществени процесуални нарушения. Основният спор е във връзка с чл. 55 от КСО, а именно налице ли е трудова злополука и травматично увреждане. В атакуваното решение на Директора на НОИ е описана фактическа обстановка, за която няма спор между страните, а именно, че Д. е военнослужещ във Факултет „Авиационен” - гр. Долна Митрополия. Безспорно е от представените писмени и гласни доказателства, че работното време е от 7,30 часа - сутринта до 12,00 часа, времето, през което е станала злополуката. Безспорно е, че на 20.02.2013 г. Д. е изпълнявал несвойствена работа, която не произтича от длъжностната му характеристика, но това е работа възложена от прекия му началник, а именно подмяна на осветителни тела в съответния корпус, осъществен чрез стълба – качване и слизане от нея. Същият към 10,00 часа се е оплакал, че изпитва силна болка. Насочен е за преглед и прегледан от д-р В. И., който е дал писмени обяснения от извършения преглед и е констатирал подуване в лявото коляно и силна болка. Същият е дал медицинско направление и е издал амбулаторен лист, на по-късен етап е издаден болничен лист за временна неработоспособност, в който е посочено, че е налице трудова злополука. Основният спор в случая е дали това увреждане е увреждане от заболяване протичащо в голям период от време, с голяма давност, налице ли е причинна връзка с травмата от 20.02.2013 г. Административният орган се е позовал на съществуващата към този момент медицинска документация, в която безспорно е установено, че лявото коляно на жалбоподателя е оперирано няколко пъти с голяма давност, около петнадесет години. Тъй като първоначално ТЕЛК се произнася, че не приема причинна връзка – трудова злополука, неправилно се явява позоваването на административния орган, тъй като съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО разпореждане за приемане или неприемане на злополуката като трудова може да бъде издадено въз основа на ЕР единствено в случаите, когато се отнася до деклариране на злополуката по повод на нетравматично увреждане. Защо административният орган е спрял производството с Заповед № 1 от 25.04.2013 г., досежно това налице ли е причинна връзка или не. В последвалото производство е издадено атакуваното решение, тоест мотивите за отхвърляне на жалбата е налице ли е причинна връзка между настъпилото увреждане на лявото коляно на мениска или става въпрос за увреждане в резултат на старо заболяване. С оглед събраните по делото доказателства и най-вече в последвалото решение на ВМА Обща ТЕЛК и видно от заключението на вещото лице безспорно се установява, че скъсването на мениска се дължи на така наречените усуквания. Безспорно първоначалното вещо лице по адм. дело № 920/2013 г. е заявило, че травмата може да се получи по начина и мястото, което определя жалбоподателя. Симптомите са силна болка и оток, което е констатирал майор И.. Безспорно е установено, че между увреждането и старата травма няма причинна връзка и е налице травматично увреждане, което е установено и от второто вещо лице. Установено е, че увреждането е акутно, т.е. внезапно. Това се доказва и от обясненията на доверителя й. Трябва да се посочи, че освен, че в болничният лист е посочено, че е трудова злополука, в първоначалния протокол също е посочено, че същият се издава с оглед трудова злополука. Тоест няма възражения, видно от протокола и свидетелските показания, че това внезапно увреждане, тази травма е настъпила по време на извършване на служебните задължения. Извън хипотезата по чл. 52, ал 1 от КСО налице е фактически състав на трудова злополука. Денят 20.02.2013 г. е сряда, предният ден е бил работен, доверителят и е бил на работа, работата му видно от представената характеристика е свързана също с извършване на спортни мероприятия и други, тоест извършване на физическа натовареност и движения. Изключено е това скъсване да е станало извън хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Счита, че свидетелските показния на свидетеля К. не следва да бъдат приети и моли да се отбележи, че на въпроса: „Боли ли те нещо?”, доверителят и е отговорил с „Не”. Това накуцване се дължи на походката на доверителя и. Моли да се съобразят възраженията и, като се уважи жалбата и да се отмени оспорения административен акт. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в настоящето производство - ДИРЕКТОРЪТ НА ТП НА НОИ ПЛЕВЕН, уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Е. Р., с пълномощно по делото. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди Решение № 52/26.08.2013 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 27 от 10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО като правилно и законосъобразно. Новите събрани доказателства в хода на делото по никакъв начин не оборват, а по-скоро доказват събраните доказателства по адм. дело № 920/2013 г. на Административен съд – Плевен. Моли да се съобразят изцяло мотивите изложени в решението на ТП на НОИ, както и изложеното в писмената защита представена по предходното дело. Като допълнение отбелязва, че с новите представени доказателства по никакъв начин не се оборва предходното експертно решение на ТЕЛК, защо с това решение, въпреки, че не влязло в сила компетентният орган е приел, че има пряка връзка, а не е приел, че има връзка с трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. В случая е безспорно, че увреждането е настъпило внезапно, но по категоричен начин не може да е по времето, по което се твърди, че е станало. Както от медицинската експертиза, така и от събраните в хода на делото гласни доказателства става ясно, че на 20.02.2013 г. при идването си на работа жалбоподателят е куцал с левия крак, тоест той вече е имал увреждането. Да се потвърди решението като правилно и законосъобразно и да се приеме, че злополуката не е трудова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, уведомена по реда на чл.137, ал.7 от АПК, не се представлява. Представя писмено становище /л.л.41,42/, според което жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди, че в случая не е налице внезапно увреждане на здравето, а се касае за заболяване с голяма давност, видно от събраните доказателства.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение № 52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка № ТЗ-27/26.08.2013 г. до оспорващия и е получено от съпругата му на 30.08.2013 г. (л.80 от дело 920/2013). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 11.09.2013 г., видно от поставения печат на административния орган /л.3 от дело 920/2013/, като е заведена с рег.№ТЗ-27 от същата дата /пощенското клеймо на копието на пощенския плик на л.26 от дело 920/2013, с който същата е изпратена, е нечетливо/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. Въпросът за допустимостта на жалбата не може и да бъде пререшаван, доколкото ВАС служебно го е проверил по дело №6080/2014 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Д. е кадрови военнослужещ от 20.08.1993 г., видно от производствената характеристика на л.35 от дело 920/2013, като към 20.02.2013 г. е имал договор за кадрова военна служба № 656 139 от 26.05.2010 г. /л.44 от дело 920/2013, гръб/, и е бил на служба във факултет “Авиационен”, военно формирование /в.ф./ 52610. На Д. от 1996 г. е поставена диагноза и провеждано лечение на заболяване на ляво коляно, видно от епикризите на л.л.22,23 от дело 920/2013 и ЕР на общоболнична военно – медицинска комисия на л.24 от дело 920/2013. На 22.02.2013 г. същият е написал обяснение, в което твърди, че при работа на 20.02.2013 г., при качване по стълба, левият му крак се е усукал и е усетил болка като пробождане в коляното и топлина. Болките са се появявали периодично, появило се е ограничаване на движението при свиване на ляво коляно. След преглед при лекаря на поделението е бил изпратен във Военна болница – Плевен, като е бил прегледан на следващия ден /л.25 от дело 920/2013/. От комисия, назначена от осигурителя на 25.02.2013 г. е съставен протокол за трудова злополука /л.28 от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че на 20.02.2013 г. Д. при качване и слизане от стълба почувствал болка и топлина в лявото коляно. Като свидетели на злополуката са посочени кап. К. /член на комисията, съставила протокола/ и с-на А. Б. А.. Началникът на медицинския пункт д-р И. е дал обяснение /л.29 от дело 920/2013/, съгласно което Д. на 20.02.2013 г. към 12 часа е дошъл при него, като при прегледа лекарят е констатирал подуване и болка в областта на лявото коляно. Дал му е направление за болница. Старшина А. е дал обяснение /л.30 от дело 920/2013/, съгласно което Д. е заявил пред него, че изпитва болка в коляното, но А. не е бил очевидец на контузията. Кап. К. също е дал обяснение /л.31 от дело 920/2013/, съгласно което на 20.02.2013 г. още когато влязъл в кабинета, Д. е куцал с левия крак и на въпроса дали го били крака е отговорил, че му няма нищо. След този разговор се е качил на стълбата, за да свали старите лампи, след като ги е свалил е слязъл от стълбата. Към 10.30 часа К. е тръгнал към курсантския корпус, като е оставил Д. и А. да работят. Около 12 часа Д. е дошъл при него и му е казал, че отива в лечебницата, защото го боли крака. При извършен преглед в ортопедичен кабинет на ВМА МБАЛ Плевен е издаден болничен лист №1499631 от 21.02.2013 г. /л.53 от дело 920/2013/ за домашно лечение - 10 дни, като се сочи в същия, че е налице трудова злополука по анамнестични данни, за доказване ТП на НОИ. Издадени са последващи болнични листи №1499418 от 04.03.2013 г. за периода 03.03.2013 г. – 12.03.2013 г. /л.40, 54 от дело 920/2013/, №1499643 от 13.03.2013 г. за периода 13.03.2013 г. – 01.04.2013 г. /л.55 от дело 920/2013/, №1499660 от 02.04.2013 г. за периода 02.04.2013 г. – 11.04.2013 г. /л.56 от дело 920/2013/, всички серия А-2012 г., като се сочи в същите, че е налице трудова злополука. На 20.03.2013 г. е проведено МРТ-изследване на лява колянна става, като е направено заключение, че находката отговаря на малък излив, скъсване на тялото на медиалния мениск, остеохондрален дефект с голяма давност в медиалния феморален кондил с фиксиран и витален свободен фрагмент и хондропатия ІІ степен /л.18 от дело 920/2013/. Д. е провел лечение във ВМА-София в периода 08.04.2013 г. - 15.04.2013 г., като за проведеното лечение е издадена епикриза /л.17 от дело 920/2013/. На 10.04.2013 г. осигурителят – в.ф. 52610 – Факултет Авиационен – Долна Митрополия, подава декларация за трудова злополука /л.27 от дело 920/2013/. Със заповед №4/10.04.2013 г. на директора на РУСО е наредено разследване на злополуката /л.34 от дело 920/2013/. За разследването е съставен протокол №4 от 11.04.2013 г. /л.л.44-46 от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че Д. е следвало да вземе участие в текущия ремонт на факултет “Авиационен”. По данни на кап. К., същият е куцал преди започване на предвидените дейности, но на въпроса дали го боли е казал, че му няма нищо. По собствени обяснения на Д., при качване по стълба с цел подмяна на осветителни тела, с ”наемане” на ляв крак, е усетил болка като пробождане и топлина. Стълбата е преносима, дървена двураменна, с разстояние между стъпалата 33 см, първото е на разстояние от пода 28 см. За да се достигне до осветителните тела е необходимо качване на 2-3 стъпала. Впоследствие осигурителят и осигуреният са уведомени от РУСО, че за декларираната злополука е открито производство по разследване по чл.58 от КСО, като срокът за разследване е удължен /л.л.47,48 от дело 920/2013/. В производствена характеристика на Д., издадена от осигурителя на 15.04.2013 г. /л.л.35-38 от дело 920/2013/ се сочи, че на Д. са извършени необходимите инструктажи. С писмо изх.№ТЗ-27/16.04.2013 г. /л.49 от дело 920/2013/ РУСО изпраща протокол №4 от 11.04.2013 г. от извършено разследване на злополуката до ТЕЛК, като на основание чл.61 от НМЕ моли за произнасяне относно причинна връзка между увреждането и трудова злополука. Във връзка с производството пред ТЕЛК производството пред органа е спряно на 25.04.2013 г. със заповед, приложена на л.52 от дело 920/2013, за което спиране Д. е уведомен на 09.05.2013 г. /обратна разписка на л.51 от дело 920/2013/. С Експертно решение (ЕР) №2350 от заседание 125 от 08.07.2013 г. /л.57 от дело 920/2013/ ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав, не приема причинна връзка – трудова злополука. С ЕР №0354 от 16.05.2014 г. на НЕЛК /л.л.16,17 от настоящето дело/ това ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. Това решение на НЕЛК няма данни да е било оспорено /л.15/, въпреки че е било надлежно съобщено – обратни разписки на л.л.18-20 от делото. С писмо /л.64/ ТЕЛК гр.Плевен ІІ състав уведомява съда, че документацията е изпратена на ЦВМК-София, за произнасяне, като се твърди, че компетентна е ЦВМК. Налице е произнасяне, извършено от ВМА-ЦВМК – обща ТЕЛК - ЕР №0011 от 05.03.2015 г. /л.69/, невлязло в сила към момента на приключване на устните състезания. С това ЕР е прието, че е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Д., получена на 20.02.2013 г. и последвалата я временна нетрудоспособност.

