РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Плевен, 09.03.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и
петнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 905 по описа за 2014 година на Административен съд
– Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по
жалба на Д.Р.Й.,*** чрез адв. Г. ***, офис 6 срещу решение № 50/21.10.2014 година на директора
на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е
зачетен от втора категория труд периодът
от месец март до 31.08.1965 година, през който оспорващият е полагал труд като „тракторист на С-100” в ДИП
Строителни материали –гр.Летница. Счита, че длъжността попада в тези в раздел –
І и ІІ от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и по
точно в чл.26 вр. чл. 53а от ПКТП (отм.)
съгласно , който от втора категория е стажът на лицата, работили като шофьори
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона в строителството.
Намира , че отказът е немотивиран и моли за отмяна на решението и
разпореждането.
В съдебно
заседание оспорващият Д.Р.Й. се явява лично и с адв. Г. и поддържа жалбата, като иска
отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и зачитане на процесния
период 25.03.1965г. – 31.08.1965 гл като
трудов стаж от втора категория. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът –
директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира жалбата
за неоснователна, тъй като спорният период правилно е зачетен като стаж от
трета категория и поддържа изложените мотиви в решението.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № МП-35693/18.06.2014 г. Й. е поискал да му бъде зачетен за
осигурителен стаж периодът от 01.04.1965 г.- 31.08.1965г., като представя УП
-13 от 19.05.2014 година на ТП –гр.Ловеч, в което е отразено, че през този период лицето е
работило в ДИП „Строителни материали” –гр. Летница, ДКЗ „Чедака” в отдел
„Транспорт” като тракторист на С-100”.
С разпореждане № МП-35693-2/ 25.0705.08.2014г.
ръководител на „Пенсионно осигуряване” при РУСО Плевен е постановил отказ да
измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й., тъй като периодът
01.04.1965 г. – 31.08.1965 г. е зачетен при отпускане на личната пенсия за ОСВ
като стаж от трета категория и не попада в списъка на длъжностите,
съответстващи на втора категория труд за отрасъл строителство. Изложени са
мотиви, че стажът, положен в ДКЗ „Чедака” Летница е като тракторист, но липсват
данни, че е тракторист около рингови пещи, която длъжност попада в списъка на
професиите по т.26 от ПКТП на строително-керамичната промишленост.
Срещу разпореждането е подадено възражение на 23.09.2014 година , в което се посочва, че
неправилно се отказва зачитането на стажа като такъв от втора категория и счита,
че съгласно т. 26 на ПКТП с изм. от ДВ бр. 58 от 1990 г. е посочено, че стаж от
втора категория е, този на машинисти на всички видове пътни и строителни
машини, а предназначението на трактора С-100 е да копае пръст „мергел” с
булдозерна уредба от открита площ 10 дка, която се намира на 300 м. от цеха за
производство на тухли и цигли.
На 21.10.2014 година е постановено процесното решение
№ 50 от директора на РУСО –Плевен, с
което е оставена жалбата без уважение и
е потвърдено разпореждане №МП- 35693-2/05.08.2014
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Плевен. В решението
административният орган посочва, че периодът от 25.03.1965 г. – 31.08.1965 г. –
5 месеца и 6 дни е зачетен като осигурителен стаж от трета категория при
отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето през 2006 година
съобразно отразеното в трудовата книжка. Изложени са мотиви, че длъжността,
която е заемал оспорващият в ДИП „Строителни материали” не попада в раздел І и
ІІ на ПКТП (отм.), не попада в изброените длъжности в отрасъл „Строителство” по
т.26 от ПКТП (отм.), тъй като длъжността му е „тракторист”. Посочва се, че в
строително-керамичната промишленост по т.26 от ПКТП отм. попада само длъжността
„тракторист около рингови пещи”, а видно от удостоверение УП 13 изх. №
1936-3429 от 19.05.2014 година
длъжността е „тракторист на С-100” в цех „Транспорт”.
По делото по
искане на оспорващия бе допусната и изслушана съдебно –техническа експертиза.
