|
Исковата молба
е подадена първоначално в Софийски районен съд по пощата на дата 22.01.2014 год., от която дата е
пощенското клеймо на плика, с която е изпратена в съда. Ищецът твърди, че през месец септември
2013 год. е заболял от диабет. До 19.12.2013 год. от СБАЛЛС София му е
предоставяна храна, съответстваща на предписанията на здравните органи, но
в затворническото общежитие „Атлант” в гр.Троян, където изтърпява
наказанието си, не му осигуряват плодове (пет пъти дневно), зеленчуци
(четири пъти дневно), кисело мляко-ежедневно, пълнозърнест хляб и варени
яйца ежедневно и др., което влияе върху здравословното му състояние,
принуждава го да ги купува от лафката при общежитието, което го лишава от
други нужди. Тъй като има ограничения за подлежащи на разходване суми за
месеца от една минимална работна заплата от 340 лева, претендира присъждане на обезщетение , както следва:
С уточнителни молби на л.6, л.10 и л.18-19 от гр.дело №12712/2014 год. на
СРС, подадени от самия ищец и от служебно назначения му от съда адвокат от
САК, в изпълнение на съдебно
разпореждане по гр.дело №12712/2014 год., е направена конкретизация на
претенцията : уточнено е изрично, че исковата претенция се предявява за период
от 6 (шест) години, считано от датата на подаване на исковата молба-
22.01.2014 год и занапред до 14.01.2020 год., като претендира да му бъде
заплатено обезщетение за имуществени вреди, които ще бъдат претърпени от
него в бъдеще, до изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в размер
на 24 480 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
01.01.2014 год. до окончателното й изплащане.
Настоящият
състав на съда намира така предявената искова молба, с оглед на периода, за
който се претендират вреди, за недопустима за разглеждане по същество, по
следните съображения:
Началната дата на
претендираното обезщетение от ищеца е датата на подаване на исковата молба
по настоящото дело – 14.01.2014 год. и за период от 6 (шест) години напред-
до 14.01.2020 год. Т.е. касае се за искова претенция за бъдещи периоди и
като такава е в противоречие с целта на ЗОДОВ, доколкото основната функция
на този нормативен акт е обезщетителна. Неговата цел е да обезщети вече
претърпените и настъпили вреди, а не евентуални бъдещи такива. На
обезщетяване по ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди. Ето защо, към
момента на предявяване на исковата молба не е налице правен интерес от
търсената искова защита, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като
претендираните вреди не са настъпили. Наличието на правен интерес е
положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и за
надлежното му упражняване. При липсата на такава предпоставка, искът се
явява недопустим. В случая търсената защита не отговаря на обезщетителната
функция на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. За ищеца липсва
правен интерес от искова защита за обезвреда на имуществени вреди, които
според твърденията му в исковата молба не е претърпял към момента на
предявяване на иска, като резултат от посоченото бездействие на ответника
да му осигури здравословна храна. Липсата на предвидената от закона
положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск обосновава недопустимост на така предявения
осъдителен иск. При недопустимост на главния иск, недопустим се явява и
акцесорния иск за присъждане на лихви върху претендираната сума за
обезщетение.
В този смисъл
Определение №455/15.01.2015 год. по адм. дело №15034/2014 год. на ВАС.
Воден от горното
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба, предявена от И.Й.Г., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в ЗО”Атлант” гр.Троян, предявен срещу Министерство на
правосъдието гр.София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24480 лева (двадесет и четири хиляди четиристотин и осемдесет лева) в резултат
на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Министерство
на правосъдието, за периода от датата на подаване на исковата молба
-14.01.2014 год. и за период от 6 (шест) години напред- до 14.01.2020 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 01.01.2014 год. до
окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №913 по описа на Административен съд
Плевен за 2015 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се оспори в 7 (седем) дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено, чрез Административен съд Плевен до Върховен административен съд.
ПРЕПИСИ от
определението а се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
|