На 10.07.2013 г. е издадено Разпореждане №27 от длъжностно лице в РУСО, с което злополуката, станала с Д., не се приема за трудова /л.59 от дело 920/2013/. Същото разпореждане е мотивирано с ЕР №2350 на ТЕЛК. Разпореждането е съобщено на 18.07.2013 г., видно от обратната разписка на л.59 от дело 920/2013, гръб. На 26.07.2013 г. срещу това разпореждане Д. подава жалба по административен ред /л.л.60-62 от дело 920/2013/, като в същата сочи, че разпореждането не е мотивирано, тъй като е основано само на ЕР на ТЕЛК, което не му е съобщено, а за спряното административно производство не му е съобщено, че е възобновено. Сочи, че такова решение на ТЕЛК може да се издаде само в случай, че се касае за нетравматично увреждане, а случаят не е такъв. Твърди, че в протокола за извършеното разследване е използвана само част от медицинската документация. ЕР на ТЕЛК обаче противоречи на този протокол, поради което органът неправилно го е игнорирал. Същевременно твърди, че съставеният протокол е изготвен при нарушение – членът на комисията при РУСО, която е съставила протокола, е свидетел на злополуката. На тези основания се моли за отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което злополуката да се признае за трудова. С решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО жалбата е отхвърлена. За да я отхвърли, директорът, след като подробно е описал твърденията на жалбоподателя и фактите, е изложил мотиви, че в конкретния случай не се касае за внезапно увреждане на здравето на Д., а за заболяване, което е протичало в период с голяма давност. Конкретното физическо действие – качване и слизане по стълба, на 20.02.2013 г., може да е усилило съществуващата болка в лявото коляно, но болката очевидно е съществувала още при идването му на работа в 09.00 часа, което се потвърждава от обясненията на кап. К., който го е видял да куца с левия крак, и ЕР на ТЕЛК. Освен това в личната здравна книжка, която е приложена към жалбата на лицето, е отразено, че същото коляно е “оперирано преди 15 години по повод ставна мишка.” Изложил е и мотиви, че възобновяването на спряното производство е станало служебно, като актът за възобновяването не подлежи на обжалване. На тези основания е отхвърлил жалбата.

Д. е бил освидетелстван от обща ТЕЛК на ЦВМК - София с ЕР №0022 от 23.08.2014 г. /л.13/, което ЕР, видно от съпроводителното писмо, е влязло в сила като неоспорвано /л.12/. Видно от мотивите на същото, е прието, че е налице заболяване с хронично-рецидивиращ характер, като при прегледа в ТЕЛК не се установява временна нетрудоспособност. Такава е призната за периода 20.08-22.08.2014 г. /периода след гореописаните болнични листове/, и не е продължена. Д. е насочен към ЦВМК за определяне годността за военна служба. Постановено е ЕР по годността за военна служба /л.29/, като е посочено, че Д. е негоден за военна служба поради общо заболяване – Остеохондритис дисеканс кондили медиалис феморис синистри. Статус пост остеохондрпластикам кондили медиалис феморис синистри ет менисцектомиам парциалис медиалис генус синистри.

По дело 920/2013 са разпитани свидетели - И. П. К. и А. Б. А.. Св. А. заявява, че работи във Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия, старшина е. Познава Б.Д.. По време на инцидента е работел в друга стая, били са работна група. Деканът на Факултета им е разпоредил да извършват ремонт на кабинет – мазане, боядисване на тавани. Не са били заедно с Б., не са им поставили задачите едновременно. Св. е работел с друг човек. Когато е бил в залата Д. се е оплакал, че накуцва. Отишъл е до стаята, в която Д. е работел и същият му се е оплакал, че накуцва, прикляквал е. Бил е до стълбата, сменял е някакви лампи на тавана. Като е влязъл Д. е бил вътре, не е имало друг човек при него. Това е било преди обяд. Не го е виждал преди да започне работа.

Св. К. заявява, че работи във Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия към НВУ „В.Левски” – Велико Търново на длъжност Началник секция „Логистично осигуряване”. Познава Б.Д., колеги са. Освен това св. е длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд и председател на Комисията за разследване на трудови злополуки. Като представител на работодателя, а не в качество на председател на комисия, е участвал в разследването на злополуката от 20.02.2013 година. Д. е следвало да подмени осветителни тела в един кабинет. Когато е дошъл сутринта към 09.00 часа, свидетеля му е казал какво трябва да се свърши и като са тръгвали е видял, че Д. куца с единия крак. Казал му е ако има проблеми да не извършва поставената задача. Трябвало е да подмени шест осветителни тела. Старшина А. е трябвало да му помага. Имало е стълба в стаята. След като е поставил задачата е отишъл на друго място. Към обяд Д. му е казал, че чувства болка в крака и отива на доктор. На 19 февруари не е идвал да помага, да работи при свидетеля Не знае дали старшина А. му е помагал, когато е бил там, те са били и двамата, но после не знае. Друг ремонт освен подмяна на осветителните тела не е извършван. Свидетелят не ходил да проверява разпоредената дейност. Д. е накуцвал с левия крак, но се е движил. Когато е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по същия начин. Казал е, че го боли много коляното на левия крак. За претенцията за трудова злополука е разбрал от Д., същият му е казал за това, когато е донесъл болничния лист. Като Председател на Комисията за разследване на трудови злополуки е снел обяснения от него. Изготвил е протокол за разследване на трудова злополука. Отишъл е в НОИ и след това е имало проверка от представители на НОИ, Инспекцията по труда, представител на МО, който се занимава с условията по безопасност на труда. Д. не присъствал на тази проверка, бил е опериран. Съпругата му е присъствала на проверката. Проверката е била за стълбата, за разстоянието между стъпалата и. Питали са какви дейности е извършил Д.. По отношение на твърденията, че когато Д. е бил на работа и когато е дошъл на работното си място е накуцвал, свидетелят е написал обяснение, в протокола за трудовата злополука, който е бил предаден на НОИ. Видял е Д. да се качва на стълбата, после само една лампа е била подменена.

По дело 920/2013 е изслушана съдебномедицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно заключението на последната /л.л.198-200 от дело 920/2013/, Д. е имал заболяване на лявото коляно, предхождащо събитието на 20.02.2013 г., като същото заболяване е било лекувано през 1995 и 1996 г. Заболяването се изразява в т.нар. размекване на хрущяла на вътрешната макара на бедрената кост. Съществуващото заболяване при по-голямо натоварване не може да доведе до скъсване на менискуса на коляното, тъй като механизмът на разкъсване на вътрешния менискус е усукващ поради по-голямата му подвижност. Травмата на лявото коляно може да бъде получена по начина, описан в жалбата и медицинската документация. Същата е довела до временна нетрудоспособност по смисъла на НМЕ за срок от 50 дни. В о.с.з. вещото лице в отговор на въпроси посочва, че скъсване на менискуса може да стане и при ходене, трябва да има усукване на коляното.