Според заключението на вещото лице трактор „С-100” е с тегло 11 тона и 400
килограма, самодвижеща се машина и служи за преместване или теглене на товари,
строителни работи, използва се в селскостопанско производство и други. Посочено
е, че това е верижен трактор и се предвижва посредством стоманени вериги с много
голямо сцепление с терена. Тракторът „С-100” може да работи агрегатиран с
булдозер, скрепер, храсторез, грейдер, с кран за полагане на тръби,
каналокопателен плуг и други. В строителството тракторът най-често се използва
като булдозер, за подготовка и изравняване на терени. Според заключението на
вещото лице трактор „С-100” представлява строителна машина и предвид характеристиките му е от групата на
тежката строителна механизация и „трактористът на трактор С-100” е технически
специалист, който поддържа, управлява и извършва дейности и работи в сферата на строителството,
независимо от наименованието на длъжността. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно, неоспорено от страните и приема, че дейностите на
трактор „С-100” отговарят на дейностите при използването на машини,
принадлежащи към тежкото строителство, но не
представлява товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че решението
е постановено при липса на мотиви, тъй като и в оспорения акт и в разпореждането
административният орган е посочил основанията си, поради които не следва да
бъде зачетен стажът в периода от 25.03.1965 г. – 31.08.1965 г. – 5 месеца и 6
дни като стаж от втора категория, които съдът споделя и намира, че решението е постановено при
правилно прилагане на материално-правните разпоредби.
Процесният
период е зачетен от административния орган при отпускане на пенсията на лицето
като стаж от трета категория, с оглед отразеното в трудовата книжка на л. 17 по
делото. С представеното удостоверение обр.УП-13 от 19.05.2014 г на ТП на НОИ
–Ловеч л. 40 по делото, не се удостоверяват различни от приетите за установени
при отпускане на пенсията на лицето обстоятелства – а имено, че Й. е работил
като тракторист на трактор „С-100” в отдел Транспорт в ДИП „Строителни материали” гр. Летница, ДКЗ
„Чедака”. Съгласно предложение трето на т.26 от ПКТП отм. от втора категория
труд е трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини без да
се поставят изисквания за отрасъл на производството. В тази връзка положеният
труд на длъжност "тракторист" в ДИП „Строителни материали”, може да
се зачете от втора категория по чл. 26 от ПКТП (отм.), ако е положен на
строителен обект. От фактическа страна по делото не се установява, че Й. като
тракторист е полагал труда си на строителни обекти, а в предприятие, което е
упражнявало транспортна дейност, като няма никаква информация да е имало
строително звено. В случая не са ангажирани доказателства относно тези
обстоятелства . С оглед заключението на вещото лице е установено, че трактор
„С-100” притежава характеристиките на строителна машина от групата на тежката строителна механизация,
която може да бъде използвана за различни видове дейности – в гражданското,
промишленото строителство и в строителството на пътища, за изравняване на
терени, изкореняване на дървета и пънове, разораване, за отвеждане на води при
дъжд и т.н и безспорно е установено, Й. е тракторист на трактор „С-100”,
обстоятелство, което не се оспорва от административния орган, но липсват данни,
че същият е работил на строителни обекти, тъй като нормата на т.26 не обхваща
случаите на всяка извършвана дейност със строителни и пътни машини, а само тази
в строителството.
В случая
не може да намери приложение чл. 67 ПКТП
(отм.), съгласно който трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I
и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата
вредност и тежест на труда, тъй като не е представени доказателства, че трудът
на оспорващия като тракторист в ДИП „Строителни материали” по вредност и тежест
е равностоен на труда на тракторист/машинист от строителните обекти.
Неприложима е разпоредбата на чл.53а от
ПКТП отм., съгласно която от
втора категория се зачита трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от
транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни
пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за
бърза и неотложна медицинска помощ в страната, тъй като от съдебно-техническата експертиза се установи, че тракторът „С-100” не
е с товароподемност 12 и повече тона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ във вр. чл. 173, ал. 2
предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Д.Р.Й.,*** чрез адв. Г. ***,
офис 6 срещу решение № 50/21.10.2014
година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което потвърдено разпореждане №
МП-35693-2/05.08.2014 година на ръководител ПО.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: