Р Е Ш Е Н И Е

№ 6 / 16 Януари 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:А.Х.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 913по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1264/28.10.2014 г., постановено по НАХД №2606/2014г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 112450-0074503/30.07.2014 г. на Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново, с което на „ДСД” ЕООД гр. Плевен, представлявано от Д.Д.Д. , на осн. чл. 180, ал. 3 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 748,16 лв. за това, че , като регистрирано по ЗДДС лице не е начислило данък върху добавената стойност/ДДС /в размер на 2992,62 лв. в данъчен период м. април 2014 г. за извършени облагаеми доставки и издадена на 24.04.2014 г. данъчна фактура , като ДДС в размер на 2992,62 лв. е начислен в месеца, следващ периода, през който е следвало да бъде начислен. Нарушен чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че не е допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и при издаване на НП, тъй като нарушението е осъществено чрез бездействие, а в двата акта е посочено времето, през което е следвало да бъде извършено действието. А що се отнася до мястото на извършване на нарушението, при извършено такова чрез бездействие, мястото не е част от фактическия състав. Оспорва изводите за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално и настъпването на неблагоприятни последици не е част от фактическия му състав. Моли да бъде отменено решението и потвърдено НП .

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. В. П. от АК-Плевен оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение,че с оглед на събраните доказателства по делото решението на РС е правилно и законосъобразно и че следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.

По същество, същата е неоснователна.

С АУАН № 0074503/15.07.2014г. , е констатирано, че „ДСД”ЕООД, представлявано от Д.Д.Д. ,като регистрирано по ЗДДС лице е издало две данъчни фактури – на 24.04.2014 г. и на 25.04.2014 г., които са отразени в дневник продажби за данъчен период м. май 2014 г., а не в съответния данъчен период- м. април 2014 г., с което дължимият ДДС е начислен в месеца, следващ периода през който е следвало да бъде начислен. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на посоченият АУАН е издадено оспореното пред Районния съд НП, с което на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 748,16 лв.

Решаващият съд е отменил НП, като е приел, на първо място, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита. Като такова е приел липсата на елемент от задължителното съдържание в АУАН и НП- дата и място на извършване на нарушението- нарушение по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от НП. Счел е, че това е достатъчно основание за отмяна на НП поради незаконосъобразност на същото.

Настоящият съд не споделя този извод. При нарушения като процесното, извършени чрез бездействие, е достатъчно да се посочи срока, в който е следвало да се извърши вменената от законодателя дейност. Наказващият орган е описал надлежно нарушението и е посочил обстоятелствата при които то е извършено. НП съдържа данни за данъчния период, в който е издадена фактурата и рамките през които е отразена в Дневника за продажби. Нарушението е извършено чрез бездействие – неотразяване на данъчните фактури от 24.04.2014г. и от 25.04.2014г.в данъчния период април 2014г. При нарушения, осъществени чрез бездействие, времето на извършването им се индивидуализира с посочване на времето, в което съответното действие е следвало да бъде извършено. В оспореното НП е посочен крайният срок, в който е следвало да бъде начислен ДДС- м. април 2014 г. , т.е. не е налице нарушение на процесуалните правила, състоящо се в липса на този елемент от съдържанието на акта и НП. Посочено е също така и седалището и адреса на управлението на дейността на дружеството. При нарушения, извършени чрез бездействие, мястото не е част от фактическия състав на нарушението и няма как да бъде записано. Посоченият в двата акта адрес на регистрация на дружеството сочи и мястото, на което е следвало да се извърши действието.Тази хипотеза е уредена от чл.48 ЗАНН, според който когато не може да се определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е АНО, в чийто район се намира местожителството на дееца. С оглед на изложеното не е налице соченото съществено процесуално нарушение, представляващо пречка да бъде организирана защитата на дружеството.

Второто основание, на което Районният съд е отменил наказателното постановление е приетата от него маловажност на нарушението. Обсъдил е представеното от жалбоподателя уведомително писмо за допусната техническа грешка при описване в регистрите на двете данъчни фактури в дневниците за продажби за следващ период и съответно начисляване на ДДС за този период . Приел е, че задълженото лице своевременно и добросъвестно е реагирало на откритата от него грешка, и от това за фискалната политика на държавата не са настъпили вреди.

Касационната инстанция не споделя този извод на следните основания:

По делото са налични данни, че задълженото лице е подало уведомително писмо по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС за допусната от него грешка при описване в регистрите за периода 04.2014 г. на процесните фактури, които не са описани в дневник продажби. В уведомителното писмо се сочи още, че грешката е открита през м. 05.2014 г. Описани са и корекциите в подадената по чл. 125,ал. 1 за м. 04.2014 г. декларация.

Следва да се отбележи, че копието от уведомителното писмо,намиращо се в делото не съдържа входящ номер в ТД на НАП, нито е отбелязана дата на изпращането му. Последният факт обаче се установява от разпитания по делото свидетел-актосъставител Е. Р., както и от приложеното Съобщение до „ДСД” ЕООД изх. № 6259/26.05.2014 г. за процедура по чл. 103 от ДОПК . В същото изрично е прието, че е допусната техническа грешка и следва предприемане на действия за отстраняването на несъответствията по посочения ред.

В разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадените декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, когато същите грешки са установени след изтичане на срока за подаване на декларациите. В случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. Съгласно чл. 126, ал. 3 от ЗДДС / приложима в случая, тъй като грешката е установена след срока за подаване на декларацията/, грешките се поправят , като лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за отстраняване на несъответствията.Законът не обвързва подаването на уведомлението с преклузивен срок От приложените доказателства, описани по-горе се установява, че разглежданият случай е именно в хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС, като следствие от подаденото от лицето уведомление и предприетите от органа по приходите действия, неотразените документи- 2 бр. фактури, са включени в отчетния регистър за данъчния период, през който е установена грешката- м. 05.2014 г. , респ. ДДС е начислен за същия месец- обстоятелство, което се установява от съставения АУАН и издаденото НП. Действията са извършени от задълженото лице в синхрон с действащото законодателство, поправката на допуснатата грешка дисквалифицира деянието като административно нарушение, поради несъставомерност , поради което наложеното по чл. 180,ал. 3 от ЗДДС наказание за неизпълнение на задължение за начисляване на данък в съответния данъчен период е незаконосъобразно. На това основание наказателното постановление следва да бъде отменено. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на същото и го е отменил, Районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено, макар и на основания за отмяна на НП различни от изложените в мотивите на решаващия съд.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1264/28.10.2014 г., постановено по НАХД №2606/2014г. на Плевенския районен съд .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.