По настоящето дело е назначена и изслушана нова СМЕ, която да отговори на въпросите, поставени в отменителното решение на ВАС. Съгласно заключението на същата /л.52/ и от разпита на ВЛ в о.с.з. /л.л.58,59/ се установява, че на въпроса дали увреждането се дължи на хронично заболяване, рецидивирало във времето, не може да се отговори еднозначно. Дори в момента на травмата не може да се прецени дали е станала преди два часа или преди два дни. Няма медицински способ, по който да се прецени. Няма информация непосредствено след злополуката или в следващите няколко дни да е правена диагностична пункция, като цветът на пунктата би могъл да отговори на въпроса дали се касае за остра или хронична травма. Извършването на такава диагностична пункция не е задължително, а само по преценка на лекаря. Увреждането на тази възраст е травматично увреждане, но може да е и акутно. Травма може да се получи при качване и слизане от стълба. Диагнозата Остеохондритис дисеканс кондили медиалис феморис е друго заболяване, при което парче от хрущяла се откъсва, но си е на мястото, едва когато това парче остане без кръвоснабдяване, то умира и се отчупва, и това е което е диагностицирано. Това заболяване не може да скъса мениска. Може да се получи и като травма на коляното, като се скъса мениска и да се отчупи, като предварително не е увреден. Причинно-следствена връзка, ако е старо счупване, няма, според описаното няма връзка между двете увреждания. Симптомите при руптура на медиален мениск са остра, внезапна болка с бързо подуване на ставата и невъзможност за пълно сгъване и разгъване. Не е невъзможно да се шофира в това състояние. Оперативното лечение не е задължително. ВМА-ТЕЛК не се е произнасял с документ след травмата, а едва с ЕР от 23.08.2013 г., с което не се продължава временната нетрудоспособност, а се насочва за определяне годността за военна служба. В този документ не се разглежда въпросът дали злополуката е трудова, и в същия документ липсва произнасяне, че увреждането изключва трудова злополука.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №27/10.07.2013 г. на длъжностното лице Ж. Б. е отказано признаване на злополуката за трудова. Същата е компетентна да издава разпореждания за приемане или неприемане злополуката за трудова съгласно приложената заповед №РД-11-335 от 07.08.2012 г. /л.129 от дело 920/2013/. Решение №52/26.08.2013 г. е издадено от Директора на РУ „Социално осигуряване”- Плевен, който е ръководителя на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно мотивите, съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено механично въздействие върху тялото и организма) или нетравматично. Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители, включително тези, назначени по специалния закон за отбраната и въоръжените сили, какъвто е жалбоподателят) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство се налагат следните изводи: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 72, чл. 73, ал. 1).

Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които се произнасят по причинната връзка въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло (чл. 62 НМЕ). Защото нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.) - § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него (в организма), което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото (в медицината наричано „акутно”) заболяване може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути.

Нетравматичното увреждане на здравето (болестта), което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест (легалната дефиниция на това понятие е в чл. 57, ал. 1 КСО), но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука (освен разрива на сърцето, такива свръхостро протичащи заболявания могат да бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.).

Когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние (т.е. болестно състояние - изразът е заимстван от медицинската терминология, при която представката "пато-" се използва за означаване на болестни отклонения), следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО - чл. 73, ал. 2 НМЕ.

Обсъждането на всичките тези въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 от ЗЗ), в т.ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.

В настоящето дело има два основни спорни въпроса: увреждането настъпило ли е по време на работа, и дали същото е травматично или не.

Правилно Директорът на РУСО е приел, че увреждането не е станало по време на работа. Видно от показанията на св.К., дадени пред съда, които са в съответствие с дадените преди това пред работодателя писмени обяснения, още преди Д. да започне възложената му работа, същият е накуцвал с левия крак, но се е движил. Когато Д. е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по същия начин. С оглед на тези твърдения на К. жалбоподателят /на когото тези твърдения са му известни, видно от жалбите пред органа и съда/, е поискал разпит на друг свидетел – А.. С определение №812/18.09.2013 г. /л.92 от дело 920/2013/ на Д. е указано да посочи за какви точно обстоятелства се иска допускането на този свидетел. С молба /л.99 от дело 920/2013/ е посочено, че обстоятелствата, поради които иска допускането като свидетел на А., са във връзка с работата, която е извършвал на работното си място, като и състоянието на Д. преди започване на работа и преди отиването му до медицинския пункт. Видно от показанията на св.А. пред съда, които са в съответствие с обясненията пред работодателя, същият не е виждал Д. преди да започнат работа, не са работили заедно, видял го е когато вече се е оплаквал от болка в коляното. Видът на извършваната работа и състоянието на Д. при отиване в медицинския център на поделението не са спорни, но не е доказано, че преди да започне работа Д. не е имал проблеми с лявото коляно. Точно обратното – доказано е, че преди започване на работа Д. е куцал, като след извършване на работата, преди отиването му в медицинския център е куцал по същия начин. Нито от посочения от жалбоподателя свидетел, нито от други доказателства може да се направи извод, че увреждането е настъпило по време на работа. Увреждането на здравето на Д. не е станало по време на работа, а е настъпило преди това, доколкото още при започването на работа е имал прояви на куцане, които не са се променили до момента, когато е заявил, че му е необходима лекарска помощ. Видно от отговора на ВЛ в о.с.з. на 06.02.2014 г. по предходното дело /л.203 от дело 920/2013, гръб/ скъсване на менискус може да стане и при обикновено ходене. Видно от разпита на ВЛ по настоящето дело /л.59/, симптомите на руптура на медиален мениск са остра, внезапна болка на ставата и невъзможност за пълно сгъване и разгъване. Следователно еднаквата куцаща походка преди и след качването по стълбата показва, че травмата не е настъпила по време на това качване и слизане от стълбата. Само възможността да се получи травма – разкъсване на менискус, по описания начин – качвани и слизане от стълба, не доказва, че същата е станала точно тогава. За да се докаже настъпването и, следва да е налице разлика в походката – преди травмата същата да е нормална и походката след изкачването и слизането по стълбата да е различна. В случая походката е еднаква, като още преди започването на работата Д. е куцал. По тези причини не може да се приеме, че увреждането на менискуса на лявото коляно е настъпило по време на възложената работа.

Следва да се посочи обаче, че както органът, така и предходният състав на съда са били затруднени при произнасянето си с оглед на факта, че лявото коляно на жалбоподателя има налично нетравматично заболяване. С оглед на заключението на повторната СМЕ съдът приема, че наличното нетравматично заболяване на лявото коляно на Д. - Остеохондритис дисеканс кондили медиалис феморис (синистри), в конкретния случай няма връзка с настъпилото увреждане на здравето, констатирано на 20.02.2013 г. Същото заболяване е съществувало към 20.02.2013 г., но не то е довело до оплакванията от болка и затруднено движение. Тези оплаквания са поради настъпило травматично увреждане преди началото на работата, доколкото накуцването е съществувало преди Д. да започне подмяната на осветителни тела. Съгласно повторната СМЕ, това заболяване (хроничното) не може да скъса мениска, и няма връзка между двете увреждания. Доколкото на органа този въпрос не му е бил ясен, е поискал произнасяне от ТЕЛК. Следва да се посочи, че ТЕЛК в отмененото решение №2350 от 08.07.2013 г. не е приел причинна връзка – трудова злополука. Не е посочено изрично, че освен старо хронично заболяване е налице нова травма. Това не е изяснено и в последващото ЕР на ЦВМК /л.69/, в което само е направен извод, че е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно и временната нетрудоспособност. Доколкото обаче се установява от повторната СМЕ, че са налице две различни заболявания – едно хронично, с характер на общо заболяване, и травматично, с остър характер, съдът приема, че произнасяне от страна на ТЕЛК по отношение на причинна връзка не е необходимо. Защото ТЕЛК се произнася по причинна връзка само при нетравматично увреждане, както е посочено в мотивите по-горе. Съгласно разпита на ВЛ по повторната СМЕ, хроничното заболяване не е в причинна връзка с другото увреждане /л.58, гръб/. Следователно при травматично увреждане /както в случая/ преценката дали е налице трудова злополука следва да се прави при съобразяване с другите изисквания на закона – дали злополуката е станала при извършване на възложена от органа по назначаването (за държавните служители, включително тези, назначени по специалния закон за отбраната и въоръжените сили, какъвто е жалбоподателят) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Не е спорно, че на Д. е била възложена работа – да сменя осветителни тела в кабинет. Спорен е въпросът, дали е претърпял злополука по време на тази работа. Видно от показанията на св.К. пред предишния състав на съда, Д. е накуцвал с левия крак преди да започне работата, но се е движил. Когато Д. е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по същия начин. Липсват каквито и да са основания свидетелските показния на свидетеля К. да не бъдат възприети за верни, както иска процесуалният представител на жалбоподателя. Видно от тези свидетелски показания, преди подмяната на осветителните тела К. е забелязал, че Д. куца, и му е предложил ако има проблеми, да не извършва поставената задача (л.216 от дело 920/2013). Видно от писменото обяснение на К. в административното производство (л.31 от дело 920/2013), в същото обяснение е отбелязано, че св.К. е задал въпрос: „Боли ли те кракът?”, на който Д. да е отговорил, че му няма нищо. Твърдението на процесуалния представител, че това накуцване се дължи на походката на доверителя и, е неоснователно. Видно от показанията на посочения от Д. свидетел А. (л.215 от дело 920/2013, гръб), Д. се е оплакал на св.А., че накуцва. Д. не би се оплаквал от накуцване, ако това беше постоянна характеристика на походката му. По тази причина не може да се приеме за вярно твърдението на процесуалния му представител, че накуцването е характерна особеност на неговата походка.

По отношение на направеното възражение, че неправилно свидетелят на злополуката е член на комисията по разследването и, съдът отбелязва, че такова ограничение при разследването на трудовите злополуки, което да забранява свидетели на последната да участват в комисията по разследването, не съществува в нормативен акт. Още повече от свидетелските показания се установява, че към момента, в който твърди, че е настъпила злополуката, Д. е бил сам, и членът на комисията кап. К. дава сведения за неговото състояние преди и след момента, за който Д. твърди, че е претърпял трудова злополука.

Неприемането на злополуката за трудова в оспореното решение не е основано само на факта, че е отречена с ЕР на ТЕЛК причинна връзка, но и на факта, че преди започване на работата Д. е имал същите прояви /накуцване с левия крак/, каквито е имал и след като се е оплакал от настъпване на злополука. Органът е установил, че увреждането на здравето не е настъпило по време на работа, тъй като Д. е куцал още при идването му на работа. Въпреки че е направен неправилен извод, че е налице само хронично заболяване на лявото коляно, и не е установил, че е налице травматично увреждане, като краен резултат решението е правилно. Налице е травматично увреждане, но то не е настъпило по време на възложена работа, или при каквато и да е работа в интерес на предприятието. Същото увреждане е било налично още преди започване на работата. По тази причина, решението за непризнаване злополуката за трудова следва да се потвърди като правилно, макар и само на едно от основанията, посочени в него - че увредата на Д. е съществувала още преди идването му на работа.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на РУСО-Плевен е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Безпредметно е да се отменя и връща за ново произнасяне, след като органът следва да се произнесе по същия начин, макар и при коригиране на мотивите.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ, направените по делото разноски в размер на 610.00 лв., представляващи 10 лв. депозит за един свидетел /л.л.209, 210 от дело 920/2013/, 150.00 лв. минимално юрисконсултско възнаграждение на взелия участие в дело 920/2013 надлежно упълномощен юрисконсулт /л.125 от дело 920/2013/, 150.00 лв. минимално юрисконсултско възнаграждение по дело 6080/2014 на ВАС, където е надлежно упълномощен юрисконсулт /л.16 от това дело/, и 300.00 лв. минимално юрисконсултско възнаграждение на взелия участие в настоящето дело надлежно упълномощен юрисконсулт /л.67 от дело 918/2014/. Размерите на минималното юрисконсултско възнаграждение са в съответствие с действащите към съответния момент редакции на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Д. *** срещу Решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО-Плевен.

ОСЪЖДА Б.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ Плевен сумата 610 /шестстотин и десет/ лева, като разноски по съдебното производството по оспорване на Решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО-Плевен.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

СЪДИЯ: /п/